Р Е Ш Е Н И Е №144

гр.Шумен 19.07.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд в открито заседание на пети юли две хиляди и осемнадесета година , в състав:

Председател: Азадухи Карагьозян

Членове:1.Ралица Хаджииванова

2.Мирослав Маринов

при секретаря Жанета Дучева и като разгледа докладваното от съдия Азадухи Карагьозян В.гр.д.№200 по описа за 2018г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №317/5.04.2018г. по гр.д.№3896/2017г. по описа на ШРС , съдът е е признал уволнението на Г.Ц.Я. с ЕГН: ********** ***, наложено със Заповед №579/13.11.2017г. за дисциплинарно наказание „Уволнение“ от Директор Д.Д. на Регионален исторически музей-гр.Ш.за незаконна и го е отменил , възстановил е Г.Ц.Я. с ЕГН: ********** на предишната заемана от нея длъжност "Консерватор-реставратор/реставратор-химик“ при Регионален исторически музей-гр.Ш., осъдил е Регионален исторически музей-гр.Ш., бул..., с ЕИК: ..., представляван от Директор Д.Д. да заплати на Г.Ц.Я. с ЕГН: ********** сумата 3266,67лв. , представляваща обезщетение по чл.344 ал.1 т.3, във връзка с чл.225 ал.1 от КТ за периода от 14.11.2017г. до датата на последното съдебно заседание- 22.03.2018г., ведно със законна лихва считано от 20.12.2017г. до окончателното му изплащане, като е отхвърлил искът в останалата му част, като неоснователен, осъдил е Регионален исторически музей-гр.Ш.с ЕИК: ..., представляван от Директор Д.Д. да заплати на Г.Ц.Я. с ЕГН: ********** сумата от 300лв./триста лева/, представляваща направени деловодни разноски, осъдил е Регионален исторически музей-гр.Ш., с ЕИК: ..., представляван от Директор Д.Д. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на Районен съд-гр.Шумен държавна такса в размер на 100лв и деловодни разноски в размер на 244,22 лв.

Решението е обжалвано от Регионален исторически музей-гр.Ш.в частта му с която са уважени исковете на ищеца по чл.344 ал.1 т.1 ,2 и 3 от КТ като незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбата съображения. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено в тази му част и вместо това съдът да отхвърли предявените от ищеца искове.

Решението е обжалвано и от Г.Ц.Я. в частта му с която е отхвърлен искът й по чл.344 ал.1 т.3 от КТ във вр. с чл.225 ал.1 от КТ за разликата над 3 266.67лв. до претендираните 4 366.56лв. , което е за сумата от 1099.89лв.

Депозиран е отговор от Г.Ц.Я. на въззивната жалба на Регионален исторически музей-гр.Ш.с който оспорва жалбата и моли съдът да я остави без уважение и потвърди решението в обжалваната му част.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от Регионален исторически музей-гр.Ш.на жалбата на Г.Ц.Я..

Въззивната жалба на Регионален исторически музей-гр.Ш.е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Въззивната жалба на Г.Ц.Я. е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.

Като обсъди основанията и доводите изложени от страните , както и събраните по делото доказателства , съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна : Не е спорно по делото , че ищцата е работила при ответника Регионален исторически музей-гр.Ш.на длъжност "Консерватор-реставратор/реставратор-химик“. Със заповед №579/13.11.2017г. трудовото правоотношение на ищцата е прекратено на осн.чл.330 ал.1 т.6 от КТ, поради дисциплинарното й уволнение за извършени нарушения по чл.190 ал.1 т.1 от КТ и чл.188 т.3 от КТ , считано от 13.11.2017г. Сочените в заповедта дисциплинарни нарушения извършени от ищцата са три закъснения за работа в рамките на един календарен месец на датите 25.09.2017г., 27.09.2017г. и 29.09.2017г. всяко от които не по-малко от 1 час и преждевременни напускания на работа в рамките на един календарен месец за повече от един час на 25.09.2017г., 26.09.2017г., 27.09.2017г.,29.09.2017г. и 2.10.2017г. Тези нарушения са констатирани с докладна записка от М.Х.-портиер . Със заповед №565/6.22.2017г. са поискани обяснения на ищцата във връзка с нарушенията и също така е дадена възможност на ищцата да представи медицински документи за наличието на болести по чл.1 ал.1 от Наредба №5 за болестите при които работниците боледуващи от тях имат особена закрила съгласно чл.333 ал.1 от КТ. На 13.11.2017г. в присъствието на работодателя и други лица, ищцата дала обяснения, че закъсненията се дължат на факта, че работното й време било на ненормиран работен ден. Двете заповеди за уволнение и за искане на обяснения са връчени на ищцата в присъствието на свидетели като тя е отказала да ги получи, като тези заповеди са били изпратени и по пощата.

