Решение по Гражданско дело 62/2018г.

Р Е Ш Е Н И Е

№75

гр.Шумен, 13 Април 2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд, в публично съдебно заседание на тринадесети март през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: А. Карагьозян

Членове:1. Р. Хаджииванова

2. М. Маринов

при секретаря Ж. Дучева като разгледа докладваното от съдия Маринов В.гр.дело №62 по описа за 2018 год. на ШОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №362 от 17.11.2017г. по гр.д.№724/2017г. по описа на Районен съд - гр.Нови Пазар, с допусната поправка на очевидна фактическа грешка с Решение №4 от 10.01.2018г. по същото дело, съдът е уважил предявените от В.М.Ю., Ф.М.О., И.Х.С. и Д.Х.Ф. срещу Ю.А.А., отрицателни установителни искови претенции по чл.124 от ГПК, като е признал за установено по отношение на ищците, че ответницата не е собственик по давностно владение на 1/2 ид.ч. от следния недвижим имот: НИВА с площ 6,399 дка, четвърта категория, с пл.№0..010, находяща се в землището на с. П.с ЕКАТТЕ 55292, в местността "..", при граници нива №0..015, нива №0..059 и №0..011, и на 1/2 ид.ч. от 1/4 ид.ч. от НИВА с площ 16,153 дка, четвърта категория с пл.№012013, находяща се в землището на с.П.с ЕКАТТЕ 55292, в местността "..", при граници - нива №012072, нива №012071 и №012059. На основание чл.537 ал.2 от ГПК е отменен Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност №..8, том .., рег.№.., дело №../2016г. по описа на Нотариус ..,с рег.№..на НК, до размера на така отречените по - горе права на ответницата. На ищцовата страна са присъдени деловодни разноски.

Недоволна от така постановеното решение останала ответницата, която обжалва решението на районния съд, като сочи доводи за неправилност, и моли съда да го отмени и постанови друго, с което ищцовите претенции да бъдат отхвърлени изцяло.

В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна е депозирала отговор на жалбата, в който излага, че решението е правилно и законосъобразно, и моли да бъде потвърдено.

Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.

Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което и спора следва да се разгледа по същество.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за неоснователна.

Районен съд - гр.Нови Пазар е бил сезиран с искова претенция по чл.124 от ГПК от В.М.Ю., Ф.М.О., И.Х.С. и Д.Х.Ф. срещу Ю.А.А.. Ищците сочат в исковата молба, че те и ответницата са част от наследниците на С.А.М., бивш жител ***, починал на ...02.1977 г. С решение №39/10.07.1992г. по чл.27 от ППЗСПЗЗ на ПК-Н.П., на наследниците на М.били възстановени следните недвижими имоти: 1. Нива с площ 16, 153 дка, четвърта категория, в местността „..“, имот №12013 по плана за земеразделяне, при граници: нива №012072, нива №012071 и №012059; 2.Нива с площ 6,399 дка, четвърта категория, местност „..“ имот №..010 по плана за земеразделяне, при граници: нива №0..015, нива №0..059 и №0..011, 3. Лозе от 2,859 дка, четвърта категория, местност .., имот №31005, и 4. Лозе от 0,599 дка, четвърта категория, местност .., имот №79095. Наследодателят М.имал четири деца, а именно Н.Д.С., Н.С.А., С.С.Ю.и Е.С.Б., и съпруга Ф.З.А.. Първоначално оставените в наследство имоти се поделили на пет равни части, за четирите деца и съпругата. След нейната смърт, полагащата и се 1/5 ид.част се разпределила между децата ѝ. Така всяко дете придобило по ¼ ид.част. Децата на наследодателя също починали и наследството се разпределило по следния начин: Делът на Н.Д..се разпределил между двете ѝ деца - ищците И.Х.С. и Д.Х.Ф., по 1/8 ид.част; Делът на Е.С.Б. след нейната смърт също се разпределил между двете ѝ деца - ищците В.М.Ю. и Ф.М.О., по 1/8 ид.част. Ответницата била преживялата съпруга на прекия наследник Н.С.А., който починал през 1993 г. За свои наследници оставил ответницата и трите им деца. Ответницата наследила частта от наследството на съпруга си от баща му, но понеже починал преди майка си, тя притежавала по наследство от съпруга си само 1/20 ид.част от наследството. Независимо от това, на 15.12.2016 г. тя се снабдила с нотариален акт за собственост на недвижими имоти по давностно владение вх. Рег. №529982016 г., дв. Вх.№5268, акт №94, том .., дело №../2016 г.по регистъра на Нотариус ..с район на действие НПРС, с който била призната за собственик на нивата с площ с площ 6,399 дка, и на 1/4 ид.част от нивата с площ 16,164 дка. Ищците сочат, че ответницата е била само държател на идеалните части на останалите съсобственици и наследници на двата недвижими имота. В началото тя ги обработвала сама, а в последствие ги отдала под наем на „Хикс Петрол“ ЕООД. Никога с едностранни действия не била превръщала държането във владение за себе си и в нейна полза не била изтекла придобивна давност. Предвид изложеното молят, съдът да постанови решение, с което да признае за установено спрямо всеки от тях, че ответницата не е собственик по давностно владение на 1. 1/2 идеални части от ¼ ид.част от нива с площ 16, 153 дка, четвърта категория, в местността „..“, имот №12013 по плана за земеразделяне, при граници: нива №012072, нива №012071 и №012059; и 2. на ½ идеална част от нива с площ 6,399 дка, четвърта категория, местност „..“ имот №..010 по плана за земеразделяне, при граници нива №0..015, нива №0..059 и №0..011, както и да бъде отменен констативния нотариален акт в частта за горните права.

