Р Е Ш Е Н И Е

№54

гр.Шумен, 08 Март 2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд, в публично съдебно заседание на осми февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: А. Карагьозян

Членове:1.Р. Хаджииванова

2.М. Маринов

при секретаря Ю. Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Маринов В.гр.дело №3 по описа за 2018 год. на ШОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №361 от 16.11.2017г. по гр.д.№818/2017г. Районен съд - гр.Нови Пазар отхвърлил предявените от Д.Х.И., Х.И.С., Е.Х.А. и Д.Х.И. срещу Б.С.В. и Х.З.В., искове по чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на по 1/16 ид.ч. от следните земеделски земи: 1/ нива с площ от 11,003 дка, трета категория, в м. „*“, имот № 015019; 2/ нива с площ от 12,004дка, трета категория, м. „*“, имот № 028007; 3/ нива с площ от 9,012дка, трета категория, м. „*“, имот № 033010 и 4/ нива с площ от 6,995дка, от които 4,695дка пета категория и 2,300дка четвърта категория, м. *“, имот № 035006, всички в землището на с.П., общ.К., обл.Ш.. С решението са присъдени и деловодни разноски на ответника Б.В. в размер на 400 лева.

Недоволни от така постановеното решение останали ищците, които обжалват решението на районния съд, като сочат че решението е неправилно, противоречащо на материалния закон и на доказателствата по делото, по подробно изложени съображения. Молят съда да го отмени и постанови друго, с което да бъдат уважени изцяло исковите им претенции.

В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна Б.В. е депозирал отговор на жалбата, в който излага, че решението е правилно и законосъобразно, и моли да бъде потвърдено.

Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.

Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което и спора следва да се разгледа по същество.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за основателна.

Районен съд - гр.Шумен е бил сезиран с обективно и субективно съединени искови претенции по чл.124, ал.1 от ГПК от Д.Х.И., Х.И.С., Е.Х.А. и Д.Х.И. срещу Б.С.В. и Х.З.В.. Ищцовата страна излага, че са наследници на общия за тях наследодател С.В. М., починал на 26.04.1977 г., който е оставил за свои наследници общо 4 деца, сред които първият ответник. Ищците били наследници на една от дъщерите на общия наследодател, А.С.С., починала на 31.08.2016 г. - деца и съпруг. Излагат, че първият ответник притежава ¼ ид.ч.от общото наследство на наследодателя. Общият на страните наследодател С.В. М. бил собственик и оставил в наследство недвижими имоти, представляващи земеделска земя, възстановена с решене по ЗСПЗЗ № 0014/14.02.1995 г. на ПК К., представляваща общо четири ниви, находящи се в землището на с. П., общ. К., а именно - 1. Нива с площ от 11,003 дка (единадесет декара и три кв.метра), трета категория, в м. „*“, имот №015019, при граници и съседи имоти с №№ 015020, 015029, 015017, 015018 и 000061; 2. Нива с площ от 12,004дка, трета категория, м. „*“, имот №028007, при граници и съседи имоти с №№ 028006, 000047, 028008, 028009 и 028010; 3. Нива с площ от 9,012дка, трета категория, м. „*“, имот №033010, при граници и съседи имоти с №№ 033007, 000022, 000065, 033009 и 4. Нива с площ от 6,995дка, от които 4,695дка пета категория и 2,300дка четвърта категория, м. *“, имот №035006, при граници и съседи имоти с №№ 035007, 000050, 035005 и 035009, всички в землището на с. П., общ. К. с ЕКАТТЕ 58485. Понеже имотите се намирали в с. П., където живеел и ответникът Б.В., а сестрите му живеели в други населени места те не възразявали брат им да стопанисва имотите, да ги отдава под наем до прекратяване на съсобствеността. През 2016 г. една от наследниците на общия наследодател С.С.О./ С.К.предложила на останалите съсобственици да поделят имотите, и едва тогава, след извършена проверка се установило, че те вече се водят на името на ответника, който се снабдил с Нотариален акт за собственост върху недвижими имоти придобити по давност и наследство №121, т. ., рег. № ./2014 г. на Нотариус *с рег. №*на НК, и район на действие– РС Нови пазар. Ищците твърдят, че ответникът не е заявявал пред сестрите си намерение за своене на имотите от баща си С.. Ответникът не бил упражнявал давностно владение на имотите за частта на ищците, нито лично, нито чрез другиго, а тайно, скрито е заграбил техните имоти, като е знаел, че сестрите му не желаят да отстъпят дяловете си безвъзмездно. Ищците твърдят, че ответникът и съпругата му, не са придобили по давност тяхната идеална част от наследствените имоти. Молят да бъде постановено решение, с което да бъде признато спрямо ответниците, че всеки от ищците е собственик на по 1/16 ид.ч. /общо 1/4/ от процесните имоти, както и да отмени издадения констативен нотариален по реда на чл.537, ал.2 от ГПК /погрешно посочен като чл.587, ал.2 от ГПК/.