В тежест на работодателя е при оспорване на извършено уволнение той да докаже неговата законосъобразност и наличието на основанието за уволнение.

Ищцата твърди ,че работодателят е нарушил при уволнението й процедурата по чл.193 от КТ , понеже обясненията били неясно поискани и дадени пред трети лица, което водело до незаконосъобразност на уволнението. Обясненията на работника, трябва да са достигнали до субекта на дисциплинарната власт преди налагане на дисциплинарно наказание, но няма значение дали са дадени лично пред него. Законът не предвижда изискване за форма, в която тези обяснения да бъдат дадени, нито пък има изискване за формално иницииране на дисциплинарното производство. Достатъчно е по разбираем за работника начин да бъде изложено за какво нарушение на трудовата дисциплина се изискват обясненията.

Поради това

съдът счита ,че при уволнението на ищцата работодателят е спазил процедурата по чл.193 от КТ и не е налице нарушение на тази норма.

Ищцата твърди, че работодателят при уволнението му не е спазил и разпоредбата на чл.333 ал.1 и ал.2 от КТ и не е поискал мнението на трудово-експертната лекарска комисия и след това не е поискал предварително разрешение от инспекцията по труда. Видно от представената по делото епикриза №71 издадена от ДПБ-Ц.Б. ищцата болудева от персистиращо налудно разстройство .Друго. От заключението на вещото лице по назначената от ШРС съдебно-психиатрична експертиза се установява ,че ищцата страда от персистиращо налудно разстройство и това заболяване попада в списъка на заболяванията , посочени в чл.1 от Наредба №5 от 20.02.1987г. за болестите ,при които работниците боледуващи от тях имат особена закрила ,съгласно чл.333 ал.1 от КТ.

В съдебната практика е прието ,че закрилата по чл. 333 от КТ има обективен характер и цели да запази работника от неблагоприятните последици на уволнението по социални и хуманни критерии. Ето защо за нейното приложение няма значение дали работникът е изпълнил задълженията си по чл. 2 от Наредба № 5 от 1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от КТ, а има единствено значение дали към датата на връчване на заповедта за уволнение работникът е страдал от заболяване, посочено в чл. 1 от Наредбата. Практиката допуска само едно изключение от принципа, че закрилата има обективен характер и то е когато работникът умишлено е въвел работодателя в заблуждение, че не страда от заболяване за което се предвижда закрила, а в случая такива данни по делото няма. Във всички други случаи неизпълнението на задълженията на работника да уведоми работодателя за заболяването или да представи документи за него няма правно значение за действието на закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ. Тя се прилага независимо от това, дали работодателят е бил уведомен за заболяването на работника и дали са представени медицински документи за него. В този смисъл е и съдебната практика - реш.№615/2.11.2010г. на ВКС по гр.д.№852/2009г. ІV г.о.о ,реш.№247/23.06.2011г. на ВКС по гр.д.№960/2010г. ІІІ г.о., реш.№853/17.12.2010г. на ВКС по гр.д.№767/2010г. на ІV г.о., реш.№492/17.06.2010г. на ВКС по гр.д.№477/2010г. ІV г.о., леш.№168/11.06.2012г. на ВКС по гр.д.№1113/2011г. на ІІІ г.о., реш.№174/10.04.2012г. на ВКС по гр.д.№883/2011г. ІV г.о. и др. По делото не се установи ,че ищцата съзнателно е укривала свое съществуващо заболяване. Напротив работодателят е имал информация от представените му от ищцата болнични листи , че същата страда от психиатрично заболяване . Видно от представената по делото епикриза ищцата е била приета на лечение в ДПБ-Ц.Б. на 31.01.2017г. и е била изписана 31.03.2017г. и това означава , че е отсъствала от работа един значителен период от време – два месеца , като в епикризата е посочено ,че е бил издаден и болничен лист за престоя и лечението в болницата за периода от 31.01.2017г. до 28.02.2017г. в който се посочва и заболяването на ищцата . Това се потвърждава и от показанията на разпитаната пред ШРС свидетелка З.М.на страната на ответника, която свидетелства ,че ищцата е била в болнични от януари до месец март 2017г. и за това свое отсъствие е представила болничен лист на работодателя.

Предвид гореизложеното , съдът счита ,че работодателят не е спазил законоустановената закрила по чл.333 ал.1 т.3 от КТ и уволнението на ищцата е незаконосъобразно само на това основание без да се разглежда спора по същество съобразно разпореденото в чл.344 ал.3 от КТ.

