Решение по Гражданско дело 127/2018г.

Р Е Ш Е Н И Е № 224

гр. Шумен, 08.11.2018 г.

Шуменски окръжен съд, в публичното заседание на девети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. Томова

ЧЛЕНОВЕ: 1. Св. Станчев

2. Т. Димитрова

при секретаря С. Методиева, като разгледа докладваното от съдия Т. Димитрова в.гр.д. № 127 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на П.А.А., действаща чрез пълномощника адв. Р. С. от ШАК, срещу решение № 960/21.12.2017 г. по гр.д. № 655/2017 г. по описа на ШРС, с което е отхвърлен предявения от нея иск по чл.40, ал.1 от ЗУЕС за отмяна на решения на ОС на етажната собственост, на адрес: гр. Ш., ул. ... от 24.02.2017 г., за избор на нови членове на УС и КС и за закупуване на нови столове.

Жалбоподателката намира решението за недопустимо и неправилно, по съображения подробно изложени в жалбата й, с оглед на които моли въззивният съд да го отмени изцяло и уважи исковете й, като й присъди и извършените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, адв. С.Й.С. от ШАК, действащ като особен представител на въззиваемата страна - собствениците на самостоятелни обекти в сграда ЕС, на адрес гр. Ш., ул. ... е подал отговор на жалбата, в който я оспорва като неоснователна и недоказана и моли за оставянето й без уважение.

В предоставения му срок по чл.263, ал.1 от ГПК, законният представител на собствениците на самостоятелни обекти в сграда ЕС, на адрес гр. Ш., ул. ... – А.Д.А., в качеството му на председател на УС на ЕС е депозирал отговор по жалбата, в който заема становище, че е неоснователна, а решението на ШРС – правилно и законосъобразно.

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, редовна и допустима.

Разгледана по същество, същата се явява основателна, поради следното: Гр.д. № 655/2017 г. по описа на ШРС е образувано по искова молба на жалбоподателката, в която е навела твърдения, че е собственик на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. Ш., ул. „.... На 24.02.2017 г. било проведено общо събрание на ЕС, на което били взети решения за избор на нови членове на УС, избор на нови членове на КС и решение за закупуване на столове за клуба. Счита, че посочените решения са незаконосъобразни, поради следното: 1/ КС не е вземал решение за свикване на ОС; 2/ УС не е вземал решение за свикване на ОС; 3/ ОС не е свикано при наличие на основанията по чл.12, ал.2 от ЗУЕС; 4/ ОС не е свикано при наличие на основанията по чл.12, ал.5 от ЗУЕС; 5/ ОС е свикано в нарушение на чл.13, ал.1 от ЗУЕС; 6/ не е бил налице изискуемият се кворум за провеждане на ОС; 7/ ОС е проведено в нарушение на чл.16, ал.2 от ЗУЕС; 8/ ОС е проведено в нарушение на чл.16, ал.4 от ЗУЕС; 9/ В съставения протокол за проведено ОС липсва предписаното в чл.16, ал.5 от ЗУЕС съдържание; 10/ Решенията на ОС не са взети с необходимото мнозинство; 11/ В протокола за проведено ОС няма посочени конкретни неизпълнени задължения от страна на действащите членове на УС и КС, което би било основание за предсрочно прекратяване на мандата им. Позовавайки се на изложеното, ищцата е поискала от съда да отмени посочените три решения, взети на ОС на ЕС проведено на 24.02.2017 г..