Ответницата е подала отговор в законния срок, в който оспорва иска и моли да бъде отхвърлен. Излага, че от 1992 г., когато правото на собственост върху имотите било възстановено, тя и съпругът ѝ Н.А. владели имотите. След смъртта на съпруга през 1993 г. ответницата отдала под наем имотите на кооперацията в селото. През 2004 г. починала майката на Н.А. и в деня на погребението се събрали всички наследници на процесните имоти. Наследодателката на първия и втория ищец присъствала там, както и останалите двама ищци. Стигнали до решение ответницата да продължи да ползва, но вече за себе си, нивата с площ от 6,388 дка, както и съответната идеална част от нивата с площ от 16,164 дка. В замяна тя се съгласила да няма претенции към двете лозя. Считано от тогава тя превърнала държането на имотите във владение, като държала процесните идеални части с намерение да ги свои, което било доведено до знанието на всички останали собственици по несъмнен начин. От 2004г. до момента упражнявала правото си на собственик на имотите постоянно и необезпокоявано, поради което и на основание чл.79 от ЗС ги придобила по давност. През този период никой не оспорил намерението ѝ, нямал претенции за добиви от рента, нито оспорвал правата ѝ.

От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна: С решение №39/10.07.1992г.на Поземлена комисия гр.Н.П.е било възстановено правото на собственост на наследниците на С.А.М. върху следните земеделски земи, находящи се в землището на с.П., обл.Ш.:1/НИВА от 16.153 дка, четвърта категория, в местността „..“, имот №012013, при граници и съседи: имоти с №№ 12012, 31, 120.., 12058 и 12059, 2/НИВА от 6.399 дка, четвърта категория, местност „..“, имот 0..010 по плана за земеразделяне, при граници и съседи имоти с №№..009, 51, ..011 и ..015, 3/ЛОЗЕ от 2.859дка, четвърта категория, местност „.“, имот №31005 по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имоти №№ 31004, 129, 31006, 31050,31051 и 31052 и 4/ ЛОЗЕ от 0.599дка, четвърта категория, местността „..“,имот №79095 по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имоти с №№79082, 79096, 79069, 79068 и 79094. С.М.имал четири деца - 1.Н.Д.С., починала на ...03.1989г. и оставила за свои наследници по закон децата си - И.Х.С. и Д.Х.Ф.; 2. Н.С.А., починал на 27.07.1993г., и оставил за свои наследници по закон децата си С.Н.И., С.Н.Ф., Н.Н.Х., и съпругата си Ю.А.А.; 3. С.С.Ю., починала на 13.11.1999г. и оставила наследници по закон децата си Х.Ю.Ю., С.Ю.Х., Б.Ю.Ю.и съпруга си Ю.Ю.Ю.; и 4. Е.С.Б., починала на 16.07.2016г. и оставила наследници по закон децата си В.М.Ю. и Ф.М.О.; както и съпруга Ф.З.А., починала на 20.06.2004г. /с наследници по закон гореизброените деца, общи с първия наследодател С.М./. След възстановяване на собствеността през 1992г., всяко от децата /съответно неговите правоприемници/ и съпругата са получили по 1/5 ид.ч. от процесните имоти. Доколкото две от децата на общия наследодател са починали след възстановяване на собствеността - Н.- 1993г. и С.- 1999г., то съпрузите им също са получили по наследство припадащата им се част от съответното коляно, равняваща се в конкретния случай на 1/20 ид.ч. Ответницата Ю.А. е съпруга на Н.А. и е станала собственик по наследство на 1/20 ид.ч. от всички възстановени имоти. След смъртта и на съпругата на М., Ф.А. през 2004г., нейната 1/5 ид.ч. се е разпределила между четирите ѝ деца, т.е. към всяко коляно е добавена по 1/20 ид.ч. и идеалните части на ищците /по двама наследника на коляно/ са станали по 1/8 ид.ч. за всеки, или 1/2 ид.ч. общо. Съпрузите на Н.А. и С.Ю.- Ю.А. и Ю.Ю.не са получили част от тази 1/20 ид.ч., доколкото не могат да встъпят по право на заместване, съобразно чл.10 от ЗН, а тя е разпределена между общите им деца със съпрузите им, или по 1/60 ид.ч. за всеки един от наследниците /по три деца на всяко коляно/.

С Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение №..8 том .. рег.№.. дело №../2016г. по описа на Нотариус ..,с рег.№..на НК, ответницата Ю.А.А. е призната за собствени по давностно владение на следните недвижими имоти:1. 1/4 идеална част от НИВА с площ от 16.164 дка, четвърта категория, местността „..“ ,имот №012013, при граници: нива №012072, нива №012071, нива №012059, нива №012078, нива №012077, кад.№600031 - полски път и нива №0120..; и 2. НИВА с площ от 6.388дка, четвърта категория, в местността „..“, имот 00..010, при граници:нива №0..015, нива №0..059, кад.№600051-полски път и нива №0..011. От свидетелските показания, събрани в първоинстанционното производство, се установява следното: Първия ищцов свидетел Ш.К./дъщеря на ищцата В.Ю./, излага че по време на погребението на прабаба си Ф.през 2004г. всички живи наследници присъствали, но нито тогава, нито по - късно е било обсъждано между наследниците разпределение на имотите или на ползването им, имало неформална уговорка между наследниците за това всеки сам да си обработва определен парцел и си получавал съответната рента. Свидетеля А.С., която е била свидетел и при съставяне на процесния констативен нотариален акт, излага, че дъщерята на ответницата ѝ дала 20 лева, за да се яви пред нотариуса и да потвърди, че Ю. прехвърля някакви ниви на дъщеря си, но свидетелката нямала представа какво представляват и къде се намират. Не слушала какво я питат, само отговаряла с „да“, защото, така ѝ казали, и не прочела написаното. Свидетеля А.Д./втория свидетел по констативния акт/ сочи, че живее в селото от 1960 година, познава страните, известни са ѝ и процесните ниви, и че същите са на С.А.М.. Съседка била на ответницата Ю.. Сочи, че приживе свекървата на ответницата казала, че иска тези ниви да бъдат приписани на ответницата, защото тя нямала ниви. Нивите, които ответницата си преписала с констативния нотариален акт били на свекърва ѝ. Свидетелката присъствала на погребението на Фатме, на което били всички наследници, и те казали, че нямат да търсят дял от тези ниви - от тези 5 декара. Според уговорка, това което се полагало на баба Ф.- 5 декара, останалите се споразумели да бъдат на Ю., а нивите се намирали на баира и на К.. Предполага, че тези 5 декара са част от нивата, която е 6 декара, а останалия един декар се полагал на другите. Свидетеля М.Х/внучка на ответницата/ сочи, че прабаба и Ф.поръчала, след като почине делът и да остане за баба и Ю., и баба ѝ Ю. си вземала рентата от тези 5 декара. На погребението станало въпрос за тези ниви, и казали, че ще си продължи така, както е било до сега - делът на прабаба Ф.да си остане на баба Ю., защото я гледала дълги години. Свидетеля С.А.излага, че ответницата слугувала на свекърва си, не знаела колко декара са нивите, но баба Ф.казала на ответницата - "ти ме гледаш, ти работи тези ниви."

