Решение по Гражданско дело 317/2017г.

Р Е Ш Е Н И Е №8

гр. Шумен, 10.01.2018 г.

Шуменски окръжен съд, в открито заседание на четиринадесети януари две хиляди и осемнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. Томова

ЧЛЕНОВЕ: 1. Св. Станчев

2. Т. Димитрова

при секретаря С. Методиева, като разгледа докладваното от съдия – докладчика Т. Димитрова в.гр.д. № 317 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на З.С.М., А.С.К., З.С.В., Ф.С.Р., И.С.М., Р.И.М., М.И.А., А.Р.М., Ш.Р.М., В.М.А., Ф.В.М., Н.В.Р. и Ф.И.С., всички чрез пълномощника адв. Н. К. от ШАК, срещу решение № 305/10.10.2017 г. по гр.д. № 501/2017 г. по описа на НПРС.

Жалбоподателите намират обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно, по съображения, подробно изложени в жалбата им, поради което молят въззивният съд да го отмени изцяло и вместо него постанови друго, с което да уважи предявените искове и им присъди извършените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемите Н.А.А., Ф.Н.А. и Ф.С.Р., действащи чрез пълномощника адв. Т. М. от ВАК, депозират отговор на жалбата, в който я оспорват като неоснователна и молят за оставянето й без уважение, както и за присъждане на извършените във въззивното производство разноски.

Въззивната жалба е подадена в срок, от и срещу надлежно легитимирани лица, редовна и допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна, поради следното: Гр.д. № 501/2017 г. по описа на НПРС е образувано по искова молба на жалбоподателите З.С.М., А.С.К., З.С.В., Ф.С.Р., И.С.М., Р.И.М., М.И.А., А.Р.М., Ш.Р.М., В.М.А., Ф.В.М., Н.В.Р. срещу въззиваемите Ф.С.Р., Н.А.А. и Ф.Н.А., в която ищците твърдят, че всички те са наследници на Р.Р.Б., ЕГН ********** и собственици, по наследство от същия, на идеални части от недвижим имот - къща, сайвант и плевня със застроено и незастроено място от 3 010 кв.м. по плана на с. Г., общ. К., обл. Ш., за което е отреден урегулиран парцел ІІІ-185 в кв. 36 по плана на селото, представляващ УПИ № 18.88.501.62 по КК и КР, ведно с построените в него сграда № 18.88.501.62.1 с площ от 75 кв.м. и сграда № 18.88.501.62.2 с площ от 20 кв.м., при граници и съседи: 18.88.501.236, 18.88.501.237, 18.88.19.1, 18.88.501.167, 18.88.501.168 и 18.88.501.235, както следва: З.С.М. – на 30/480 ид.ч., А.С.К. – 30/480 ид.ч., З.С.В. – 30/480 ид.ч., Ф.С.Р. – 30/480 ид.ч., И.С.М. – 24/480 ид.ч., Р.И.М. – 24/480 ид.ч., М.И.А. – 24/480 ид.ч., А.Р.М. – 60/480 ид.ч., Ш.Р.М. – 60/480 ид.ч., В.М.А. – 40/480 ид.ч., Ф.В.М. – 40/480 ид.ч. и Н.В.Р. – 40/480 ид.ч.. Ответницата Ф.С.Р., съпруга на И.Р.Р., който е син на наследодателя Р.Б., се снабдила с к.н.а № .88, т., рег. № ..., дело № .../25.10.2016 г., с който е била призната за собственик по давност на описания имот, след което го продала на другите двама ответници – съпрузите Ф.Н.А. и Н.А.А., с н.а. № .89, т., рег. № ..., дело № .../25.10.2016 г.. Считат, че Ф.С.Р. не е могла да придобие процесния имот по давност, респ. че извършената от нея продажба на имота на другите двама ответници не е породила вещно правен ефект. Позовавайки се на изложеното, са поискА.от съда да признае за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на посочените по-горе идеални части от спорния имот и отмени к.н.а. № .88, т., рег. № ..., дело № .../25.10.2016 г., на основание чл.537, ал.2 от ГПК.

С определение № 351/13.06.2017 г. по гр.д. № 501/2017 г. на НПРС към посоченото дело е присъединено гр.д. № 641/2017 г. по описа на същия съд, образувано по искова молба на жалбоподателката Ф.И.С. срещу въззиваемите Ф.С.Р., Н.А.А. и Ф.Н.А., с която твърдейки, че е наследник на Р.Р.Б., ЕГН **********, ищцата е поискала от съда да признае за установено по отношение на ответниците, че е собственик 24/480 ид.ч. от описания по-гре недвижм имот и отмени к.н.а. № .88, т., рег. № ..., дело № .../25.10.2016 г., на основание чл.537, ал.2 от ГПК.

В срока по чл.131 от ГПК, въззиваемите Ф.С.Р., Н.А.А. и Ф.Н.А. са депозирА.отговор на исковете, в който са оспорили, че ищците З.С.М., А.С.К., З.С.В., Ф.С.Р., А.Р.М., Ш.Р.М., В.М.А., Ф.В.М. и Н.В.Р. са собственици на процесния имот по наследство, катоса признА.обстоятелството, че ищците Ф. И..С., И.С.М., Р.И.М. и М. И.л А. са собственици по наследство на по 24/280 ид.ч. от имота, с оглед на което са поискА.отхвърляне на исковете по отношение на първата група ищци и уважаването им до посочения размер от по 24/280 ид.ч. по отношение на втората група ищци, както и отмяна на к.н.а. № .88, т., рег. № ..., дело № .../25.10.2016 г. до същия размер.

Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с обективно и субективно съединени искове по чл.124 от ГПК, като с решението си е отхвърлил изцяло исковите претенции и е осъдил ищците да заплатят разноски на ответниците. Решението се обжалва изцяло от ищците.

След проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По същество, от събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи, че соченият за наследодател Р.Р.Б. / Р. Р.Р./, ЕГН ********** е починал на 15.12.1987 г. и оставил за наследници Ф.Р. И., ЕГН ********** – дъщеря, И.Р.Р., ЕГН ********** – син, Х.Р.А., ЕГН ********** – дъщеря и Х.Р.А., ЕГН ********** – дъщеря, всички деца на Ф.М.Б. / Ф.М. Р./, ЕГН **********, починала на 23.11.1987 г.. Ф.Р. И. е починала на 07.10.2004 г. и оставила за наследници жалбоподателите З.С.М., А.С.К., З.С.В. и Ф.С.Р. – нейни дъщери. И.Р.Р. е починал на 23.08.2016 г. и оставил за наследници въззиваемата Ф.С.Р. – преживяла съпруга, с която наследодателят е сключил граждански брак на 15.04.1993 г. и жалбоподателите И.С.М., Ф.И.С., Р.И.М. и М.И.А. – дъщери. Х.Р.А. е починала на 15.06.2016 г. и оставила за наследници жалбоподателите А.Р.М. и Ш.Р.М. – нейни деца. Х.Р.А. е починала на 23.12.2016 г. и оставила за наследници жалбоподателите В.М.А. – преживял съпруг, Ф.В.М. и Н.В.Р. – деца. Въз основа на изложеното, съдът приема за доказано, че жалбоподателите и въззиваемата Ф.С.Р. са наследници по закон на децата на сочения за общ наследодател Р.Р.Б. / Р. Р.Р./, ЕГН **********, всчики те починА.след него.

Приживе Р.Р.Б. / Р. Р.Р./ се снабдил с нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност №**, т., н.д. № .../19.12.1986 г. на НПРС, представляващ къща, сайвант и плевня със застроено и незастроено място от 3 010 кв.м., за което е отреден урегулиран парцел ІІІ-185 в кв. 36 по плана на с. Г., общ. К., обл. Ш., който по сега действащите КК и КР на селото предстявлява УПИ с идентификатор 18.88.501.62, ведно с построените в него сграда № 18.88.501.62.1 с площ от 75 кв.м. и сграда № 18.88.501.62.2 с площ от 20 кв.м., при граници и съседи: 18.88.501.236, 18.88.501.237, 18.88.19.1, 18.88.501.167, 18.88.501.168 и 18.88.501.235. На 25.10.2016 г. въззиваемата Ф.С.Р., преживяла съпруга на сина на Р.Р.Б. – И.Р.Р., починал на 23.08.2016 г., се снабдила с нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по давностно владение № .88, т. , рег. № ..., н.д. № .../2016 г. на нотариус рег. № *, с район на действие НПРС, с който е призната за собственик по давност на описания по-горе недвижим имот. На същия ден, с н.а. № .89, т., рег. № ..., н.д. № .../2016 г. на нотариус рег. № *, с район на действие НПРС, Ф.С.Р. продала имота на въззиваемия Ф.Н.А., като не се спори между страните, че последният го е придобил в съпружеска имуществена общност с въззиваемата Н.А.А..