В срока по чл.131 от ГПК, ответниците – собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на, ЕС на адрес: гр. Шумен, ул. ..., действащи чрез назначения им от първоинстанционния съд особен представител, са оспорили предявените искове като недопустими, поради липса на правен интерес, тъй като ищцата е отчуждила притежавания от нея самостоятелен обект в сградата ЕС на ул. ..., гр. Ш. на трети лица. По същество, са оспорили исковете като неоснователни, навеждайки твърдения, че, поради съмнения за злоупотреба със средства на ЕС, на 05.02.2017 г. собствениците са инициирали подписка за свикване на извънредно ОС с дневен ред предсрочно прекратяване мандата на УС на ЕС и подписка от 20.02.2017 г. с искане за оставка на члена на КС М.Н.. По тези подписки членът на КС И.П. е поискал свикване на ОС от председателя на УС на ЕС, но, поради получен отказ, сам е инициирал свикване на събранието, в хипотезата на неотложност, като за целта е била залепена на предвидените за това места покана за ОС за 24.02.2017 г. от 17.30 часа, при обявен дневен ред, съответстващ на исканията по двете подписки. За провеждане на ОС е бил съставен протокол, видно от който, поради липса на кворум за обявения в поканата час, съгласно ЗУЕС, същото е било отложено за 18.30 часа. В 18.30 часа е бил изготвен втори протокол за събранието, в който е отразено, че са се явили собственици, притежаващи 36.612 % ид.ч. от общите части на сградата. Бил е изготвен и списък на присъстващите собственици, както и протокол за проведените дебати, в който е отразено, че след приключване на заседанието, макар, че са присъствали на него и са гласували, събранието са напуснали две лица, без да подпишат присъствения списък. В протокола е отразено, че на заседанието е присъствала тогавашния председател на УС А.Н.-Д., но поради отказа й да води същото, то е било водено от И.Е.П.. Видно от протокола на ОС, мотивът за смяна на членовете на УС и КС е бил неизпълнение на задълженията им по време на мандата, което е обосновано с отказа им да бъде направена проверка и ревизия, отказа за заплащане на задължения към ЕС и липсата на контрол за изразходването на финансови средства на ЕС.

С определение № 1054/02.05.2017 г. първоинстанционният съд е приел, че ищцата няма правен интерес от завеждане на иска, тъй като не е собственик на самостоятелен обект в сградата ЕС, поради което е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото. Определението е обжалвано от ищцата и отменено с определение № 190/13.06.2017 г. по в.ч.гр.д. № 115/2017 г. по описа на ШОС, с което делото е върнато на ШРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Първоинстанционният съд е квалифицирал исковата претенция по чл.40, ал.1 от ЗУЕС, като с решението си я е отхвърлил изцяло като неоснователна. Решението се обжалва изцяло от ищцата.

След проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд намери, че решението е валидно и допустимо.

Досежно възражението на жалбоподателката за недопустимост на решението, понеже в първоинстанционното производство ответникът е бил представляван от особен представител при липса на основания за това, съдът счита, то следва да се отхвърли, тъй като касае ненадлежно представителство на противната страна, а не на страната, която го предявява и по същността си представлява изявление за защита на чужди права, което е неподустимо, освен в изрично предвидените от закона случаи, сред които настоящият не попада. Наред с това, според нормата на чл.303, т.6 от ГПК, представителството на страна по чл.29 от ГПК в нарушение на съответните правила е основание за отмяна на влязлото в сила решение, което предпоставя недопустимост за релевиране на този порок по пътя на въззивно обжалване на решението, респ. обсъждането му в настоящото производство.

По правилността на решението:

От нотариален акт № ...г. на ШРС и решение № 143/06.03.1997 г. по гр.д. № 433/1996 г. по описа на ШРС, вписано в СВ под вх. рег. № 915/10.04.1997 г., акт 102, т. І, се установява, че на 20.03.1997 г. жалбоподателката е придобила еднолично собственост върху самостоятелен обект - апартамент, находящ се в сграда ЕС с настоящ адрес:***, който е продала на трети лица, с нотариален акт № ..., дело № 138 от 04.04.2017 г. на нотариус рег. № 709 на НК, като прехвърлителната сделка е осъществена след завеждане на исковата молба. От писмо изх. № 94-01-41/27.04.2017 г. на Община -Ш се установява, че във водения от общината регистър етажната собственост на адрес гр. Ш, ул. „... е вписана под рег. № 661.100.1/04.05.2016 г.. Между страните не се спори, че на 24.02.2017 г. е било проведено общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти във въпросната ЕС, на което са били взети три решения, а именно: за избор на нови членове на управителния съвет, за избор на нови членове на контролния съвет и за закупуване на столове за клуба. Не е спорно и, че протоколът от ОС е бил поставен на информационното табло на ЕС на 02.03.2017 г.. Видно от направената отметка, исковата молба, предмет на разглеждане в настоящото производство е депозирана на 09.03.2017 г..

