Р Е Ш Е Н И Е №140

В ИМЕТО НА НАРОДА

гр. Шумен, 21.06.2019 г.

Шуменски окръжен съд, в открито заседание на двадесети и първи май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Томова

ЧЛЕНОВЕ: 1. Зара Иванова

2. Ненка Цветанкова

като разгледа докладваното от мл. съдия Н. Цветанкова в.гр.д. № 141 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение №176/22.02.2019г., постановено по гр. д. №2291/2018г. по описа на РС Шумен е уважен предявеният от И.Б.Н. и С.Б.Н. срещу Е.И.М. положителен установителен иск за собственост като е признато за установено по отношение на Е.И.М., че И.Б.Н. и С.Б.Н. са съсобственици на Поземлен имот с идентификатор №83510.677.54, с площ от 1005 кв.м, извън строителните граници на гр.Ш., местността „*”, землището гр. Ш., при граници и съседи: ПИ №83510.677.451, №83510.677.55, №83510.677.398, №83510.677.53.

Решението на РС Шумен е обжалвано от ответната страна. В депозираната жалба се излага становище, че първоинстанционното решение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Счита, че районният съд неправилно е тълкувал разпоредбите за осъществяване на реституционна процедура по реда на пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, приключила със Заповед на кмета на Община Шумен по пар. 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Намира за необоснован извода на съда, че процесният имот е придобит от наследодателя на ищците чрез покупко- продажба през 1964г. Възразява срещу изводите, че на наследодателя на ответника е възстановен имот, който не попада в кръга на имотите по смисъла на пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и че не е налице идентичност между имотите посочени в решението на поземлената комисия и този в заповедта. В тази насока сочи, че реституираният имот се индивидуализира окончателно с площ и граници във втората фаза на производството по възстановяване на собствеността за земи, находящи се в терени по пар. 4 от ЗСПЗЗ, която приключва със Заповед на кмета по пар. 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ въз основа на влезлия в сила план за новообразувани имоти. По отношение възраженията на ищците относно незаконосъобразността на реституционната процедура, счита, че същите са недопустими като се позовава на ТР №9/2012г. на ОСГК на ВСК. Изразява несъгласие с извода на първоинстанционния съд за изтекла в полза на ищците придобивна давност като изтъква съображения в тази насока. Моли решението да бъде отменено и искът да се отхвърли.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция въззивникът не се явява, за него се явява адв. Б. *** в качеството на негов процесуален представител. Поддържа въззивната жалба, не сочи доказателствени искания.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемите страни- ищци по първоинстанционното производство И.Б.Н. и С.Б.Н., чрез процесуалния им представител- адв. Х.. Изложени са аргументи, поради които считат първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и молят същото да бъде потвърдено.

В съдебно заседание, за въззиваемите страни се явява адв. Х.. Поддържа отговора на въззивната жалба, не прави доказателствени искания и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата. Атакуваното решение е валидно и допустимо.

За да се произнесе настоящият състав взе предвид следното:

