Р Е Ш Е Н И Е

№ 62 08.08.2017г. гр.Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският окръжен съд наказателно отделение

На десети юли две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове: 1. Светлин Стефанов

2. Румяна Райкова

Секретар Таня Кавърджикова

Прокурор Румен Рачев

Като разгледа докладваното от окръжния съдия Румяна Райкова

ВНАХД № 188 по описа за 2017г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 317 от НПК.

С решение №264/15.05.2017г. по НАХД №869/2017г. на Шуменския районен съд е признат обвиняемият А.Я.И. с ЕГН **********, за виновен в това, че на 30.08.2014г. в близост до гр. Шумен на главен път I-7, км. 124+227, на кръстовището с изход от кв. Дивдядово при управление на л. а. „Пежо 206“ с рег. № ........нарушил правилата за движение – чл.25, ал.1 от ЗДв.П, която задължава водачите на ППС преди да завият надясно или наляво за навлизане в друг път да се убедят, че няма да създадат опасност за участниците в движението, които се движат след него и да извършат маневрата като се съобразяват с тяхното положение, посока и скорост на движение и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на М. Ю. И., с ЕГН **********, изразяваща се в закрито счупване на дясната мишнична кост в областта на шийката, като това е причинило трайно затруднение в движението на десен, горен крайник за срок по-голям от един месец, а именно от три до четири месеца, като деянието е извършено при условията на независимо съпричиняване от страна на Х. М. Х., с ЕГН **********, който по същото време и на същото място при управление на МПС – лек автомобил „Опел Омега“ с рег. № 9.. 0.М.нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.2 от ЗДв.П, която задължава водачите на ППС при избиране скоростта на движението да се съобразяват със състоянието на пътя, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението; чл.42, ал.1, т.2 от ЗДв.П, която задължава водачите, които предприемат изпреварване и след като подадат сигнал да се убедят, че имат видимост и чл.43, т.1 от ЗДв.П, която забранява на водачите на ППС да изпреварват МПС, когато разстоянието на видимост е по-малко от необходимото за изпреварването при избраната скорост на движение, поради движението на автомобила на къси светлини - престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, предл. второ НК във връзка с чл.342, ал.1 НК и е освободен от наказателна отговорност, като на основание чл.78а от НК му е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 1 000 /хиляда/ лева. На основание чл.189, ал.3 от НПК е осъден да заплати в полза на държавата, съответна част от направените деловодни разноски в размер на 291,84 лева вносими по сметка на ОД МВР гр. Шумен.

Срещу решението на районния съд е подадена въззивна жалба от защитника на подсъдимия. В него се излага, че постановеният съдебен акт е неправилен, тъй като е постановен в нарушение на закона, а освен това са допуснати и съществени нарушения на процесуалните правила. Смята извода на съда за необоснован и незаконосъобразен. Предлага да бъде отменено решението на ШРС, като бъде постановено ново, с което да бъде оправдан подзащитния му по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление.

Представителят на ШОП в съдебно заседание намира жалбата за допустима, а по същество и за основателна. Смята, че обвинителната теза се гради на обстоятелството, че подсъдимият е бил длъжен да предвиди по същество неправомерно поведение на водача на другото МПС участвало в катастрофата. Обяснява обстойно защо не е налице нарушение на чл.25 от ЗДП. Изказва съжаление, че обвиняемият не се явява лично пред въззивната инстанция, за да му поднесе извинения от името на прокуратурата. Смята, че решението на ШРС е незаконно и то следва да бъде отменено, като бъде постановено ново, с което лицето да бъде оправдано.

В съдебно заседание, защитника поддържа жалбата си с изложените в нея основания и развива подробно доводите си. Поддържа становището на представителя на ШОП. Добавя, че деянието по чл.343 от НК е непредпазливо, но в настоящия случай, обвиняемият не е бил длъжен да предвиди, че водач на МПС след него, ще се движи неправилно в лентата за насрещно движение, изпреварвайки го на кръстовище, вместо просто да продължи да се движи в лентата за движение на направо, докато обвиняемия се е престроил в лявата лента за завиващи наляво. Смята решението на районния съд за неправилно и незаконосъобразно. Моли да бъде отменено и да бъде постановено ново, като бъде оправдан подзащитния му.