Въз основа горните факти, настоящата инстанция заключава, че искът, който е само един, а не три отделни иска, както е приел първоинстанционният съд, е предявен от и срещу надлежно легитимирани правни субекти, в изискуемия от закона срок, при наличие на правен интерес от страна на ищцата, и допустим.

По основателността на иска:

Първоинстанционният съд е приел, че искът е недопустим, тъй като ищцата се е разпоредила с притежавания от нея самостоятелен обект в сградата ЕС и не разполага със специалния иск по чл.40, ал.1 от ЗУЕС, но с оглед, указанията, дадени му с определение № 190/13.06.2017 г. по в.ч.гр.д. № 115/2017 г. по описа на ШОС, го е отхвърлил като неоснователен. Този извод на съда не се споделя от настоящата инстанция, тъй като, видно от доказателствата по делото, жалбоподателката е отчуждила притежавания от нея апартамент в сградата ЕС след провеждане на ОС на ЕС от 24.02.2017 г. и след завеждане на исковата молба, което безспорно я легитимира като „ собственик „ с право на иск по чл.40, ал.1 от ЗУЕС за отмяна на взетите от това ОС решения, съобразно възприетото в трайната практика на съдилищата, според която, в понятието „ всеки собственик „ по смисъла на чл.40, ал.1 от ЗУЕС се включват лицата, които се легитимират като собственици към датата на събранието, защото именно те имат право да участват в провеждането му. Същото становище е застъпено и доразвито и в решение № 28/06.06.2017 г. по гр.д. № 2887/2016 г., ІІ г.о. на ВКС, с което е даден и отговор на въпроса разполага ли с материалноправна легитимация да предяви иск по чл.40 от ЗУЕС лице, което е придобило обект в сграда с режим на етажна собственост след провеждане на ОС, чиито решения се атакуват. Според това решение, ако имотът е отчужден от етажния собственик преди датата на провеждане на ОС той е лицето, което е легитимирано да оспорва по реда на чл.40 от ЗУЕС процедурната и материална законосъобразност на взетите от събранието решения. Ако имотът е отчужден след провеждане на ОС, но преди изтичане срока по чл.40, ал.2 от ЗУЕС за отмяна на взетите от него решения, то и за приобретателя съществува интерес да иска отмяна на същите, тъй като в този случай може да се предположи, че с отчуждаването на имота досегашният собственик е дезинтересиран и не би упражнил правото да оспори решенията на ОС, а същевременно правоприемникът му, който е обвързан от тези решения по силата на чл.11, ал.4 от ЗУЕС и следва да ги изпълнява, има интерес да ги атакува, ако ги счита за незаконосъобразни. Лицата, придобили обекти в етажната собственост в периода след провеждане на ОС и до изтичане на срока по чл.40, ал.2 от ЗУЕС обаче имат правен интерес да предявят иск за отмяна на решения на ОС само поради тяхната материална незаконосъобразност. Тези лица нямат право на участие в ОС и затова оспорването им не може да обхваща нарушения на реда за свикване и провеждане на ОС, каквито спрямо тях няма как да са допуснати. Наред с това, обект на оспорване могат да бъдат само решения, които пораждат правни последици занапред - създават задължения за етажните собственици и подлежат на изпълнение, т. е. решения, рефлектиращи в правната им сфера.