В депозираният отговор, ответника Б.В. оспорва предявените искове, излага, че след смъртта на баща им, наследниците се разбрали, той да обработва земите, и от тяхното възстановяване ги обработвал само той лично и заедно със семейството си. От реституиране на имотите през 1995 г. сестрите му заявили, че нямат никакви претенции към нивите на баща им, и не желаят да получат дял от тях. Поради това ответникът бил владелец на своите части и на частите на своите сестри. Сочи, че в негова полза е изтекъл 10 годишен период на владение на имотите, в резултат на което той ги е придобил по давност. Не бил плащал рента на никого, а винаги демонстрирал, че е собственик на тези имоти. Останалите наследници на баща му знаели, че се е сдобил с НА и не са се противопоставили на това. През 2012г. разговарял със сестрите си С.и А., че той обработва имотите, ползва ги и ги владее, като ги счита за свои и иска да се снабди с НА, на което те не се противопоставили.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява следното от фактическа страна: С Решение №0014/14.02.1995г. за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи, съгласно плана за земеразделяне в землището на с.П. на Поземлена комисия - гр.К., на основание чл.27 от ППЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост на наследниците на С.В. М. върху описаните по - горе земеделски земи. От представените Удостоверения за наследници, е видно че починалия на 26.04.1977 г. С.В. ***, е оставил за свои наследници по закон съпруга, Ф.С.М., починала на 19.03.2002 г. четири деца – А.С.С., А.С. В., С.С.О.и Б.С.В.. А.С.С., починала на 31.08.2016 г., оставила за свои наследници по закон ищците - съпруг Х.И.С. и три деца – А.Х.А., Д.Х.И. и Д.Х.И.. С Нотариален акт за собственост върху недвижими имоти придобити по давност и наследство №121, т. ., рег. № ./2014 г. на Нотариус *с рег. №*на НК, и район на действие– РС Нови пазар, Б.С.В. е бил признат за собственик по давностно владение и наследство на процесните недвижими имоти. Не е оспорено соченото от ищцовата страна обстоятелство, че ответниците са били съпрузи през периода на твърдяната придобивна давност. Ищцовите свидетели сочат, че след възстановяване на собствеността върху процесните земеделски земи, сестрите на първия ответник му оставили нивите да ги работи, защото имал нужда от пари. За намеренията на ответника да придобие по давност и частите на сестрите си, ищците разбрали едва след снабдяване на ответника с констативен нотариален акт. Първите двама от ответните свидетели - Г.Ф.Ю.и Е.И.И.са без родствени или служебни правоотношения с някоя от страните, и от показанията им се установява, че от както са реституирани нивите ги ползва единствено ответника Б.. Свидетелите познавали сестрите на ответника, но нямали преки впечатления за отношенията им, а информацията за липса на претенции от останалите съсобственици към земите била получена от ответника Б.В.. Последния свидетел на ответника Б.Б.С. /син на ответниците/, сочи че баща му е обработвал нивите от възстановяването им, а лелите му нямали никакви претенции към тях. През 2012г. бащата на свидетеля бил заявил на лелите му, че ще си вади нотариален акт, и те казали, че нямат претенции.