От показанията на свидетелите Х.С., М.М. / съседи /, Р.В. / съпруг на жалбоподателката З.С.В. /, Н.А. и В.М. / съседи / се установява, че в процесния имот е живял наследодателя Р.Р.Б., заедно със съпругата и децата си. Когато дъщерите му се оженили, те се изнесли и в него останал само синът му И.Р.Р., който живял там с първата си съпруга и четирите им дъщери. Съпругата му починала през 1989 г., след което Р. заминал с децата си за Турция, но скоро след това се върнал и встъпил в брак с втората си съпруга Ф.С.Р., с която нямат общи деца, като двамата заживели в същия имот. Първите трима свидетели твърдят, че след смъртта на съпруга си Ф.Р. изкарала в имота зимата, след което се преместила при въззиваемите Н.А.А. – нейна дъщеря и Ф.Н.А. – нейн зет, като понастоящем същият не се обитава от никого. Намиращата се в имота къща е строена през 1962-1963 г. и оттогава досега по нея са извършвани само належащи ремонти, като понастоящем е в недобро състояние. Освен нея, в имота няма други постройки. След смъртта на Р.Р.Б., дворът бил обработван иденствено от И.Р.Р., който отглеждал зеленчуци, люцерна и поддържал асма, но не е правил други подобрения. Свидетелят Р.В. твърди още, че през годините, приживе на И.Р.Р., имотът е бил посещаван от съпругата му З.С.В., която отивала да вижда вуйчо си и от дъщерите на И.Р.Р. – Ф.С.Р. и Р.И.М., които живеели в Република Турция, но гостувА.на баща си при завръщането си в страната. На свидетеля било известно, че сестрите на И.Р.Р. не са искА.да продават имота, както и, че съпругата му Ф.Р. не ги е уведомявала за намерението си да го отчужди. Свидетелят Н.А. заявява, че намиращата се в имота къща е строена през 60-те години от И.Р.Р., на мястото на стара къща, която е била съборена, че след това е ремонтиран само покрива на сградата и, че понастоящем имотът продължава да се обитава от въззиваемата Ф.С.Р.. Твърди също, че И.Р.Р. му споделил, че, след като със сестрите му си поделили нивите на баща им, уредили отношенията помежду си и той не им дължи повече нищо, както и, че счита имота за свой, но заявява, че не знае дА.последното е било известно и на останалите наследници на Р.Б.. Твърди, че И.Р. е заплащал данъците за имота. Заявява и, че отношенията между И.Р. и роднините му не били много близки, но си ходели на гости за Байряма, както и, че останалите наследници на Р.Р.Б. не са били съгласни имотът да се продава. Свидетелят В.М. свидетелства, че в имота, освен къщата, построена от И.Р.Р. преди около 35 години, има изградена и лятна кухня, отговаряща на сграда № 2 на предявената му скица. Посочената в скицата сграда № 3 е била сайвант, но той е разрушен. По къщата не са правени подобрения от построяването й досега. След смъртта на общия наследодател имотът е бил обитаван само от И.Р.Р. и двете му съпруги, като отношенията между него и дъщерите му били влошени и те не са посещавА. имота. Не е виждал в имота да идват и сестрите му или техните наследници, нито знае някой от тях да е предявявал претенции към него. Свидетелите заявяват единодушно, че не им е известно някой от жалбоподателите или сестрите на И.Р.Р. да му е оспорвал правото да живее в имота, да го стопанисва и ползва. От приложените по делото доказателства се установява, че след смъртта на Р.Р.Б. и към 18.11.2016 г. имотът е бил деклариран пред данъчните служби като съсобствен между наследниците на същия. От представените вносни бележки и фактури и показанията на някои от свидетелите се доказва, че през процесния период част от данъците за имота, както и консумативните разноски за него са били заплащани от И.Р.Р. и съпругата му Ф.С.Р.. Останалата част от данъците за имота е плащана от други наследници на Р.Б..

Въз основа на така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи: Между страните не се спори, че процесният имот е бил собствен на Р.Р.Б. / Р. Р.Р./, явявящ се общ наследодател на жалбоподателите и въззиваемата Ф.С.Р.. След смъртта на Р.Р.Б., патримониума му е наследен от четирите му деца, всяко от които е получило по 1/4 ид.ч.. След смъртта на преките наследници, жалбоподателите и въззиваемата Ф.С.Р., в качеството им на техни наследници, са придобили от това наследство, на основание чл.5 и чл.9 от ЗН, наследствени дялове, равняващи се на по 30/480 ид.ч. за всяко от децата на Ф.Р. И. – жалбоподателите З.С.М., А.С.К., З.С.В. и Ф.С.Р.; по 24/480 ид.ч. за съпругата и децата на И.Р.Р. – въззиваемата Ф.С.Р. и жалбоподателите И.С.М., Ф.И.С., Р.И.М. и М.И.А.; по 60/480 ид.ч. за всяко от децата на Х.Р.А. – жалбоподателите А.Р.М. и Ш.Р.М. и по 40/480 ид.ч. за съпруга и децата на Х.Р.А. – жалбоподателите В.М.А., Ф.В.М. и Н.В.Р..

Спорът е дА.след смъртта на Р.Р.Б. втората съпруга на сина му И.Р.Р. – Ф.С.Р. е придобила имота по давност. От доказателствата по делото се установява по категоричен начин, че Р.Б. е починал на 15.12.1987 г., а И.Р. на 23.08.2016 г., както и, че след смъртта на първия и встъпването в граждански брак с втория, въззиваемата Ф.Р. е заживяла в спорния имот заедно със съпруга си и двамата са упражнявА.фактическа власт върху него до смъртта му. В тази връзка, макар да се е снабдила с констативен нотариален акт за собственст по давност за целия имот, въззиваемата не твърди изтекла такава само по отношение на нея, но не и за съпруга й И.Р. и в отговора на исковата молба признава, че децата му имат право на дял от имота, получен по наследство от баща им. Предвид горното и безспорно установения по делото факт, че държането върху имота е било осъществявано съвместно от И. и Ф.Р. като съпрузи, а не само и единствено от въззиваемата, следва да се заключи, че, ако са били налице елементите на придобивна давност, тя е текла в полза и на двамата и собствеността върху имота е била придобита по давност в режим на съпружеска имуществена общност мужду тях за 360/480 ид.ч. от имота, тъй като останалите 120/480 ид.ч. са били вече собствени на И.Р.Р. по наследство от баща му. В случай, че са били придобити по давност, след смъртта на И.Р. въпросните 360/480 ид.ч. е следвало да се трансформират в обикновена съсобственост, като въззиваемата е следвало да получи 216/480 ид.ч., от които 180/480 ид.ч. – по давност и 36/480 ид.ч. – по наследство, а жалбоподателите И.С.М., Ф.И.С., Р.И.М. и М.И.А. – по 36/480 ид.ч., придобити по наследство от баща им. Наследствените на И..Р. 120/480 ид.ч. от имота са били придобити по наследство от посочените лица, при квоти по 24/480 ид.ч. за всеки. Казаното обсновава извод, че Ф.С.Р. е могла да придобие по давност само 180/480 ид.ч. от недвижимия имот, но не и останалите 300/480 ид.ч., поради което удостовереното в издадения й констативен нотариален акт досежно тях не би могло отговаря на действителното фактическо положение, още повече като се има предвид, че от датата на смъртта на И.Р. не е могъл да изтече достатъчен срок за придобиване по давност от въззиваемата на наследствените идеални части на неговите деца.