В исковата молба ищците твърдят, че по наследство от баща им Б.Н. П.са съсобственици на недвижим имот- лозе с площ от 1.080 дка, парцел №2575 в местността „*“. Наследодателят им владял имота още от 1963г. като впоследствие той не е преустановявал владението и с НА за собственост на недвижим имот придобит по обстоятелствена проверка №95, том , дело */1985г. от 27.121985г. е признат за собственик по силата на давностно владение. Ищците още от деца посещавали имота и помагали за поддръжката му като първоначално в имота имало фургон, а впоследствие изградени постройки, в които се съхранявал фураж, тъй като отглеждали животни до 1994г. След това в имота засаждали овощни дръвчета. В тази връзка сочат, че повече от 30 години с баща им явно и необезпокоявано стопанисвали имота. След смъртта на техния наследодател на 11.02.2013г. не са имали никакви спорове и ползват имота съвместно. Твърдят, че имотът не е внасян в ТКЗС, ДЗС и други държавни образувания, владението върху имота не им е отнемано и никой не е имал претенции спрямо него. През месец март 2018г. дъщерята на първия ищец- Б.Н., установила при посещение на имота, че овощните дръвчета са изкоренени, керемидите на постройката са разчистени и част от оградната мрежа липсва. От съседи разбрали, че имотът е продаден. В тази връзка ищците извършили справки, от които констатирали, че имотът им е нанесен в кадастралната карта на гр. Ш.с идентификатор №83510.667.54, а като собственик е вписан И.И.М. въз основа на Заповед №РД-25-1648 от 18.07.2013г. на Кмета на Община Шумен, с която на наследниците на И.И.М. е възстановено правото на собственост върху новообразуван поземлен имот с идентификатор №83510.667.54, с площ от 1005 кв.м., извън строителните граници на гр. Ш., местността „*“. По образувано гр.д. №3052/2015г. по описа на РС Шумен е допусната и извършена делба на имота между наследниците на И.И.М. като при публичната продан единият от наследниците- ответникът Е.И.М. е придобил имота по силата на постановление за възлагане на недвижим имот от 10.10.2017 г., влязло в сила на 16.10.2017г., постановено по изп. дело №2017*0400312 по описа на ЧСИ . Ищците сочат, че посочената заповед на Кмета на Община Шумен е издадена въз основа на Решение №10А от 03.11.1997г. на Поземлена комисия гр. Шумен, с което решение е възстановено право на собственост върху Лозе от 1000 кв.м. в местността „“, съобразно отразеното в имотната ведомост за притежавани непокрити земеделски имоти от И.И.М.. По този начин със заповедта се възстановява право на собственост върху различен имот. Позовавайки се на изложеното, са поискали съдът да се произнесе с решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на Поземлен имот с идентификатор №83510.677.54, с площ от 1005 кв.м, извън строителните граници на гр. Ш., местността „*”, землище гр.Ш., при граници и съседи: ПИ №83510.677.451, №83510.677.55, №83510.677.398, №83510.677.53.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна, в който изразява становище за неоснователност на иска. Сочи, че още след възстановяване на собствеността върху имота ответникът и неговата майка са го посетили като по нищо не личало, че имотът някога е бил обработван. Впоследствие имотът бил посещаван два пъти от вещи лица като не е имало индикации, че някой стопанисва имота. Заявява, че е възможно ищците и техният наследодател да са владели имота и да са се снабдили с документ са собственост за него, но твърди, че това се е случило в период, в който предвид действащото тогава законодателство ответникът не е имал възможност да защити правото си на собственост. Счита, че правото на собственост върху имота е възстановено на действителните му собственици.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните в първата съдебна инстанция доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

От удостоверение за наследници с изх. №02-1874 от 07.06.2018г., се установява, че Б.Н. П., починал на 11.02.2013г., е оставил за наследници ищците И.Б.Н. и С.Б.Н..

С Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по обстоятелствена проверка №95 от 27 декември 1985г, том , дело */1985г. на нотариус при РС Шумен, Б.Н. П.бил признат за собственик по давностно владение на следния недвижим имот: лозе от 1080 кв.м., находящо се в землището на гр. Ш., местността „*“, при граници: И. А.,Д.С.Д., водоем и път.

В имотна ведомост за притежавани непокрити земеделски имоти, водена при Градски народен съвет- Коларовград, Б.Н. П.е посочен за собственик на лозе, с площ от 1.080 дка, парцел №2575, местност „*.

Видно от преписка с вх. №14050/03.06.1992г. по описа на Общинска служба по земеделие Шумен, ответникът в качеството си на наследник на И.И.М. е подал заявление за възстановяване на собствеността върху лозе с площ от 1 дка и нива с площ от 2 дка, като заявлението му е уважено за лозе от 1 дка, находящо се в местността „“. С Решение №10А от 03.11.1997г. на ПК гр. Шумен е възстановено правото на собственост на наследниците на И.И.М. върху имот- лозе от 1.000 дка, находящо се в местността „“. В решението е посочено, че възстановяването на правото на собственост върху имотите, разположени в територии по параграф 4 ПЗР на ЗСПЗЗ ще се извърши при условията на чл.28 ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по чл.28, ал.9 ППЗСПЗЗ.

