МОТИВИ към НОХД № 489/2016 описа на ШОС

Подсъдимият С.Ф.Х., ЕГН – ********** е предаден на съд за това, че през периода 01.01.2009 г. до 30.04.2010 г. в гр.Шумен, в качеството си на данъчно-задължено местно физическо лице по силата на чл.6 от ЗДДФЛ е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери, като в срока по чл.53, ал.1 от ЗДДФЛ не подал годишна данъчна декларация за данъчен период от 01.01.2009г. до 31.12.2009г. в размер на 3425,54 като данъчните задължения са в големи размери – престъпление по чл.255, ал.1, т.1 от НК.

По делото няма предявен граждански иск.

Подсъдимият заяви, че желае делото да бъде разгледано по реда на глава двадесет и седма от НПК – съкратено съдебно следствие - чл.371, т.2 от НПК. В тази връзка направи изрично изявление, че дава съгласие да не се провежда разпит на свидетелите и вещите лица, подробно описани в обвинителния акт, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на показанията на свидетелите и експертните заключения от досъдебното производство. Останалите факти и обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт признава и не желае събиране на допълнителни доказателства по отношение на тях. Признава се за виновен.

Разпитан в хода на предварителното производство, подсъдимият С.Х. се възползва от правото си да не дава обяснения. В съдебно заседание същият се признава за виновен, признава фактите от обвинителния акт и не желае събиране на доказателства за тях. В защитната си реч заявява, че поддържа казаното от неговия защитник, признава се за виновен и моли за глоба в минимален размер.

От събраните по делото доказателства, направеното признание и приобщените експертизи съдът приема следната фактическа обстановка:

Подсъдимият С.Ф.Х., ЕГН – **********,***. Неосъждан.

През времето от 01.01.2009 год. до 31.12.2009 год. подсъдимия С.Ф.Х., чрез „Уестърн Юнион“, получил значителни парични суми, по парични преводи както следва:

1. 9810266063/14.05.2009 г. - 300 евро

2. 7644517361/15.05.2009 г. – 500 евро

3. 5136174163/18.05.2009 г. - 554 евро

4. 3637612258/26.06.2009 г. - 260 евро

5. 2113901590/15.07.2009 г. - 900 евро

6. 4998933971/18.05.2009 г. - 1128,50 евро

7. 9529846320/04.06.2009 г. - 1380 евро

8. 9943097573/04.06.2009 г. - 600 евро

9. 8764863055/11.06.2009 г.- 235 евро

10. 5638752765/12.06.2009 г. - 900 евро

11. 9316953275/17.06.2009 г. - 300 евро

12. 2457946721/20.05.2009 г. - 290 евро

13. 7389762693/23.06.2009 г. - 300 евро

14. 2094184337/24.06.2009 г. - 900 евро

15. 3167986220/24.06.2009 г. - 1800 евро

16. 4577573161/24.06.2009 г. - 300 евро

17. 7784841275/24.06.2009 г. - 620 евро

18. 3979582569/25.06.2009 г. - 150 евро

19. 5897517474/25.06.2009 г. - 250 евро

20. 9381172555/15.07.2009 г. - 900 евро

21. 0133950403/15.07.2009 г. – 1800 евро

22. 3232836992/16.07.2009 г.- 1800 евро

23. 0204959864/16.07.2009 г. -1370 евро

24. 1432793680/18.07.2009 г.- 600 евро

25. 0576094990/03.07.2009 г. -900 евро

Реализирания по гореописания начин доход от С.Х. е 19 037.50 евро с левова равностойност 37 234.13 лв., като данъчната основа е 34 255.40 лева и върху нея е следвало да бъде начислен и платен Данък общ доход в размер на 3425.54 лева.

На запитване до Дирекция „Социално подпомагане“/ДСП/ при Община Венец – с. Венец дали е бил подпомаган от тази дирекция парично е било отговорено писмено, че подсъдимия Х. не е бил подпомаган през горепосочения период, от ДСП, на никакви нормативни основания, което да легализира по някакъв начин получени от него парични средства.