Досежно законосъобразността на взетите от ОС решения, съдът дължи да извърши проверка в рамките на заявените от ищцата конкретни пороци за допуснати нарушения разпоредбите на ЗУЕС относно свикването, провеждането и вземането на решения от ОС, а именно:

І. По въпросите било ли е свикано ОС по решение на компетентен орган и при наличие на основанията на чл.12, ал.2 и ал.5 от ЗУЕС / т.1, 2, 3 и 4 от исковата молба /, според разпоредбата на чл.12 от ЗУЕС, ОС на собствениците на самостоятелни обекти в сграда ЕС се свиква с решение на управителния съвет /управителя/, според това дали е избран колективен или едноличен изпълнителен орган на ЕС; с решение на контролния съвет /контрольора/; с решение на управителния съвет /управителя/ по писмено искане на собственици, които имат най-малко 20 на сто идеални части от общите части на сградата; от собственици, които имат най-малко 20 на сто идеални части от общите части на сградата, когато управителният съвет /управителят/ не свика общото събрание в 10-дневен срок от отправяне на писменото им искане, или от всеки собственик или ползвател, в неотложни случаи или когато е изминала повече от една година от последното проведено общо събрание. Съгласно пар.1, т.16 от ДР към ЗУЕС, „неотложен случай” е наличие на факти или обстоятелства, които създават предпоставка за разрушаването на сградата или на съседни или близко стоящи сгради, на техни конструктивни елементи, общи части, инсталации или части от тях или за такова увреждане на сградата или на съседни или близко стоящи сгради, на техни конструктивни елементи, общи части, инсталации или части от тях, което възпрепятства нормалното използване на сградата или самостоятелните обекти в нея, както и наличието на факти и обстоятелства, водещи до опасност за живота и здравето на собствениците, обитателите и други лица.

В конкретната хипотеза, от събраните писмени доказателства се установи, че ОС на ЕС, проведено на 24.02.2017 г. е било свикано от член на КС, като ответникът по иска твърди, че това е станало въз основа на две подписки на етажните собственици, приложени на л.76-78 от първоинстанционното дело и след като управителят на ЕС отказал да го свика, след като същите му били предоставени, в условията на „неотложен случай”, поради съмнения за извършени злоупотреби със средства на ЕС. Очевидно, визираният начин на свикване на ОС противоречи на императивните разпоредби на чл.12, ал.1, ал.2 и ал.5 от ЗУЕС, тъй като липсва решение на компетентен орган за свикването му, в лицето на КС или УС и не са изпълнени условията за свикването му по реда на чл.12, ал.2 или ал.5 от ЗУЕС. В тази връзка следва да се отбележи, че подписката започната на 05.02.2017 г. отразява изявленията на собственици, притежаващи повече от 20% от общите части на сградата, който факт не се оспорва от ищцата. В нея обаче е посочено, че касае свикване на ОС на 21.02.2012 г., без да са конкретизирани въпросите, които следва да бъдат обсъдени от събранието. Втората преписка, започната на 10.02.2017 г. касае искане М.Н. да подаде оставка като член на УС, като от посочените в нея данни, както и от доказателствата по делото не се установява, че изхожда от собственици, притежаващи повече от 20% от общите части на сградата. Ето защо, тези преписки не биха могли да се зачетат като валидно писмено искане за провеждане на процесното ОС. Наред с това, от съдържанието на подписките, както и от останалите доказателства по делото не се установява, те да са били връчени на управителя или на УС на ЕС, което изключва възможността за свикване на ОС при условията на отказ от негова страна. Категорично не се установи и наличието на „неотложен случай”, поради съмнения за злоупотреба с финансови средства от страна на УС и КС на ЕС, каквато теза се поддържа от ответната страна. Част от свидетелите навеждат твърдения, че събранието е било свикано с цел смяна на членовете на УС и КС, поради непредприемане на необходимите действия от предишните им членове за ремонт на покрива, който течал, както и на фасадата на блока, която се рушала и падала върху леки автомобили и хора. Друга част твърдят, че целта на събранието е била да се предизвика смяна на УС и КС поради недоволство от цялостната работа на тези органи и конкретно от отношението на управителя Новакова към живущите в блока и поведението на члена на КС Неделчев. И двете групи свидетели обаче са собственици на самостоятелни обекти в сградата ЕС, т.е. страна в процеса, което компрометира показанията им. Освен това, видно от съдържанието им, в поканата за провеждането му и в протокола от ОС не са били поставени и обсъждани въпроси, касаещи извършване на необходими разноски за ремонти по сградата ЕС, което да предпоставя наличието на „неотложен случай” по смисъла пар.1, т.16 от ДР на ЗУЕС за свикване на конкретното ОС. От друга страна, страните не са навели твърдения, че от предното ОС е изминала повече от една година, което да оправдава необходимостта от свикването му от един от етажните собственици или ползватели. Фактът, че ОС е било свикано от член на КС при отсъствие на визирате в чл.12, ал.1, ал.2 и ал.5 от ЗУЕС предпоставки не санира нередовността по процедурата, тъй като, според трайната практика на съдилищата, при избрани от ОС на ЕС колективни изпълнителен и контролен орган, именно те са оправомощени да вземат решенията по чл.12 за свикване на ОС, а не техните председатели или отделни членове. В посочения смисъл е и решение № 32/06.04.2014 г. по гр.д. № 6489/2013 г., ІІ г.о. на ВКС. Ето защо, съдът приема, че ОС на ЕС, състояло се на 24.02.2017 г. е свикано в нарушение на чл.12, ал.1, ал.2 и ал.5 от ЗУЕС.