Видно от Заповед №РД-25-1648 от 18.07.2013г. на Кмета на Община Шумен, издадена на основание §4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ, във връзка с §4б, ал.1, изр. първо от ПЗР на ЗСПЗЗ, въз основа на влязъл в сила план на новообразувани имоти за част от местностите „“, ... и „*“, землище гр. Ш., одобрен със Заповед № РД-15-28/10.02.2012г. на Областния управител на гр. Ш., Решение №10А от 03.11.1997г. на Поземлена комисия гр. Шумен по заявление вх. №11050/03.06.1992г. и скица №7729 от 04.06.2013г. на ПИ 83510.677.54 за местност „*“, издадена и заверена от СГКК гр. Шумен, е възстановено правото на собственост на наследниците на И.И.М. върху новообразуван поземлен имот с идентификатор №83510.677.54, с площ от 1005 кв.м, извън строителните граници на гр. Ш., местността „*”, землище гр. Ш., при граници и съседи: ПИ №83510.677.451, №83510.677.55, №83510.677.398, №83510.677.53.

С Решение №166 от 13.03.2017г. по гр. д. 3052/2015г. по описа на РС Шумен имотът е изнесен на публична продан като с Постановление за възлагане на недвижим имот от 10.10.207г., издадено по изп. дело №2017*0400312 по описа на ЧСИ , влязло в сила на 16.10.2017г., процесният имот е възложен на ответника.

От удостоверение с изх. №94-00-3712/21.08.2018г., издадено от Община Шумен, се констатира, че поземленият имот описан в НА №95, том , дело */1985г., с който Б.Н. П.е признат за негов собственик, е част от имот със стар планоснимачен № 2575 от земеустройствен план от 1964г., целият с площ от 2160 кв.м.. Част от имота е отчуждена за съоръжение на ВиК, а останалата част, описана в нотариалния акт, е идентична на ПИ с идентификатор №83510.677.54, с площ от 1005 кв.м. Разликите в квадратурите е в следствие на отчуждителните действия.

От заключението на съдебно- техническата експертиза, неоспорено от страните, което съдът цени като обективно и компетентно изготвено, се установява, че имотът, описан в НА №95 от 27 декември 1985г, том , дело */1983г. на РС Шумен съответства на ПИ с идентификатор №83510.677.54 по действащата КК на гр. Ш..

Свидетелката Б.Н.- дъщеря на първия ищец заявява, че от дядо й знае, че имотът е купен от него през 1964г. от лице на име Р.. Първоначално дядо й, а впоследствие и нейният баща отглеждали животни в имота като това продължило до 1994г. След това започнали да засяват овощни дървета в имота. В началото на 2018г. посетила имота, за да провери дали студът е нанесъл поражения върху дърветата и установила, че насажденията са изкоренени, част от мрежата е отстранена, постройката била разбита. Преди това последно посещавала имота през есента на 2017г. От разпита на свидетеля Д.А., който притежава имот срещу процесния от 1993г., се установява, че ищците и техният баща първоначално са отглеждали в имота животни и са го посещавали ежедневно, а впоследствие макар и по- рядко продължили да посещават имота, тъй като имали овощна градина. Свидетелят Д.К., свидетелства, че преди около 15-16 години е искал да купи имота от ищците, но те не го продавали. Като е минавал преди 5-6 години покрай имота, в него имало овощни дървета, телена ограда и се виждала стара постройка. Съдът дава вяра на показанията на разпитаните свидетели, доколкото същите са непротиворечиви, логични, последователни, както и предвид това, че свидетелите излагат възприятия за факти и обстоятелства, за които са придобили непосредствени впечатления. По отношение показанията на свидетелката Н.в частта, в която заявява, че имотът е придобит от дядо й чрез покупко- продажба през 1964г., доколкото за установяване на това обстоятелство не са представени други доказателства по делото, съдът не ги кредитира.