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи: Установено е, че с приключила реституционна процедура по ЗСПЗЗ на общия наследодател на страните е възстановено правото на собственост върху процесните земеделски земи. Влязлото в сила решение, придружено със скица, удостоверява правото на собственост на ищците върху 1/2 ид.ч. от нивите /по 1/8 за всеки от тях/ и има силата на констативен нотариален акт за собствеността им върху имота. Съобразно Тълкувателно решение №11/21.03.2013г. по ТД №11/2012г. на ОСГК на ВКС - когато и двете страни в правния спор легитимират с нотариални актове правото си на собственост върху имота /както е в настоящия случай/, то разпределението на доказателствената тежест при оспорването ще се извърши по общото правило на чл.154, ал.1 от ГПК, като всяка страна следва да докаже своето право, т. е. фактическия състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание. В тежест на ответната страна е да установи, че след възстановяване на правото на собственост по ЗСПЗЗ е установил фактическа власт изключително за себе си и е владял непрекъснато, явно и несъмнено в продължение на давностния срок по чл.79, ал.1 ЗС. Ползването на имотите лично или чрез отдаването му на трети лица е част от правомощията на съсобственика съгласно чл.31, ал.1 ЗС. Действията чрез които се осъществява не отричат правата на другите съсобственици, поради което и не могат да обосноват извод за несъмнено владение. От една страна следва да се отбележи, че владението, като елемент от фактическия състав на придобивната давност трябва да е непрекъснато, спокойно /да не е установено и поддържано с насилие/, явно /да не е установено и поддържано по скрит начин/ и несъмнено /да се установи, че действително се упражнява фактическа власт с намерение за своене/. Извършените действия по упражняване на фактическа власт следва да са разкривали намерението за своене по начин, то да може да стане достояние на заинтересованите лица, като отчита предназначението на имота и действията чрез които е осъществявана фактическата власт, т.е. дали последните имат постоянен или сезонен характер. Без да се установи, че владението е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнително, упражняването на фактическа власт върху една вещ не може да се определи като владение. От друга страна следва да се отбележи, че фактически състояния, при които се извършват действия спрямо вещ, но които не произтичат от договор със собственика или владелеца, а се извършват с тяхно съгласие като търпими, тъй като почиват на близки приятелски или други лични отношения, не представляват държане по смисъла на чл.68 от ЗС /в който смисъл е и Р №483/11.12.2012г. по гр.д.№493/2012г. І Г.О. на ВКС постановено по чл.290 от ГПК/. Ответницата дори и да е била допусната да ползва идеалните части от нивите на ищците, то е било сторено именно на това основание, и за да може да започне да владее валидно имота, следва да докаже началния момент на узнаване от ищците /съответно праводателя им/ на промяната на намерението на ответниците при упражняване на фактическата власт, в такова за придобиване на собствеността. В настоящия случай не са налице хипотезите, при които е обективно невъзможно манифестирането на промяната в намерението, нито тези при които не се изисква демонстриране на завладяването. Според мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. по т.д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС презумпцията по чл.69 от ЗС е изначално оборена, ако основанието, на което първоначално е установена фактическата власт показва съвладение. Съсобственикът владее за сметка на всички съсобственици, щом е установил фактическата власт на основание, което не отрича правата им. За да превърне владението в самостоятелно, т.е. само за себе си е необходимо да „отнеме“, да „отблъсне“ владението на другите, а не е достатъчно само да манифестира неопределено самостоятелността на владението. Фактическата власт е придобита като държане, когато субектът ѝ има правно основание да я упражнява - договорно /например наем/ или законно /например чл. 31, ал. 1 ЗС/. При промяна на намерението на субекта, упражняващ фактическата власт, намерението да се държи вещта като своя, вместо за другиго или като обща трябва да бъде изразено по ясен /несъмнен/ начин, т. е. чрез действия който не будят съмнение за отричане на чуждата власт по отношение на вещта и не допускат чужди действия. В тази хипотеза /при превръщане на държането във владение/ в тежест на претендиращия владение, годно да породи правни последици, е да докаже извършването на такива действия след придобиване на фактическата власт. Управителните действия, включително сключването на облигационни договори по повод ползването, не съставляват такива, които да отричат правата на собственика, респ. съсобственика от чието име е установено материалното държане на вещта /в горния смисъл Решение №8 от 19.02.20.. г. по гр.д. №5109/2013 г., II г. о. на ВКС, а в близка до настоящата хипотеза се е произнесъл и с Решение №12 от 19.02.20.. г. по гр.д. №1840/2013 г., I г.о. на ВКС/. Владението следва да бъде установено при условията на главно, пълно и пряко доказване в хода на процеса. Ответника, позоваващ се на придобивната давност, е следвало да създаде абсолютно сигурна достоверност в истинността на съответното фактическо твърдение, което изключва всяко съмнение и колебание от тази достоверност, а именно да установи по безсъмнен начин елементите на фактическия състав на чл.79, ал.1 от ЗС. В процесния случай, ответника не само че не е успял да създаде абсолютна достоверност в истинността на сочените от него правопораждащи фактически твърдения, но и ангажираните от него доказателствени средства са оставили изключително разколебана сигурността в релевантните за спора факти, и съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, съдът следва да зачете неблагоприятните им последици, които задължават съда да приеме за неосъществили се релевантните факти, съответно правните им последици за ненастъпили. От една страна не се установява с категоричност ответницата да е упражнявала фактическата власт върху идеалните части на останалите съсобственици, а дори и да е ползвала някаква част, надхвърляща нейната собствена /придобита по наследство/, това вероятно е било предвид близките родствени отношения между страните, и единствената безспорно установена по делото демонстрация за промяна в намерението, е едва с издаването на констативния нотариалния акт през 2016г., след което ищците са узнали за това, а след предявяване на исковата претенция през 20..г. е прекъсната и придобивната давност. Показанията на свидетелите следва да се преценяват с оглед на всички други данни по делото, предвид вероятната им заинтересованост от изхода на спора /родствени връзки и опасност от наказателна отговорност/. Показанията на незаинтересованите ответни свидетели, от една страна изобщо не установяват упражняването на фактическа власт върху спорните имоти от ответницата в продължение на 10 години, нито сочат на промяна в намерението за държане, и упражняване на собственически правомощия в пълен обем единствено за себе си. Показанията на свидетелите А.Д.и М.Х., сочат на знание на останалите сънаследници за съгласие за придобиване на частта на свекървата на ответницата, доколкото я гледала през последните години от живота ѝ /обстоятелство, което не е било изобщо въведено от ответницата с отговора на исковата молба/, но те следва да се преценяват с оглед евентуалната им заинтересованост /близка родствена връзка, и последващо наследяване, съответно набедяване в престъпление/, като се вземе предвид, че не са подкрепени от други събрани по делото доказателства, а и също не установяват фактическа власт върху конкретните процесни земеделски земи /вкл. и идеални части от тях в претендирания обем/, упражнявана лично или чрез другиго в продължение на 10 години. Ето защо, съдът намира, че по делото не е установено ответницата да е извършила действия, чрез които да е демонстрирала завладяване правата на останалите съсобственици, поради което владението му не е явно и несъмнено и не е годно да породи последиците на придобивната давност.