По въпроса дА.е текла придобивна давност в полза на въззиваемата Ф.С.Р. – Придобивната давност е оригинерно основание за придобиване право на собственост. Тя е способ за придобиване право на собственост или ограничено вещно право чрез фактическото упражняване съдържанието на това право през определен период от време, фиксиран от закона. За придобиването по давност е необходимо да бъде установено владение върху един имот. Съгласно чл.68, ал.1 от ЗС, владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя, и включва обективен елемент – упражняване на фактическа власт и субективен елемент – намерение за своене на вещта. Нормата на чл.79, ал.1 от ЗС предвижда, че правото на собственост върху недвижим имот се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на десет години, като ал.2 от същата разпоредба гласи, че, ако владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на пет години. Според чл.70, ал.1 от ЗС, владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или, че предписаната от закона форма е била опорочена. Добросъвестността се предполага до доказване на противното и е достатъчно да е съществувала при възникване на правното основание. В чл.69 от ЗС е установена презумпцията, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Чл.81 от ЗС предвижда, че с изгубване на владението в продължение на повече от шест месеца, давността се прекъсва, а чл.83 от с.з. презумира, че, който докаже, че е владял в различно време, предполага се, че е владял и в промеждутъка, ако не се докаже противното. Според правната теория и трайна съдебна практика, придобивната давност се характеризира с два съществени елемента - изтичане на законно определен период от време и извършване на дейност на фактическо господство върху определен имот, с намерение да се свои. Като елемент от придобивната давност, владението трябва да е постоянно, непрекъснато, спокойно / да не е установено и поддаржано с насилие /, явно / да не е установено и поддържано по скрит начин /, несъмнително / да се установи, че действително се упражнява фактическа власт с намерение за своене /, да няма инцидентен характер и да е от такова естество, че да не позволява на други лица да владеят вещта.

Когато един от наследниците упражнява фактическа власт върху наследствен имот, той продължава владението на своя наследодател, но само в рамките на наследствената си част и е държател по отношение наследствените части на останалите наследници от имота, като в този случай презумпцията по чл.69 от ЗС не важи. За да се приеме, че наследник е установил владение и върху притежаваните от другите наследници идеални части, не е достатъчно той да упражнява фактическа власт върху целия наследствен имот, а е необходимо освен това да е отблъснал владението на останалите наследници, като е манифестирал ясно пред тях намерението си да владее целия имот само за себе си – напр. като отказва да ги допуска в имота, или доведе до знанието им намерение да се разпореди с него в своя полза, или като го ползва по начин, който ясно показва, че изключва владението на останалите сънаследници. Изключение се допуска единствено в хипотезата, при която владението на претендиращия придобиване по давност сънаследник е установено въз основа на постигнато съгласие между сънаследниците за извършване на т.нар. неформална делба. Декларирането на имота в данъчните служби на свое име, без това да е станало известно на останалите сънаследници, не представлява действие на отричане на правата им. Плащането на данъци и консумативни разноски за имота, извършването на ремонти и подобрения също не са такива действия. Когато владелецът упражнява фактическа власт върху съсобствен имот е възможно той да отрича правата само на някои от съсобствениците и да отблъсква владението им, като не ги допуска до имота, и в същото време да признава правата на друг съсобственик. В тази хипотеза следва да се приеме, че владелецът упражнява фактическа власт върху вещта с намерението за придобиване идеална част от нея, съотвестваща на правата на този съсобственик, чието владение е отблъснал. Лицето, което се позовава на придобивна давност трябва да докаже при спор за собственост, при условията на пълно и главно доказване, че е извършило действия, с които е обективирало спрямо невладеещия собственик намеранието си да владее имота за себе си, т.е., че е демонстрирало промяна в намерението си, така, че да отблъсне евентуалните претенции на всяко трето лице. За да настъпи промяна в основанието на държането с едностранни действия, необходимо е държателят да извърши действия, с които да прояви активност, която по смисъл и съдържание да отрича правата на собственика. На следващо място, трябва да престане да държи вещта за другиго и да започне да я държи за себе си, т.е., към фактическата власт, която упражнява да прибави и намерение да свои вещта. Накрая, действията на държателя, с които демонстрира промяна в основанието трябва да са стигнА.до знанието на собственика. За придобиване на имота по давност не е достатъчно държателят да го ползва според неговото предназначение, да го поддържа, да го преотстъпва на трети лица и да събира плодовете от него, за да се приеме, че упражнява фактическа власт с намерение за своене. За да се придобие имота по давност е необходимо намерението за своене на държателя да бъде противопоставено на собственика по категоричен начин, чрез действия, които демонстрират отричане на неговите права върху вещта. Действията, с които се демонстрира намерение за своене следва по категоричен начин да отричат правата на третите лица, да сочат на намерение за своене на имота и да са достигнА.до знанието на собственика, т.е., чрез тях следва да се демонстрира поведение на пълноправен индивидуален собственик на имота. Знанието на собственика следва да е доказано по категоричен начин, като инициативата за създаването му като субективен елемент трябва да изхожда от владеещия несобственик, който е длъжен да афишира намерението си да свои вещта по несъмнен начин, дори и при проявена от титуляра на вещното право незаинтересованост към нея. В противен случай, при липса на знание у собственика, дори и обективирано пред други, владението в определен срок от време, съпроводено с намерение да се свои, не поражда право на собственост за владеещия несобственик. Не може да се счита за смутено владението на един недвижим имот, което не е придобито и поддържано с насилие, нито придобивната давност – прекъсвана, с подаване до прокуратура на жалба от собственика на имота за проверка как същият е станал собствен на друго лице и за връщане на имота на собствениците. И в този случай владението остава необозпокоявано, тъй като не се касае за противопоставяне от собственика на поведението на владелеца по отношение на имота. При наличие на възведено възражение за придобиване на имот по давност, съдът може служебно да се произнася по прекъсването или спирането на придобивния давностен срок. Основанията за спиране или прекъсване на давностните срокове са установени със закон и се прилагат както за погасителната, така и за придобивната давност.