Съдът, след като се запозна с приложените по делото доказателства, намира, че жалбата е допустима, тъй като е подадена в срок от надлежно легитимирана страна по делото.

Жалбата е основателна.

Районният съд подробно е анализирал доказателствата по делото и установил следната фактическа обстановка: На 30.08.2014г, около 02,00 часа, обвиняемият А.Я.И. се движил по главен път I-7 в посока от с. Хан Крум към гр. Шумен. Обвиняемият управлявал лек автомобил „Пежо 206“ с рег. № РА68 63ВН. По пътя имало участъци в ремонт с новоположена асфалтова настилка, без маркировка, както и такива с износена настилка и изтрита маркировка. Липсвали пътни знаци, указващи ограничение на скоростта, забрана за изпреварване и наличие на кръстовище. Времето било тъмно, ясно, нямало осветление, пътят бил сух. В лекия автомобил, управляван от обв. И. била и неговата майка – свидетелката Б. Н. А., която седяла на предната дясна седалка. Обвиняемият И. трябвало да се отклони от главния път и да завие наляво, за да навлезе по път, водещ до кв. Дивдядово и съответно за гр. Шумен.

По същото време и място, след автомобила, управляван от обв. И. в колона на разстояние един от друг около 20 метра се движели други автомобили. Първи в колоната след обвиняемият бил Т. И. Т., който управлявал лек автомобил „Форд Галакси“. След него се движел свид. Х. А. Х., управлявайки лек автомобил „БМВ 318“. Трети бил свид. М. Т. И., който управлявал лек автомобил „Опел“, зелен на цвят, с рег. № 32 49. Заедно с него в автомобила бил и свид. Е. Т. И., който седял на предната седалка. След него се движел свидетелят Х. М. Х., управлявайки лек автомобил „Опел Омега“ с рег. № А98 07ММ. Като пътници в този автомобил, седели свид. И. Т. И., който бил на предната седалка, а на задната зад него, в дясно – свид. М. Ю. И., както и още две жени. След свид. Х. се движели още три автомобила.

Т. И. Т., който се движел зад обвиняемия, го изпреварил. Същата маневра пожелал да направи и свид. Х. А. Х., който управлявал лек автомобил „БМВ 318“. Точно в този момент, обвиняемият и движещата се след него, колона от автомобили достигнали до първото кръстовище, където на ляво се намирал пътя за кв. Дивдядово. Обвиняемият предприел маневра завиване наляво, но се отказал и върнал автомобила в дясната част на платното, като именно тези му действия не позволили на движещия се зад него лек автомобил „БМВ“ да го изпревари. След като лекия автомобил, управляван от обв. И. пропуснал първото кръстовище и се върнал в своята лента, това станало възможно.

Когато при наближаване на Т-образното /второ по ред/ кръстовище на главния път с пътя за кв. Дивдядово, км. 124+227, свидетеля Х. М. Х., който управлявал лек автомобил „Опел Омега“ с рег. № 9.. 0.М.предприел маневра изпреварване на движещия се пред него лек автомобил, управляван от свид. М. И.. Свид. Х. се движел със 105,05 км/ч и навлязъл в лявата лента за движение, движел се на къси светлини, като видимостта му била около 50 метра. Точно в този момент, обвиняемият И. предприел маневра завиване наляво от главния път към пътя за кв. Дивдядово, като намалил скоростта до 14 км/ч и без да спира завил пред движещия се в лявата лента, лек автомобил „Опел Омега“, управляван от свид. Х..