При така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция намира, че предявените установителни искове са основателни. Установено е, че с приключила реституционна процедура по ЗСПЗЗ на общия наследодател на страните е възстановено правото на собственост върху процесните земеделски земи. Влязлото в сила решение, придружено със скица, удостоверява правото на собственост на ищците върху 1/4 ид.ч. от нивите /по 1/16 за всеки от тях/ и има силата на констативен нотариален акт за собствеността им върху имота. Съобразно Тълкувателно решение №11/21.03.2013г. по ТД №11/2012г. на ОСГК на ВКС - когато и двете страни в правния спор легитимират с нотариални актове правото си на собственост върху имота /както е в настоящия случай/, то разпределението на доказателствената тежест при оспорването ще се извърши по общото правило на чл.154, ал.1 от ГПК, като всяка страна следва да докаже своето право, т. е. фактическия състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание. В тежест на ответната страна е да установи, че след възстановяване на правото на собственост по ЗСПЗЗ е установил фактическа власт изключително за себе си и е владял непрекъснато, явно и несъмнено в продължение на давностния срок по чл.79, ал.1 ЗС. Ползването на имотите лично или чрез отдаването му на трети лица е част от правомощията на съсобственика съгласно чл.31, ал.1 ЗС. Действията чрез които се осъществява не отричат правата на другите съсобственици, поради което и не могат да обосноват извод за несъмнено владение. От една страна следва да се отбележи, че владението, като елемент от фактическия състав на придобивната давност трябва да е непрекъснато, спокойно /да не е установено и поддържано с насилие/, явно /да не е установено и поддържано по скрит начин/ и несъмнено /да се установи, че действително се упражнява фактическа власт с намерение за своене/. Извършените действия по упражняване на фактическа власт следва да са разкривали намерението за своене по начин, то да може да стане достояние на заинтересованите лица, като отчита предназначението на имота и действията чрез които е осъществявана фактическата власт, т.е. дали последните имат постоянен или сезонен характер. Без да се установи, че владението е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнително, упражняването на фактическа власт върху една вещ не може да се определи като владение. От друга страна следва да се отбележи, че фактически състояния, при които се извършват действия спрямо вещ, но които не произтичат от договор със собственика или владелеца, а се извършват с тяхно съгласие като търпими, тъй като почиват на близки приятелски или други лични отношения, не представляват държане по смисъла на чл.68 от ЗС /в който смисъл е и Р №483/11.12.2012г. по гр.д.№493/2012г. І Г.О. на ВКС постановено по чл.290 от ГПК/. Ответникът е бил допуснат да ползва идеалните части от нивите на ищците, именно на това основание, и за да може да започне да владее валидно имота, следва да докаже началния момент на узнаване от ищците /съответно праводателя им/ на промяната на намерението на ответниците при упражняване на фактическата власт, в такова за придобиване на собствеността. В настоящия случай не са налице хипотезите, при които е обективно невъзможно мА.стирането на промяната в намерението, нито тези при които не се изисква демонстриране на завладяването. Според мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. по т.д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС презумпцията по чл.69 от ЗС е изначално оборена, ако основанието, на което първоначално е установена фактическата власт показва съвладение. Съсобственикът владее за сметка на всички съсобственици, щом е установил фактическата власт на основание, което не отрича правата им. За да превърне владението в самостоятелно, т.е. само за себе си е необходимо да „отнеме“, да „отблъсне“ владението на другите, а не е достатъчно само да мА.стира неопределено самостоятелността на владението. Фактическата власт е придобита като държане, когато субектът ѝ има правно основание да я упражнява - договорно /например наем/ или законно /например чл. 31, ал. 1 ЗС/. При промяна на намерението на субекта, упражняващ фактическата власт, намерението да се държи вещта като своя, вместо за другиго или като обща трябва да бъде изразено по ясен /несъмнен/ начин, т. е. чрез действия който не будят съмнение за отричане на чуждата власт по отношение на вещта и не допускат чужди действия. В тази хипотеза /при превръщане на държането във владение/ в тежест на претендиращия владение, годно да породи правни последици, е да докаже извършването на такива действия след придобиване на фактическата власт. Управителните действия, включително сключването на облигационни договори по повод ползването, не съставляват такива, които да отричат правата на собственика, респ. съсобственика от чието име е установено материалното държане на вещта /в горния смисъл Решение №8 от 19.02.2014 г. по гр.д. №5109/2013 г., II г. о. на ВКС, а в близка до настоящата хипотеза се е произнесъл и с Решение №12 от 19.02.2014 г. по гр.д. №1840/2013 г., I г.о. на ВКС/. Владението следва да бъде установено при условията на главно, пълно и пряко доказване в хода на процеса. Ответника, позоваващ се на придобивната давност, е следвало да създаде абсолютно сигурна достоверност в истинността на съответното фактическо твърдение, което изключва всяко съмнение и колебание от тази достоверност, а именно да установи по безсъмнен начин елементите на фактическия състав на чл.79, ал.1 от ЗС. В процесния случай, ответника не само че не е успял да създаде абсолютна достоверност в истинността на сочените от него правопораждащи фактически твърдения, но и ангажираните от него доказателствени средства са оставили изключително разколебана сигурността в релевантните за спора факти, и съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, съдът следва да зачете неблагоприятните им последици, които задължават съда да приеме за неосъществили се релевантните факти, съответно правните им последици за ненастъпили. Ответниците са ползвали всички ниви, въпреки, че само единият от тях е притежавал идеална част от тях, именно предвид близките родствени отношения между страните, и единствената безспорно установена по делото демонстрация за промяна в намерението, е едва с издаването на констативния нотариалния акт през 2014г., след което ищците са узнали за това, а след предявяване на исковата претенция през 2017г. е прекъсната и придобивната давност. Показанията на свидетелите следва да се преценяват с оглед на всички други данни по делото, предвид вероятната им заинтересованост от изхода на спора /родствени връзки и служебни правоотношения/. Показанията на незаинтересованите ответни свидетели изобщо не сочат на промяна в намерението за държане, и не сочат упражняване на собственически правомощия в пълен обем единствено за себе си. Единствено свидетеля Б.С. твърди, че лелите му са знаели за намерението на баща му да присвои и техните идеални части и не се противопоставяли на това, но показанията му следва да се преценяват с оглед евентуалната им заинтересованост /близка родствена връзка, и наследяване по закон от свидетеля на ответниците, съответно на процесните ниви/, и като се вземе предвид, че не са подкрепени от други събрани по делото доказателства. Ето защо, съдът намира, че по делото не е установено ответника да е извършил действия, чрез които да е демонстрирал завладяване правата на останалите съсобственици, поради което владението му не е явно и несъмнено и не е годно да породи последиците на придобивната давност.