Предвид изложеното, съдът намира, че предявените установителни претенции следва да се уважат. На основание чл.537, ал.2 от ГПК следва да бъде отменен Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение №..8, том .., рег.№.., дело №../2016г. по описа на Нотариус .., с район на действие Районен съд Нови пазар, рег.№..на НК, до размера на отречените права на ответната страна - 1/2 ид.ч. от признатите с акта права. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че с акта не се накърнявали правата на ищците по отношение на имота, за който са признати 1/4 ид.ч., доколкото правния интерес на ищцовата страна се извлича от възможността да се осуети упражняването на правото им, при бъдеща делба на съсобствения имот, при която на общо основание, освен признатите на ответницата с констативния акт 1/4 ид.ч. /придобити по давност/, тя може да заяви и придобитата по наследство 1/20 ид.ч., както и останалите сънаследници - трите ѝ деца /притежаващи общо с нея 1/4 ид.ч./, и наследниците от четвъртото коляно /притежаващи също 1/4 ид.ч./, което ще доведе до намаляване квотата на всеки един от съделителите, включително и ищците с по 1/4 ид.ч. от първоначалния ѝ размер. Ето защо, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора, на въззиваемата страна И.С. и В.Ю. следва да се присъдят деловодни разноски за въззивното производство в размер на по 350 лева.

Водим от горното, и на основание чл.272 от ГПК, Шуменският окръжен съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №362 от 17.11.2017г. по гр.д.№724/2017г. по описа на Районен съд - гр.Нови Пазар, с допусната поправка на очевидна фактическа грешка в него с Решение №4 от 10.01.2018г. по същото дело.

ОСЪЖДА Ю.А.А. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на В.М.Ю. с ЕГН ********** и И.Х.С. с ЕГН ********** деловодни разноски във въззивното производство в размер на по 350 лева /триста и петдесет лева/.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.