За да избегне удара с лекия автомобил, управляван от обвиняемия, свид. Х. предприел аварийно спиране и отклонил автомобила на ляво, но не успял да го направи като с десния преден ръб на бронята и десния фар на автомобила ударил в лявата задна част – в областта на лявата задна врата и ляв заден калник, лекия автомобил „Пежо 206“. След удара, лекия автомобил „Пежо“ се завъртял на 45 градуса обратно на часовниковата стрелка и се придвижил в посоката на движение на лекия автомобил „Опел“, след което последвал втори удар. Лекият автомобил „Опел“ с предната лява част ударил в предния край на предната лява врата, лекия автомобил „Пежо“, който продължил да се върти обратно на часовниковата стрелка и да се придвижва назад. Задната му броня се ударила в две тръби за пътен знак, поставени на бетонна основа. При удара в тръбите, от тежестта на инерционната сила на тялото на свид. Б. А., седалката на която седяла се деформирала в основата и изкривила назад в посока удара в тръбите. След този удар, лекият автомобил „Пежо“ се завъртял отново, но вече в посока на часовниковата стрелка, след което отново бил ударен в средата на лявата си страна от продължаващия движението си лек автомобил „Опел“. Двата автомобила продължили движението си съвместно и перпендикулярно до установяването си в покой.

В следствие на пътнотранспортното произшествие на свидетелката М. Ю. И. било причинено закрито счупване на дясната мишнична кост в областта на шийката, довело до трайно затруднение в движението на десния, горен крайник за срок по голям от един месец – така причинената телесна повреда е средна по своята тежест.

В следствие на ПТП-то, на свид. Б. А. – майка на обвиняемия И. било причинено контузия на гръдния кош, което довело до трайно затруднение в движението на снагата за срок по-голям от един месец.