При така установената фактическа обстановка ,съдът счита , че първият обективно съединен иск се явява основателен и доказан и заповедта , с която трудовото правоотношение между страните по делото е прекратено следва да се отмени, тъй като извършеното уволнение е незаконно . Тази констатация влече след себе си и уважаване на претенцията по чл. 344 ал.1 т.2 от КТ , а именно възстановяване на ищцата на заеманата от нея длъжност преди уволнението "Консерватор-реставратор/реставратор-химик“ при Регионален исторически музей-гр.Ш.Ищцата претендира да и се изплати и обезщетение за времето през което е останала без работа ,поради незаконното уволнение за период от шест месеца в размер на общо 4366.56лв. Съдът се увери на виждане от представената в съдебно заседание пред ШОС трудова книжка на ищцата , че последното отбелязване в нея е извършено от ответника и отразява прекратяването на трудовото й правоотношение. Липсват последващи отбелязвания , поради което и съдът приема , че ищцата след уволнението е останала без работа. Ищцата е уволнена на 13.11.2017г. и към датата на последното съдебно заседание пред ШОС вече са изтекли шест месеца. Съгласно заключението на вещото лице по СЧЕ , прието от ШРС и неоспорено от страните размерът на обезщетението съгласно чл.225 ал.1 от КТ възлиза на стойност от 727.76лв. за един месец , а за шест месеца е в размер на 4366.56лв. Поради това следва на ищцата да се присъди обезщетение по чл.344 ал.1 т.3 от КТ за период от шест месеца в размер на 4366.56лв. ведно със законната лихва върху тази сума ,считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното му изплащане.

Ето защо решението на ШРС следва да се отмени в частта му с която съдът е отхвърлил искът по чл.344 ал.1 т.3 от КТ във вр. с чл.225 ал.1 от КТ за разликата над 3266.67лв. до претендираните 4366.56лв. и на ищцата да се присъдят още 1099.89лв. обезщетение .

Решението в останалата му част с която съдът е уважил исковете по чл.344 ал.1 т.1 ,2 от КТ и по чл.344 ал.1 т.3 от КТ за сумата от 3266.67лв. и в частта за разноските следва да се потвърди като правилно и законосъобразно

Съобразно изхода от спора следва Регионален исторически музей-гр.Ш.да се осъди да заплати на Г.Ц.Я. разноските й по делото за въззивната инстанция в размер на 300лв. за адвокатски хонорар.

Регионален исторически музей-гр.Ш.следва да се осъди да заплати по делото държавна такса върху уважената част от иска по чл.344 ал.1 т.3 от КТ в размер на 44лв. по сметка на ШРС и в размер на 22лв. по сметка на ШОС.

Водим от гореизложеното и на осн.чл.271 от ГПК ,съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №317/5.04.2018г. по гр.д.№3896/2017г. по описа на ШРС, в частта му с която съдът е отхвърлил предявеният от Г.Ц.Я. с ЕГН: ********** срещу Регионален исторически музей-гр.Ш., бул..., с ЕИК: ..., представляван от Директор Д.Д. иск с правно основание чл.344 ал.1 т.3, във връзка с чл.225 ал.1 от КТ за разликата над 3266.67лв. до претендираните 4366.56лв. като вместо това постановява :

ОСЪЖДА Регионален исторически музей-гр.Ш., бул..., с ЕИК: ..., представляван от Директор Д.Д. да заплати на Г.Ц.Я. с ЕГН: ********** на основание чл.344 ал.1 т.3, във връзка с чл.225 ал.1 от КТ обезщетение в размер на 1099.89лв., ведно със законна лихва считано от 20.12.2017г. до окончателното му изплащане.

ПОТВЪРЖДАВА решение №317/5.04.2018г. по гр.д.№3896/2017г. по описа на ШРС в останалата му обжалвана част.

ОСЪЖДА Регионален исторически музей-гр.Ш., бул..., с ЕИК: ..., представляван от Директор Д.Д. да заплати на от Г.Ц.Я. с ЕГН: ********** разноски по делото в размер на 300лв.

ОСЪЖДА Регионален исторически музей-гр.Ш., бул..., с ЕИК: ..., представляван от Директор Д.Д. да заплати държавна такса в размер на 44лв. по сметка на ШРС и в размер на 22лв. по сметка на ШОС

Решението подлежи на обжалване пред Върховният касационен съд на Република България в едномесечен срок ,считано от 19.07.2018г. , при условията на чл.280 от ГПК.

Председател: Членове: 1. 2.