Свидетелят Г. М., съпруга на ответника заявява, че преди около 30 години с майката на ответника посещавали имот, който сега се намира на ул.“*“ като тя разказвала, че той е техен. След приключване на реституционната процедура също посетили имота, в него имало овощни дървета, но имотът не изглеждал поддържан. В края на 2017г. получили разрешение от Общината, че могат да отсекат дърветата и след това почистили имота. Докато разчиствали имота никой не е идвал при тях. Свидетелят Р.И., роднина по сватовство с ответника, заявява, че от майката на ответника знае, че имат наследствен имот в местността „*“, с площ около 1 дка, който им е възстановен. Помагал е в почистването на имота през 2017г. като тогава в имота имало стари дръвчета, но си личало, че не е обработван от години. От разпита на свидетеля М.П., без родство със страните, се установява, че познава семейството на ответника от дълги години. Знае, че притежават имот на ул.“*“ и го е посещавал около месец, след като им е възстановен. Съдът кредитира показанията на посочените свидетели, съобразявайки по отношение на свидетелите М.и И. разпоредбата на чл.172 от ГПК, доколкото същите са непротиворечиви, както помежду си, така и с показанията на другата група свидетели. По отношение обстоятелството дали имотът е поддържан, съдът не ги цени като противоречащи на показанията на разпитаните по искане на ищците свидетели, доколкото се касае за субективна преценка по отношение състоянието на имота.

Гореизложените фактически констатации дават основание на съда да направи следните правни изводи:

Районният съд е бил сезиран с искова претенция с правно основание  чл. 124, ал. 1 от ГПК- да се признае за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на имот с идентификатор №83510.677.54, с площ от 1005 кв.м, извън строителните граници на гр.Ш., местността „*”, землище гр. Ш., при граници и съседи: ПИ №83510.677.451, №83510.677.55, №83510.677.398, №83510.677.53

Ищците претендират собствеността върху процесния имот въз основа на наследствено правоприемство и изтекла в полза на наследодателя им 10- годишна придобивна давност, на която приживе той се е позовал като се снабдил с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка, а след смъртта му наследниците продължили да упражняват фактическа власт върху имота.

Няма спор съобразно твърденията в исковата молба на ищците, както и в отговора на ответниците, а и видно от представените по делото доказателства, включително заключението на изготвената по делото експертиза, че имотът е земеделска земя. В хода на производството безспорно се установи, че имотът, върху който ищците претендират право на собственост е идентичен с този, възстановен със Заповед №РД-25-1648 от 18.07.2013г. на Кмета на Община Шумен.

Ответникът като наследник на И.И.М., се легитимира в качеството на реституиран собственик по силата на издадено Решение №10А от 03.11.1997г. на ПК гр. Шумен, с което на наследниците на И.И.М. е признато правото на собственост върху лозе от 1.000 дка, находящо се в терен по пар. 4 на гр. Ш., местността „“, както и Заповед №РД-25-1648 от 18.07.2013г. на Кмета на Община Шумен, издадена на основание §4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ, с което им е възстановена собствеността върху процесния имот, индивидуализиран по кадастралната карта. Въз основа на влязло в сила решение за делба, имотът е изнесен на публична продан като с постановление за възлагане на недвижим имот от 10.10.2017г., влязло в сила на 16.10.2017г., имотът е възложен на ответника Е.И.М..

Ищците претендират право на собственост върху имота въз основа на наследствено правоприемство и изтекла в полза на наследодателя им придобивна давност на основание чл. 79, ал. 1 от ЗС. В тази връзка въззивният съд не споделя извода, че процесният недвижим имот е придобит от наследодателя на ищците по силата на прехвърлителна сделка /покупко- продажба/ още през 1964г., доколкото предвид твърденията в исковата молба и представения нотариален акт, ищците се позовават на друг придобивен способ, а и това обстоятелства не се установява от доказателствата по делото. Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗС давностното владение в посочения срок от десет години е основание за придобиване право на собственост върху недвижим имот, доколкото не е налице изрична законова забрана за това. Безспорно в настоящото производство от свидетелските показания се установява, че ищците съвместно с техния наследодател са упражнявали фактическа власт върху процесния имот в продължение на повече от 10 години, както и че се касае за недвижим имот, представляващ земеделска земя, правото на собственост върху който е възстановено по ЗСПЗЗ. Същевременно от доказателствата по делото, в т.ч. разпитаните по искане на ищците свидетели, по- голямата част от които свидетелстват за упражнявана фактическа власт след 1990г. не се опровергава обстоятелството, че имотът е подлежал на възстановяване по ЗСПЗЗ. В този смисъл и независимо от това, че ищците съвместно с техния наследодател са упражнявали фактическа власт върху процесния имот в продължение на повече от 10 години, то същите не са могли да придобият собствеността върху него по следните съображения:

Съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по ЗСПЗЗ, не се зачита и започва да тече от деня на влизане на тази разпоредба в сила. Необходимият за придобиването на такива имоти давностен срок, започнал да тече преди 22.11.1997г., е винаги 10-годишен, дори и когато владелецът на имота е установил добросъвестно владение върху него преди тази дата, тъй като в тези случаи владението придобива правна значимост по силата на закона, а не защото е установено при условията на чл.70, ал.1 от ЗС, даващ характеристиката на добросъвестното владение. В този смисъл давността за придобиване е десетгодишна и започва да тече от момента на възстановяване на имота, но не по-рано от 22.11.1997г.

В случая решението на ПК за възстановяване на имота на наследниците на И.М. е от 03.11.1997г. Същевременно придобиването на имот, който е бил земеделска земя и правото на собственост върху който подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ по давност, е изключено до приключването на административната процедура по възстановяването на собствеността върху земеделската земя. Както нормата на чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ, така и приетото разрешение, почиват на принципното положение, че срещу онзи, който не може да води иск, давност не тече. Решенията на поземлените комисии за възстановяване на земи, намиращи се в терени по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, издадени преди изменението на чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ с ДВ, бр. 68/99 г., какъвто е настоящият случай, имат конститутивно действие. Само когато по никакъв начин не може да се установи кой е възстановеният имот, решението на поземлената комисия няма конститутивно действие и по същество представлява решение, с което само се признава правото на възстановяване на собствеността. В тези случаи процедурата по възстановяването следва да приключи със заповед по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ /В този смисъл Решение № 809 от 14.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1889/2009 г., I г. о., ГК /. До приключването на административната процедура, липсата на индивидуализация възпрепятства установяването на обстоятелството кой е възстановеният имот, което съпоставено с елементите на владението, като част от фактическия състав на придобиването на имот по давност, прави невъзможно прилагането на института на придобивната давност. Намерението да се свои вещта, както и осъществяването на фактическата власт по отношение на вещта от страна на ищците и техния наследодател, при липсата на индивидуализация на недвижимия имот до приключването на административната процедура по отношение на ответника, води до липса на предпоставките за текла придобивна давност по отношение на ответника, на който е признато правото на възстановяване на имота. По отношение на собствениците на имота, признати за такива с решение на ПК, в което имотът не е индивидуализиран, не може да се приеме, че е осъществявано владение, доколкото по отношение на тях не е индивидуализирана вещта, правото на собственост върху която е признато. Настоящият състав намира, че този спор откога тече давност по отношение на реститутите на земеделски имот е разрешен от константната съдебна практика на ВКС. /В този смисъл Решение № 373 от 21.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 396/2009 г., I г. о., ГК/. В издаденото решение признатият за възстановяване имот е индивидуализиран само с посочване на местност и площ, което не удовлетворява изискването за индивидуализиране на недвижим имот с граници и съседи, поради което за ответника не е съществувала обективна възможност да защити признатото право на възстановяване само въз основа на това решение. По изложените съображения съставът намира, че давност по отношение на реституираните собственици е могла да започне да тече, считано от 18.07.2013г., когато е издадена заповедта по §4к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и е приключила реституционната процедура.

От издаването на заповедта по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ през 2013г. до предявяване на исковата молба на 09.08.2018г. не е изтекъл изискуемия десетгодишен давностен срок, поради което и наследодателят на ищците, респ. те като негови наследници не могат да се легитимират като собственици на процесния имот на заявеното придобивно основание.