Така изложената фактическа обстановка се възприема изцяло от настоящата инстанция, защото почива на вярна и точна интерпретация на събрания доказателствен материал. ШОС не споделя единствено извода на Районния съд, че „обвиняемият И. преди да предприеме маневрата „завиване наляво“, въпреки, че е имал възможност да възприеме изпреварващия /движещия се в лявата лента/ лек автомобил, управляван от свид. Х., не се съобразил с него”. ШРС е изброил заключенията на назначените в хода на досъдебното производство автотехническа, допълнителна автотехническа и тройна автотехническа експертизи, приел ги е безкритично по отношение на изводите на вещите лица – инженери относно действията на обв.И. и не е съпоставил деятелността на двамата участници в ПТП в съответствие с чл.11 ал.3 от НК, относно това кой какво е бил длъжен и е можел да предвиди. Не е дал отговор от правна страна защо приема заключението на вещите лица за съответно на законовите разпоредби на ЗДП и НК, за което вече се следва и наказателната отговорност. Оценката на заключението на експертите според правната доктрина /С..П., Наказателен процес на РБ, Сиби, 1996, стр.395-396/ се извършва на общо основание по вътрешното убеждение на съответния орган, който е длъжен да прецени и „може ли да се счита, че наистина са настъпили в действителността фактите, които се излагат в експертното заключение” „За правилното разрешаване на този въпрос е необходимо експертното заключение да бъде проверено не само отделно взето, но и във връзка с всички събрани по делото доказателствени материали... Нужно е изводите на експерта да се съпоставят с другите материали по делото...” Чл.154 ал.1 от НПК казва, че експертното заключение не е задължително за съда и за органите на ДП. Според настоящия състав вещите лица по всички автотехнически експертизи са дали техническите критерии за настъпване на ПТП и за действията и възможностите на обвиняемия И.. Съдът обаче е този който определя правния аспект на действията му и дали с тях И. виновно е допринесъл по смисъла на НК за настъпване на ПТП. Дори и от автотехническа гледна точка да са налице неправилни действия на водача на лек автомобил „Пежо 206“ който, при извършване на маневра завиване наляво за навлизане в друг път не пропуска движещият се след него, попътно по лявата лента за насрещно движение, лек автомобил „Опел Омега“ и навлиза в опасната му зона за спиране, то не са налице такива от правна страна. Това е така защото водача на л.а. „Пежо” А.И. не е извършвал някаква маневра, а конкретно завой наляво по равнозначни пътища на Т-образно кръстовище, за което се е бил престроил в лента за завиване наляво, при налична дясна за продължаване направо на попътно движещите се ППС. Нормата на чл.25 от ЗДвП е обща, а на чл.37 от ЗДвП и чл.83 ал.1 и ал.2 от ППЗДвП специални и затова е приложима последната. Според чл. 83 ал.1 от ППЗДвП завиването наляво се извършва от най-лявата пътна лента по посока на движението, а когато лентите са обозначени за движение в съответна посока - от лента, предназначена за завиване наляво и именно това е сторил И., като според ал.2 при завиване наляво за навлизане в път с двупосочно движение водачът на ППС завива така, че да навлезе по възможно най-краткия път в дясната част на пътното платно по посока на движението – т.е. следва да напусне по най-бързия начин кръстовището. Според чл. 84 ал.2 от ППЗДвП при завиване наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства. Нито ЗДвП, нито ППЗДвП предвиждат в тази хипотеза водачът да пропуска идващите след него попътно МПС и това е житейски логично, тъй като подобно поведение би усложнило пътната обстановка и би било предпоставка за ПТП. Преди да предприеме маневра завой наляво водачът на МПС е длъжен да се огледа и да прецени дали няма да попречи на друг участник в движението, но не е длъжен да предполага дали водач на МПС след него, който е извън видимостта му не извършва нарушение на разпоредбите на ЗДвП и ППЗвДП и да се съобразява с химерични ППС и въображаеми нарушения на водачите им. Той е длъжен да се съобрази с това което било обективно и физически възможно да възприеме преди да предприеме маневра завой наляво, а не след като вече я е предприел. Съобразно чл.102 от ППЗДП при приближаване към кръстовище водачът на пътното превозно средство е длъжен да проявява необходимата предпазливост, за да може да намали скоростта или да спре, за да пропусне пътните превозни средства и пешеходците, които имат предимство за преминаване, а в конкретния случай - МПС управлявано от свидетеля Х. не е било с предимство. И. е бил длъжен да пропусне движещите се в насрещната лента и идващи срещу него превозни средства. Намирайки се на това кръстовище с две ленти в едната посока и обособена дясна лента за движение направо, той няма как да предвиди, че някое МПС, ще го изпревари в лентата за насрещно движение - на кръстовище, в което има възможност за движение направо в дясната лента и движейки се по която може просто да го подмине; обв.И. не е бил длъжен да предвиди неправомерно действие на водач на МПС, движещо се след него и не е могъл да ги предвиди. Затова не е налице никоя от хипотезите на чл.11 ал.3 от НК. Дори и обвиняемият да е могъл да види преди предприемане на маневрата завой наляво движещия се неправомерно след него автомобил със 105,05 км/ч, на къси светлини, /за който видимостта е била около 50 метра/ и дори да го възприеме след себе си, той не би могъл да възприеме, че се движи в лентата за насрещно движение. Обстоятелството, че завивайки наляво и намирайки се вече в кръстовището обвиняемият е могъл вече да възприеме, че идващия след него лек автомобил, неправомерно се движи в насрещната лента за движение, както сочи и прокурорът във въззивната инстанция не е от значение за преценка на нарушението по чл.25 от ЗДП или по чл.37 от ЗДвП, защото тези разпоредби вменяват задължения преди маневрата завой наляво, а не по време и след нея. Както сочи и защитата – свид.Х. движейки се по дясната лента за движение направо и е щял да подмине от дясната страна управлявания от обвиняемия лек автомобил, който законосъобразно се е бил престроил в лявата лента за завой наляво. При наличието на две ленти – за завой наляво и за продължаване направо и намирайки се на кръстовище, няма как обвиняемият въобще да очаква, че в лентата за насрещно движение може да се движи автомобил в неговата посока и то с висока скорост, който освен това и да го изпреварва на кръстовище.