В конкретната хипотеза се доказва, че придобивна давност в полза на въззиваемата Ф.С.Р. е могла да бъде осъществена считано от датата на сключване на граждански брак с И.Р.Р., т.е. от 15.04.1993 г., след която дата, според свидетелите, тя е влязла в имота. От доказателствата по делото се установи, че въззиваемата е заживяла в имота като втора съпруга на сина на общия наследодател, който го е обитавал от дете и е останал единствен в него от четирите деца на Р.Р.Б.. Другите му деца – три дъщери напуснА.имота, когато се омъжили и оттогава не са живели в него. От 15.04.1993 г. до 23.08. 2016 г. И. и Ф.Р. са живели постоянно в имота, извършвА.са необходими ремонти за поддържане на жилищната сграда, стопанисвА.са двора и са заплащА.част от дължимите данъци и консумативните разноски за него, като останалите наследници на Р.Б. са знаели за упражнявнаата от тях фактическа власт и не са я оспорвали. Що се касае до обстоятелството от кого е била изградена намиращата се сега в имота жилищна постройка, съдът счита, че е ирелевантно за спора и не следва да се обсъжда, тъй като, дори сградата да е била построена на мястото на същестуваваща преди нея, видно от показанията на свидетелите, това е станало приживе на наследодателя Р.Р.Б. и не би могло да се счита за действие, с което И.Р.Р. е демонстрирал намерение за своене на имота. Такова очевидно не би могло да се търси и по отношение на втората му съпруга, която е дошла в имота много след построяването на сградата. От обсъдените доказателства обаче не се установява по безспорен начин, че след смъртта на Р.Б. синът му И.Р., а впоследствие и въззиваемата Ф.Р., са демонстрирА.по явен и несъмнен начин пред останалите наследници на Р.Б. намерение да започнат да владеят наслествените им идеални части от имота като свои и да придобият собственост върху тях, респ., че са обективирали, посредством различни от досегашните им действия, воля да престанат да държат и ползват собствените на останалите наследници части и да установят владение за себе си върху целия имот. Напротив, установи се, че И. и Ф.Р. са ползвА.и поддържА.имота, но не са извършвА.подобрения в него и до смъртта на първия не са предприели действия да го декларират на свое име или да се снабдят с документ за собственост върху него, което, макар и да са заплащА.част от данъците и разноските за същия, не обосновава, а опревергава евентуален извод, че са манифестирА.пред останалите наследници на Р.Б. намерение да владеят целия имот само за себе си. От показанията на разпитаните свидетели се изяснява, че останалите наследници на Р.Б. са знаели и не са се противопоставяли на упражняваната от И. и Ф.Р. фактическа власт върху имота, но очевидно по причина, че са приемА.факта, че като син на баща си първият има право да продължи да живее в него заедно със съпругата си и след смъртта на наследодателя. Същевременно се установи, че след смъртта на общия наследодател, имотът е бил деклариран като наследствен на всички негови преки наследници и, че, сестрите на И.Р. не са го считА.за едноличен собственик на същия и са се противопоставяли на извършване на разпоредителни действия от негова страна. Част от свидетелите заявяват, че И.Р. им споделил, че, след като предоставил на сестрите си нивите на баща им, отношенията помежду са уредени, но от показанията им не става ясно кога е била извършена тази неформална делба и дА.тя е включвала процесния имот. Свидетелите са единодушни, че никой от наследниците на Р.Б. не е пречил на И. и Ф.Р. да упражняват фактическа власт върху имота, но по делото не се установи, че е имало причина за противопоставяне или оспорване от тяхна страна, която да се състои в демонстрирано от съпрузите Р. намерение за своене на целия имот като свой собствен.