ІІ. По въпроса за уведомяване на собствениците на ЕС в законоустановения срок по чл.13, ал.1 от ЗУЕС, според цитираната правна норма, ОС се свиква чрез покана, подписана от лицата, които свикват общото събрание, която се поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата не по-късно от 7 дни преди датата на събранието, а в неотложни случаи - не по-късно от 24 часа. Датата и часът на поставянето задължително се отбелязват върху поканата от лицата, които свикват общото събрание, за което се съставя протокол. ОС може да бъде насрочено и да се проведе най-рано на осмия ден след датата на поставяне на поканата, а в неотложни случаи – не по-рано от 24 часа след поставянето й.

В случая ответникът твърди, че поканата за ОС на 24.02.2017 г. е била поставена на входа на блока предния ден – 23.02.2017 г., като липсват доказателства за наличие на „неотложен случай” по смисъла на чл.13, ал.1, вр. пар.1, т.16 от ДР на ЗУЕС, което налага извод, че въпросното ОС е свикано при неспазване на изискуемия от закона седемдневен срок за уведомяване на собствениците на самостоятелни обекти в ЕС, съобразно правилото на чл.13, ал.1 от ЗУЕС.

ІІІ. По въпроса бил ли е налице изискуемият кворум за провеждане на ОС, съгласно чл.15 от ЗУЕС, ОС се провежда, ако присъстват лично или чрез представители собственици на най-малко 67 на сто идеални части от общите части на етажната собственост, с изключение на случаите по чл.17, ал.1, т. 1-4 и 7 / които са извън предметния обхват на взетите от въпросното ОС решения /. Ако събранието не може да се проведе в посочения в поканата час поради липса на кворум, събранието се отлага с един час, провежда се по предварително обявения дневен ред и се смята за законно, ако на него са представени не по-малко от 33 на сто идеални части от общите части на етажната собственост. Когато и в този случай липсва изискуемият кворум, събранието се провежда на следващия ден, а ако той е почивен или официален празник, в следващия работен ден, в часа и на мястото, посочени в поканата за свикване на общото събрание. Ако и този път липсва необходимият кворум, събранието се провежда по предварително обявения дневен ред и се смята за законно, колкото и идеални части от общите части на етажната собственост да са представени.