По изложените аргументи не се споделят доводите на ШРС, с които е отхвърлил възраженията на обвиняемия и защитника му за несъставомерност от обективна и субективна страна, като неоснователни. При това положение следва да се приеме, че при правилно установена в общ план фактическа обстановка, ШРС е направил неправилни правни изводи. Поради това ШОС не възприема крайния извод на ШРС, че обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението от общ характер наказуемо по чл.343, ал.1, б.“б“ предл. второ НК във връзка с чл.342, ал.1 НК и приема, че нито обективната, нито субективната страна на това деяние са налице и той не е извършил престъплението от общ характер по чл.343, ал.1, б.“б“ предл. второ НК във връзка с чл.342, ал.1 НК. Налице е нарушение на материалния закон в решението на ШРС, което може да бъде отстранено от настоящата инстанция. В този смисъл ще следва да бъде отменено решението на ШРС, с което обвиняемият е признат за виновен и вместо това да бъде признат за невиновен в посоченото деяние. Разноските по делото не следва да останат за сметка на държавата, а да се възложат на виновното лице, което не е А.И., но това очевидно е въпрос на друго наказателно производство.

За ШОС е неясно какви са подбудите деятелността на И. да се разглежда отделно от тази на „свидетеля” Х.. Обстоятелството, че Х. не е могъл да бъде издирен, не може да е водещо, ако фактическата обстановка около ПТП не може да бъде разкрита обективно, всестранно и пълно при разделяне на делото. Според ШОС именно затова се е стигнало до неправилната материално правна преценка относно деятелността на И. от страна на прокурора, а впоследствие и на първоинстанционния съд.

С оглед изложеното, като съобрази, че във въззивното производство не се събраха доказателства, променящи съществено приетата от районния съд фактическа обстановка и като не констатира наличието на съществени нарушения на процесуалните правила в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, а само нарушение на материалния закон, въззивният съд намира, че следва да бъде отменено обжалваното решение в частта му, в която е признат за виновен обвиняемия, като бъде признат за невиновен, както и в частта досежно разноските присъдени на И..

По изложените съображения и на основание чл.378 ал.5 вр. чл.378 ал.4 т.2 от НПК, Шуменският Окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 264 от 15.05.2017г. постановено по НАХД № 869/2017г. на Шуменския районен съд, като вместо това постановява:

ПРИЗНАВА А.Я.И., с ЕГН **********, роден на ***г***, български и гръцки гражданин, със средно образование, неженен, студент, неосъждан, ЗА НЕВИНЕН за това, че на 30.08.2014г. в близост до гр. Шумен на главен път I-7, км. 124+227, на кръстовището с изход от кв. Дивдядово при управление на л. а. „Пежо 206“ с рег. № ........нарушил правилата за движение – чл.25, ал.1 от ЗДвП, която задължава водачите на ППС преди да завият надясно или наляво за навлизане в друг път да се убедят, че няма да създадат опасност за участниците в движението, които се движат след него и да извършат маневрата като се съобразяват с тяхното положение, посока и скорост на движение и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на М. Ю. И., с ЕГН **********, изразяваща се в закрито счупване на дясната мишнична кост в областта на шийката, като това е причинило трайно затруднение в движението на десен, горен крайник за срок по-голям от един месец, а именно от три до четири месеца, като деянието е извършено при условията на независимо съпричиняване от страна на Х. М. Х., с ЕГН **********, който по същото време и на същото място при управление на МПС – лек автомобил „Опел Омега“ с рег. № 9.. 0.М.нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.2 от ЗДвП, която задължава водачите на ППС при избиране скоростта на движението да се съобразяват със състоянието на пътя, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението; чл.42, ал.1, т.2 от ЗДвП, която задължава водачите, които предприемат изпреварване и след като подадат сигнал да се убедят, че имат видимост и чл.43, т.1 от ЗДвП, която забранява на водачите на ППС да изпреварват МПС, когато разстоянието на видимост е по-малко от необходимото за изпреварването при избраната скорост на движение, поради движението на автомобила на къси светлини - престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“ предл. второ НК във връзка с чл.342, ал.1 НК и на основание чл. 378 ал.4 т.2 от НПК ГО ОПРАВДАВА.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.