Като съобрази изложеното, че от събраните по делото доказателства не се установява каквато и да е демонстрация от страна на Ф.С.Р. на намерение да владее имота като свой, в качеството й на съпруга на И.Р.Р. или като трето лице, незавасимо от него, съдът намира за недоказано, че въззиваемата Ф.С.Р. или съпругът й И.Р.Р. са манифестирА.по какъвто и да било явен и недвусмислен начин намерение да владеят целия имот само за себе си, отблъсквайки владението на останалите наследници на Р.Р.Б., което им намерение да е могло да стане достояние на последните. Ето защо, приема, че не е налице един от кумулативно изискуемите елементи на придобивна давност в полза на Ф.С.Р. и тя не е придобила собствените на жалбоподателите идеални части от спорния имот, получени по наследство от общия им наследодател Р.Р.Б.. Предвид това и установеното по-горе относно правото на собственост на жалпободателите върху имота, по силата на наследяване, заключава, че предявените установителни искове са изцяло основателни и доказани и следва да се уважат.

Поради уважаване на установителните искове за собственост и доколкото се установи, че въззиваемата е собственик на 24/480 ид.ч. от спорния имот по наследство от съпруга си И.Р.Р., а не подвансот, следва да се уважи и претенцията на ищците за отмяна на нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение № .88, т., рег. № ..., н.д. № .../25.10.2016 г. на ноториус рег. № *, с район на действие НПРС.