От представените по делото протоколи за провеждане на ОС на ЕС на 24.02.2017 г., ведно с поименен списък, приложени на л.148 – 154 от първоинстанционното дело, се установява, че за посочения в поканата начален час не са се явили собственици на самостоятелни обекти, притежаващи необходимия брой дялове за формиране на кворум, поради което събранието е било отложено за един час по-късно. За този час са се явили собственици на самостоятелни обекти, притежаващи 36.612% ид.ч. от общите части на етажната собственост. Като съобрази изложеното, че доказателствената сила на протоколите се определя по правилата, важащи за частните свидетелстващи документи, както и, че, видно от втория протокол и приложения към него поименен списък, в който жалбоподателката се е подписала като присъствала на събранието и не оспорва автентичността на положения подпис, съдът приема, че при провеждане на събранието е бил спазен изискуемия кворум по чл.13 от ЗУЕС.

ІV. По въпроса дали при провеждане на събранието са спазени изискванията на чл.16, ал.2 и ал.4 от ЗУЕС / т.7 и 8 от исковата молба /, съгласно първата разпоредба, ОС се председателства от председателя или друг член на УС или от управителя. Според втората разпоредба, протоколчикът на събранието се избира с обикновено мнозинство по предложение на председателя. Видно от протокола за ОС на ЕС, проведено на 24.02.2017 г., в 18.30 часа, същото е било председателствано от член на КС, а по отношение избора на протоколчик не е отразено от кого е бил предложен и с колко гласа от присъстващите е бил избран, което налага извод, че събранието е било проведено при неспазване изискванията на чл.16, ал.2 и ал.4 от ЗУЕС.

V. По въпроса дали съдържанието на протокола за проведено ОС отговаря на разпоредбата на чл.16, ал.5 от ЗУЕС, съгласно посочената правна норма, протоколът за ОС трябва да съдържа датата и мястото на провеждането му, дневният ред, явилите се лица и идеалните части от етажната собственост, които те представляват, номера на самостоятелния обект, начина, по който са гласували лицата – "за", "против" или "въздържал се", техен подпис, същността на изявленията, направените предложения и приетите решения. Видно от протокола за процесното ОС, в него не се сдържат изявления относно избора на председателстващия и протоколчика и няма отбелязване относно начина на гласуване при избора им, което е непълнота на съдържанието му по смисъла на чл.16, ал.5 от ЗУЕС. Що се отнася до възражението на жалбоподателката, че в протокола не били вписани явилите се лица и идеалните им части от етажната собственост, се установи, че присъстващите на събранието носители на правото на собственост или ползване върху самостоятелни обекти са били посочени поименно, срещу положен от тях подпис в приложен към протокола списък, представляващ неразделна част от него, а притежаваните от всеки от тях квоти са били отразени в самия протокол, поради което съдът приема, че при изготвяне на протокола не е допуснат пропуск при посочване на реквизитите, визирани в предл. ІІІ на чл.16, ал.5 от ЗУЕС, с оглед на което възражението се явява неоснователно в тази част.

VІ. По въпроса дали решенията на ОС са взети с изискуемото мнозинство, жалбоподателката сочи като порок, че в отделните решения, вписани в протокола не е отразено какви са идеалните части в процедурата по гласуване за, против и въздържал се, което очевидно не отговаря на действителността, тъй като в протокола са посочени като номер на апартамент лицата, които са гласували по съответния от трите възможни начина за отделните предложенията и колко идеални части от общите части има всяко от тях. Предвид това и доколкото ищцата не навежда други конкретни нарушения във връзка с изискуемото мнозинство при вземане на решения от ОС, съдът намира за недоказано твърдението й за допуснато нарушение по чл.17, ал.3, вр. чл.11, ал.1, т. 2 и 3 от ЗУЕС.