Наведените възражения за незаконосъобразност на заповедта и на самата реституционна процедура, сочещи липса на материалноправните предпоставки на реституцията по отношение праводателя на ответника, в т.ч. липса на идентичност между заявения и възстановен имот, съдът намира за недопустими предвид ТР № 9/07.11.2012 г. на ОСГК на ВКС по т.д. № 9/12 г., което предвижда недопустимост на възраженията на лицата, които не са претендиращи реституирани собственици срещу материалната незаконосъобразност на решението в полза на други реституирани собственици. Ищецът, който оспорва правата на ответника, но не заявява права върху същия имот към момента обобществяването му, може да противопоставя на ответника само възражения /доводи/, основаващи се на факти, настъпили след масовизацията на земеделската земя, които изключват правата на ответника. Косвен съдебен контрол за материална законосъобразност на влезлите в сила решения на общинските служби по земеделие може да се осъществи само по възражение на лице, претендиращо да има качеството на правоимащ за възстановяване на собствеността по смисъла на чл.10, ал.1 ЗСПЗЗ, тъй като спор за материално право по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, който има за предмет установяване на собственически права към момента на обобществяване на имота, може да се повдигне само между такива лица. Това е така, тъй като признаването на правото на собственост към посочения минал момент не е самоцелно, а е предназначено да определи кръга от лица, в чиято полза органът по поземлената собственост следва да издаде решение за възстановяване на собствеността. За третите лица, каквито са ищците в настоящото производство, тъй като нямат качеството нито на ползватели, нито на претендиращи собствени права за реституция, важи горното ограничение.

Предвид достигане до гореизложените фактически и правни изводи, предявеният иск за признаване за установено, че ищците са собственици на имота е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен, а първоинстанционното решение като неправилно следва да бъде отменено.

С оглед изхода на делото по правилата на чл.78 от ГПК, следва да бъде разпределена отговорността за направените пред двете съдебни инстанции разноски. Въззиваемите следва да бъдат осъдени да платят на въззивника сумата от 658,68 лева, от които сумата от 600 лева, представляваща платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред първа инстанция и сумата от 58, 68 лева държавна такса за въззивно обжалване. Съгласно т.1 на Тълкувателно решение № 6/6.11.2013 г. на ВКС, постановено по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК, разноските за правна защита, като форма на разход в производството, подлежат на възмездяване единствено в случай, че реалното им заплащане от страната е доказано. Изяснено е също, че следва да бъде указан начинът на заплащане- в брой или по сметка. В случаите на платено в брой адвокатско възнаграждение, за да се приеме, че договорът за правна защита има характера на разписка, удостоверяваща плащането, е необходимо в същия изрично да бъде вписано не само, че възнаграждението е платено, но и че това е осъществено в брой. В процесния случай, в пълномощното за въззивната инстанция, е посочен размерът на уговореното адвокатско възнаграждение, но не е отбелязано, че такова е платено. Липсват и представени документи, които да удостоверяват плащането, с оглед на което следва да се приеме, че въззивникът не е направил този разход, а въззиваемите не следва да бъдат осъждани за заплащане на недоказани, а с това и на неизвършени разноски.

Така мотивиран, Окръжен съд Шумен

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло Решение №176/22.02.2019 г., постановено по гр. д. №2291/2018 г. по описа на РС Шумен като ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Б.Н., ЕГН **********, с адрес *** и С.Б.Н., ЕГН **********, с адрес *** срещу Е.И.М., ЕГН **********, с адрес *** положителен установителен иск за собственост за признаване за установено по отношение на Е.И.М., че И.Б.Н. и С.Б.Н. са съсобственици на Поземлен имот с идентификатор №83510.677.54, с площ от 1005 кв.м, извън строителните граници на гр.Ш., местността „*”, землището гр. Ш., при граници и съседи: ПИ №83510.677.451, №83510.677.55, №83510.677.398, №83510.677.53.

ОСЪЖДА И.Б.Н. и С.Б.Н. да заплатят на Е.И.М. сумата от 658, 68 лева /шестстотин петдесет и осем лева и шестдесет и осем стотинки/, представляваща направените по делото разноски, от които сума в размер на 600 лева /шестстотин лева/ за платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред първата инстанция и сума в размер на 58, 68 лева /петдесет и осем лева и шестдесет и осем стотинки/ платена държавна такса за въззивно обжалване

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.