В съотвествие с изложените фактически и правни доводи, заключава, че обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени изцяло, като вместо него бъде постановено друго, с което предявените положителни установителни искове да бъдат уважени и се постанови отмяна на нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение № .88, т., рег. № ..., н.д. № .../25.10.2016 г. на ноториус рег. № *, с район на действие НПРС.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК въззиваемите следва да бъдат осъдени да заплатят на жалбоподателите деловодни разноски в първоинстанционното производство в размер на 2 230.00 лева, съгласно приложен списък по чл.80 от ГПК.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК въззиваемите следва да бъдат осъдени да заплатят на жалбоподателите деловодни разноски във въззивното производство в размер на 1 250.00 лева, съгласно приложен списък по чл.80 от ГПК.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло решение № 305/10.10.2017 г. по гр.д. № 501/2017 г. по описа на НПРС, като вместо него постановява:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ф.С.Р., ЕГН **********,***, Ф.Н.А., ЕГН ********** и Н.А.А., ЕГН **********,***, че З.С.М., ЕГН **********,*** е собственик на 30/480 ид.ч. от недвижим имот с идентификатор № 18.88.501.162 по КККР на с. Г., общ. К., обл. Ш., одобрени със Заповед № РД-18-46/16.08.2007 г. на изп.директор на АГКК, с площ от 3207 кв.м. с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на ползване – ниско застрояване, ведно с построените сгради в ПИ, а именно: сграда с идентификатор № 18.88.501.162.1, със застроена площ от 75 кв.м., с предназначение: друг вид сграда за обитаване; сграда с идентификатор № 18.88.501.162.2, със застроена площ от 20 кв.м., с предназначение: друг вид сграда за обитаване, при граници и съседи: 18.88.501.236, 18.88.501.237, 18.88.19.1, 18.88.501.167, 18.88.501.163, 18.88.501.168 и 18.88.501.235.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ф.С.Р., ЕГН **********,***, Ф.Н.А., ЕГН ********** и Н.А.А., ЕГН **********,***, че А.С.К., ЕГН **********,*** е собственик на 30/480 ид.ч. от недвижим имот с идентификатор № 18.88.501.162 по КККР на с. Г., общ. К., обл. Ш., одобрени със Заповед № РД-18-46/16.08.2007 г. на изп.директор на АГКК, с площ от 3207 кв.м. с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на ползване – ниско застрояване, ведно с построените сгради в ПИ, а именно: сграда с идентификатор № 18.88.501.162.1, със застроена площ от 75 кв.м., с предназначение: друг вид сграда за обитаване; сграда с идентификатор № 18.88.501.162.2, със застроена площ от 20 кв.м., с предназначение: друг вид сграда за обитаване, при граници и съседи: 18.88.501.236, 18.88.501.237, 18.88.19.1, 18.88.501.167, 18.88.501.163, 18.88.501.168 и 18.88.501.235.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ф.С.Р., ЕГН **********,***, Ф.Н.А., ЕГН ********** и Н.А.А., ЕГН **********,***, че Ф.С.Р., ЕГН **********,*** е собственик на 30/480 ид.ч. от недвижим имот с идентификатор № 18.88.501.162 по КККР на с. Г., общ. К., обл. Ш., одобрени със Заповед № РД-18-46/16.08.2007 г. на изп.директор на АГКК, с площ от 3207 кв.м. с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на ползване – ниско застрояване, ведно с построените сгради в ПИ, а именно: сграда с идентификатор № 18.88.501.162.1, със застроена площ от 75 кв.м., с предназначение: друг вид сграда за обитаване; сграда с идентификатор № 18.88.501.162.2, със застроена площ от 20 кв.м., с предназначение: друг вид сграда за обитаване, при граници и съседи: 18.88.501.236, 18.88.501.237, 18.88.19.1, 18.88.501.167, 18.88.501.163, 18.88.501.168 и 18.88.501.235.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ф.С.Р., ЕГН **********,***, Ф.Н.А., ЕГН ********** и Н.А.А., ЕГН **********,***, че И.С.М., ЕГН **********,*** е собственик на 24/480 ид.ч. от недвижим имот с идентификатор № 18.88.501.162 по КККР на с. Г., общ. К., обл. Ш., одобрени със Заповед № РД-18-46/16.08.2007 г. на изп.директор на АГКК, с площ от 3207 кв.м. с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на ползване – ниско застрояване, ведно с построените сгради в ПИ, а именно: сграда с идентификатор № 18.88.501.162.1, със застроена площ от 75 кв.м., с предназначение: друг вид сграда за обитаване; сграда с идентификатор № 18.88.501.162.2, със застроена площ от 20 кв.м., с предназначение: друг вид сграда за обитаване, при граници и съседи: 18.88.501.236, 18.88.501.237, 18.88.19.1, 18.88.501.167, 18.88.501.163, 18.88.501.168 и 18.88.501.235.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ф.С.Р., ЕГН **********,***, Ф.Н.А., ЕГН ********** и Н.А.А., ЕГН **********,***, че Р.И.М., ЕГН **********,*** е собственик на 24/480 ид.ч. от недвижим имот с идентификатор № 18.88.501.162 по КККР на с. Г., общ. К., обл. Ш., одобрени със Заповед № РД-18-46/16.08.2007 г. на изп.директор на АГКК, с площ от 3207 кв.м. с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на ползване – ниско застрояване, ведно с построените сгради в ПИ, а именно: сграда с идентификатор № 18.88.501.162.1, със застроена площ от 75 кв.м., с предназначение: друг вид сграда за обитаване; сграда с идентификатор № 18.88.501.162.2, със застроена площ от 20 кв.м., с предназначение: друг вид сграда за обитаване, при граници и съседи: 18.88.501.236, 18.88.501.237, 18.88.19.1, 18.88.501.167, 18.88.501.163, 18.88.501.168 и 18.88.501.235.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ф.С.Р., ЕГН **********,***, Ф.Н.А., ЕГН ********** и Н.А.А., ЕГН **********,***, че М.И.А., ЕГН **********,*** е собственик на 24/480 ид.ч. от недвижим имот с идентификатор № 18.88.501.162 по КККР на с. Г., общ. К., обл. Ш., одобрени със Заповед № РД-18-46/16.08.2007 г. на изп.директор на АГКК, с площ от 3207 кв.м. с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на ползване – ниско застрояване, ведно с построените сгради в ПИ, а именно: сграда с идентификатор № 18.88.501.162.1, със застроена площ от 75 кв.м., с предназначение: друг вид сграда за обитаване; сграда с идентификатор № 18.88.501.162.2, със застроена площ от 20 кв.м., с предназначение: друг вид сграда за обитаване, при граници и съседи: 18.88.501.236, 18.88.501.237, 18.88.19.1, 18.88.501.167, 18.88.501.163, 18.88.501.168 и 18.88.501.235.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ф.С.Р., ЕГН **********,***, Ф.Н.А., ЕГН ********** и Н.А.А., ЕГН **********,***, че А.Р.М., ЕГН **********,*** е собственик на 60/480 ид.ч. от недвижим имот с идентификатор № 18.88.501.162 по КККР на с. Г., общ. К., обл. Ш., одобрени със Заповед № РД-18-46/16.08.2007 г. на изп.директор на АГКК, с площ от 3207 кв.м. с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на ползване – ниско застрояване, ведно с построените сгради в ПИ, а именно: сграда с идентификатор № 18.88.501.162.1, със застроена площ от 75 кв.м., с предназначение: друг вид сграда за обитаване; сграда с идентификатор № 18.88.501.162.2, със застроена площ от 20 кв.м., с предназначение: друг вид сграда за обитаване, при граници и съседи: 18.88.501.236, 18.88.501.237, 18.88.19.1, 18.88.501.167, 18.88.501.163, 18.88.501.168 и 18.88.501.235.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ф.С.Р., ЕГН **********,***, Ф.Н.А., ЕГН ********** и Н.А.А., ЕГН **********,***, че Ш.Р.М., ЕГН **********,*** е собственик на 60/480 ид.ч. от недвижим имот с идентификатор № 18.88.501.162 по КККР на с. Г., общ. К., обл. Ш., одобрени със Заповед № РД-18-46/16.08.2007 г. на изп.директор на АГКК, с площ от 3207 кв.м. с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на ползване – ниско застрояване, ведно с построените сгради в ПИ, а именно: сграда с идентификатор № 18.88.501.162.1, със застроена площ от 75 кв.м., с предназначение: друг вид сграда за обитаване; сграда с идентификатор № 18.88.501.162.2, със застроена площ от 20 кв.м., с предназначение: друг вид сграда за обитаване, при граници и съседи: 18.88.501.236, 18.88.501.237, 18.88.19.1, 18.88.501.167, 18.88.501.163, 18.88.501.168 и 18.88.501.235.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ф.С.Р., ЕГН **********,***, Ф.Н.А., ЕГН ********** и Н.А.А., ЕГН **********,***, че В.М.А., ЕГН **********,*** е собственик на 40/480 ид.ч. от недвижим имот с идентификатор № 18.88.501.162 по КККР на с. Г., общ. К., обл. Ш., одобрени със Заповед № РД-18-46/16.08.2007 г. на изп.директор на АГКК, с площ от 3207 кв.м. с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на ползване – ниско застрояване, ведно с построените сгради в ПИ, а именно: сграда с идентификатор № 18.88.501.162.1, със застроена площ от 75 кв.м., с предназначение: друг вид сграда за обитаване; сграда с идентификатор № 18.88.501.162.2, със застроена площ от 20 кв.м., с предназначение: друг вид сграда за обитаване, при граници и съседи: 18.88.501.236, 18.88.501.237, 18.88.19.1, 18.88.501.167, 18.88.501.163, 18.88.501.168 и 18.88.501.235.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ф.С.Р., ЕГН **********,***, Ф.Н.А., ЕГН ********** и Н.А.А., ЕГН **********,***, че Ф.В.М., ЕГН **********,***, е собственик на 40/480 ид.ч. от недвижим имот с идентификатор № 18.88.501.162 по КККР на с. Г., общ. К., обл. Ш., одобрени със Заповед № РД-18-46/16.08.2007 г. на изп.директор на АГКК, с площ от 3207 кв.м. с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на ползване – ниско застрояване, ведно с построените сгради в ПИ, а именно: сграда с идентификатор № 18.88.501.162.1, със застроена площ от 75 кв.м., с предназначение: друг вид сграда за обитаване; сграда с идентификатор № 18.88.501.162.2, със застроена площ от 20 кв.м., с предназначение: друг вид сграда за обитаване, при граници и съседи: 18.88.501.236, 18.88.501.237, 18.88.19.1, 18.88.501.167, 18.88.501.163, 18.88.501.168 и 18.88.501.235.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ф.С.Р., ЕГН **********,***, Ф.Н.А., ЕГН ********** и Н.А.А., ЕГН **********,***, че Н.В.Р., ЕГН **********,*** е собственик на 40/480 ид.ч. от недвижим имот с идентификатор № 18.88.501.162 по КККР на с. Г., общ. К., обл. Ш., одобрени със Заповед № РД-18-46/16.08.2007 г. на изп.директор на АГКК, с площ от 3207 кв.м. с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на ползване – ниско застрояване, ведно с построените сгради в ПИ, а именно: сграда с идентификатор № 18.88.501.162.1, със застроена площ от 75 кв.м., с предназначение: друг вид сграда за обитаване; сграда с идентификатор № 18.88.501.162.2, със застроена площ от 20 кв.м., с предназначение: друг вид сграда за обитаване, при граници и съседи: 18.88.501.236, 18.88.501.237, 18.88.19.1, 18.88.501.167, 18.88.501.163, 18.88.501.168 и 18.88.501.235.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ф.С.Р., ЕГН **********,***, Ф.Н.А., ЕГН ********** и Н.А.А., ЕГН **********,***, че Ф.И.С., ЕГН **********,*** е собственик на 24/480 ид.ч. от недвижим имот с идентификатор № 18.88.501.162 по КККР на с. Г., общ. К., обл. Ш., одобрени със Заповед № РД-18-46/16.08.2007 г. на изп.директор на АГКК, с площ от 3207 кв.м. с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на ползване – ниско застрояване, ведно с построените сгради в ПИ, а именно: сграда с идентификатор № 18.88.501.162.1, със застроена площ от 75 кв.м., с предназначение: друг вид сграда за обитаване; сграда с идентификатор № 18.88.501.162.2, със застроена площ от 20 кв.м., с предназначение: друг вид сграда за обитаване, при граници и съседи: 18.88.501.236, 18.88.501.237, 18.88.19.1, 18.88.501.167, 18.88.501.163, 18.88.501.168 и 18.88.501.235.