Предвид изложеното, съдът намира, че предявените установителни претенции следва да се уважат. На основание чл.537, ал.2 от ГПК следва да бъде отменен Нотариален акт за собственост върху недвижими имоти придобити по давност и наследство №121, т. ., рег. №., дело №.../14.03.2014 г. на Нотариус *с район на действие Районен съд Нови пазар, рег.№*на НК, до размера на признатата на ищцовата страна 1/4 ид.ч. от процесните ниви.

Предвид изложеното, първоинстанционното решение следва да бъде отменено, и вместо него постановено друго, с което исковите претенции се уважат. На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответниците следва да заплатят на ищците направените по делото разноски в размер на 1831 лева пред първата инстанция, и в размер на 800 лева пред настоящата инстанция.

Водим от горното, и на основание чл.271 от ГПК, Шуменският окръжен съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №361 от 16.11.2017г. по гр.д.№818/2017г. на Районен съд - гр.Нови Пазар, като вместо него, ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б.С.В. с ЕГН ********** и Х.З.В. с ЕГН **********,***, ЧЕ Д.Х.И. с ЕГН **********, Х.И.С. с ЕГН **********, Д.Х.И. с ЕГН **********,***, и Е.Х.А. с ЕГН ********** *** СА СОБСТВЕНИЦИ НА ПО 1/16 ид.ч. /Общо 1/4 ид.ч./ от следните недвижими имоти: 1. Нива с площ от 11,003 дка (единадесет декара и три кв.метра), трета категория, в м. „*“, имот №015019, при граници и съседи имоти с №№ 015020, 015029, 015017, 015018 и 000061; 2. Нива с площ от 12,004дка, трета категория, м. „*“, имот №028007, при граници и съседи имоти с №№ 028006, 000047, 028008, 028009 и 028010; 3. Нива с площ от 9,012дка, трета категория, м. „*“, имот №033010, при граници и съседи имоти с №№ 033007, 000022, 000065, 033009 и 4. Нива с площ от 6,995дка, от които 4,695дка пета категория и 2,300дка четвърта категория, м. *“, имот №035006, при граници и съседи имоти с №№ 035007, 000050, 035005 и 035009, всички в землището на с. П., общ. К. с ЕКАТТЕ 58485.

ОТМЕНЯ, на основание чл.537, ал.2, изр. посл. от ГПК, констативен Нотариален акт за собственост върху недвижими имоти придобити по давност и наследство №121, т. ., рег. №., дело №.../14.03.2014 г. на Нотариус *с район на действие Районен съд Нови пазар, рег.№*на НК, САМО В ЧАСТТА, с която, Б.С.В. с ЕГН ********** е признат за собственик на 1/4 идеална част от описаните в акта недвижими имоти.

ОСЪЖДА Б.С.В. с ЕГН ********** и Х.З.В. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТЯТ на Д.Х.И. с ЕГН **********, Х.И.С. с ЕГН **********, Д.Х.И. с ЕГН **********, и Е.Х.А. с ЕГН **********, направени по делото разноски в размер на 1831 лева /хиляда осемстотин тридесет и един лева / за първата инстанция, и в размер на 800 лева /осемстотин лева/ за въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.