VІІ. По въпроса, касаещ материалната законосъобразност на решенията за избор на нов УС и КС, а именно били ли са налице основания за предсрочно прекратяване мандата на досегашните им членове, съобразно изискванията на чл.19, ал.6, съответно чл.24, ал.8 от ЗУЕС, предсрочното прекратяване мандата на член на УС или КС е допустимо да бъде извършено от ОС на ЕС само при доказано неизпълнение на задълженията им, възложени им от закона, респ. от правилника за вътрешния ред. При оспорване законосъобразността на решенията за предсрочно прекратяване мандата на членове на посочените органи по реда на чл. 40 от ЗУЕС, в тежест на ответника по иска е да установи наличието на материалната предпоставка по чл.19, ал.6 /чл.24, ал.8/ от ЗУЕС за вземане от ОС на ЕС на решение за предсрочно прекратяване на мандата отделен или на всички членове на УС /КС/. В настоящата хипотеза, видно от посоченото в протокола от ОС, на същото не са били поставени въпроси и не са били проведени обсъждания и гласувания по повод наличието на данни и доказателства за извършени от членовете на УС и КС на ЕС конкретни нарушения или за неизпълнение на техни задължения, възложени им по закон или с ПВР. От протокола изобщо не става ясно каква е била причината за провеждане избор на нови членове на УС и КС преди изтичане мандата на досегашните, което не е спорно. Не са отразени и обсъждания и решения за освобождаване на предишните УС и КС, което налага извод за липса на законови основания за избор на нови. Ето защо, решенията за избор на УС и КС на ЕС, взети от ОС на 24.02.2017 г. се явяват незаконосъобразни, като взети в нарушение на чл.19, ал.6, съответно чл.24, ал.8 от ЗУЕС.

В съотвествие с изнесените фактически и правни доводи, съдът приема, че ОС на ЕС, състояло се на 24.02.2017 г. е проведено, съответно решенията му са взети при допуснати съществени нарушения на императивните разпоредби на чл.12, ал.2 и ал.5, чл.13, ал.1 и чл.16, ал.2, ал.4 и ал.5 от ЗУЕС, а решенията за избор на нов УС и КС – и в нарушение на чл.19, ал.6, респ. чл.24, ал.8 от ЗУЕС, което налага извод за тяхната незаконосъобразност и отмяната им. Ето защо, намира, че предявеният иск се явява основателен и следва да се уважи.

Поради горните изводи, заключава, че обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени изцяло, като вместо него бъде поставено друго, с което решенията на ОС на собствениците на самостотятелни обекти в сграда ЕС, на адрес: гр. Ш, ул. ..., проведено на 24.02.2017 г., за избор на нови УС и КС и закупуване на столове за клуба, да бъдат отменени като незаконосъобразни.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, въззиваемата страна следва да заплати на жалбоподателката деловодни разноски за първа инстанция в размер на 985.00 лева, както и разноски за втора инстанция, в размер на 860.00 лева, съгласно приложен списък по чл.80 от ГПК.

Водим от изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло решение № 960/21.12.2017 г. по гр.д. № 655/2017 г. по описа на Районен съд – Ш, с което е отхвърлен като неоснователен, предявения от П.А.А., ЕГН **********, срещу собствениците на самостоятелни обекти в сграда етажна собственост, на адрес: гр. Ш., ул. ..., иск по чл.40, ал.1 от ЗУЕС, за отмяна на решенията на общото събрание на етажната собственост от 24.02.2017 г. за избор на нови членове на УС и КС и за закупуване на 20 бр. нови столове за нуждите на клуба, като вместо него постановява:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразни, взетите от общото събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сграда етажна собственост, на адрес: гр. Ш., ул. ..., състояло се на 24.02.2017 г., решения за избор на нови управителен и контролен съвет и за закупуване на 20 бр. столове за нуждите на клуба.

ОСЪЖДА собствениците на самостоятелни обекти в сграда етажна собственост, на адрес: гр. Ш., ул. ..., да заплатят на П.А.А., ЕГН **********,***, деловодни разноски за първа инстанция в размер на 985.00 лева.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.