ОТМЕНЯ нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение № .88, т., рег. № ..., н.д. № .../25.10.2016 г. на ноториус рег. № *, с район на действие НПРС, с който Ф.С.Р., ЕГН ********** е призната за собственик по давностно владение на недвижим имот с идентификатор № 18.88.501.162 по КККР на с. Г., общ. К., обл. Ш., одобрени със Заповед № РД-18-46/16.08.2007 г. на изп.директор на АГКК, с площ от 3207 кв.м. с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на ползване – ниско застрояване, ведно с построените сгради в ПИ, а именно: сграда с идентификатор № 18.88.501.162.1, със застроена площ от 75 кв.м., с предназначение: друг вид сграда за обитаване; сграда с идентификатор № 18.88.501.162.2, със застроена площ от 20 кв.м., с предназначение: друг вид сграда за обитаване, при граници и съседи: 18.88.501.236, 18.88.501.237, 18.88.19.1, 18.88.501.167, 18.88.501.163, 18.88.501.168 и 18.88.501.235.

ОСЪЖДА Ф.С.Р., ЕГН **********,***, Ф.Н.А., ЕГН ********** и Н.А.А., ЕГН **********,*** да заплатят на З.С.М., ЕГН **********,***; А.С.К., ЕГН **********,***; З.С.М., ЕГН **********,***; Ф.С.Р., ЕГН **********,***; И.С.М., ЕГН **********,***; Р.И.М., ЕГН **********,***; М.И.А., ЕГН **********,***; А.Р.М., ЕГН **********,***; Ш.Р.М., ЕГН **********,***; В.М.А., ЕГН **********,***; Ф.В.М., ЕГН **********,***; Н.В.Р., ЕГН **********,*** и Ф.И.С., ЕГН **********,*** деловодни разноски в първоинстанционното производство, в размер на 2 230.00 лева / две хиляди двеста и тридесет лева /, съгласно приложен списък по чл.80 от ГПК, както и деловодни разноски във въззивното производство в размер на 1 250.00 лева / хиляда двеста и петдесет лева /, съгласно приложен списък по чл.80 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС, в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.