От изискана справка от НАП-Варна се установява, че за периода 2007-2014 г. С.Х. не е подавал данъчни декларации по ЗДДФЛ, за придобити по какъвто и да е начин парични доходи.

Независимо от това, през периода 01.01.2010 год. - 30.04.2010 год. в гр.Шумен, като данъчно задължено местно лице, съгласно чл.6 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, подсъдимия Х. не подал данъчна декларация в срока по чл.53 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Такава декларация подсъдимия следвало да подаде, съгласно посочените текстове в ЗДДФЛ, за получения през 2009г. доход.

С неподаването на декларация в последния възможен законов срок – на 30.04.2013 година, подсъдимия С.Х. е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в големи размери – на 3 425.54 лв.

Горната фактическа обстановка са потвърждава от показанията на свидетелите: Д. В. М., Е. С. И. и Е. С. И.. В подкрепа на това са и извършената съдебно икономическа експертиза от експерта В. Е.. Подписите върху положените документи са доказани от извършената съдебно графическа и тройна съдебно графическа експертизи. Подсъдимият не оспорва описаната в обвинителния акт фактическа обстановка и както и посочените от прокурора факти и обстоятелства. Подсъдимият С.Х. не оспорва правната квалификация на престъплението, както и правните изводи направени от представителя на обвинението. Признанието на подсъдимият се доказва освен от посочените по горе свидетелски показание, съдебно икономическата експертиза и съдебно графически експертизи, а и от приобщените по делото писмени доказателства: служебна кореспонденция с кмета на Община Венец, кореспонденция с ТД на НАП гр. Варна, писма до банки и отговори, справки от „Уестърн Юнион”, протоколи за вземане на образци за сравнително изследване, приложените оригинални документи и заверени копия от удостоверение за вписване в обменно бюро, бланки за изплатени парични средства на С.Х., свидетелство за съдимост, декларация за семейно и имотно състояние.

От приетата съдебно счетоводна експертиза /л. 60/ се установява, че равностойността на 19 037.50 евро за периода 01.01.2009 – 30.12.2009 е 37 456.13 лева. Сумата подлежаща на ДОД е 34 255.40 лева, след като са приспаднати здравните и осигурителните вноски.

От съдебно графическа експертиза на почерка, с който е положен подписа в полето «подпис на клиента», с който са изписани имената на С.Ф.Х. в оригинали на бланки на ФК КЕШ ЕКСПРЕС СЪРВИС за преводи с МТСN на посочените по горе 25 бланки се установява, че почеркът, с който е изписан ръкописният текст в оригинали на бланки на ФК КЕШ ЕКСПРЕС СЪРВИС за преводи с МТСN: 363-761-2258/26.06.2009г. "С.Х." под полето «подпис на клиента» и МТСN: 057-609-4990/ 03.07.2009г. "SЕRGUL НАSАN“ над полето «подпис на клиента» не принадлежи на лицето С.Ф.Х. с ЕГН-**********.

2.подписа положен в полето «подпис на клиента» в оригинал на бланка на ФК КЕШ ЕКСПРЕС СЪРВИС за превод с МТСN: 143-279-3680/18.07.2009г., не принадлежи на лицето С.Ф.Х..

3.подпис положен в полето ''Подпис на клиента" в оригинал на „Условия за предоставяне иа парични преводи", приложен към бланка на ФК КЕШ ЕКСПРЕС СЪРВИС за превод с МТСN: 057-609-4990/03.07.2009г., принадлежи на лицето С.Ф.Х..

4.подписите положени срещу "подписи на лицата, които се разпореждат", "получих сумата" и "получател-авт.подпис" в оригинал на "Нареждане разписка №М00032" от 03.07.09г. и срещу "клиент" в "Бордеро №77838" от 03.07.09г. приложени към „бланка на ФК КЕШ ЕКСПРЕС СЪРВИС за превод с МТСN: 057-609-4990/03.07.2009г., принадлежат на лицето С.Ф.Х.

5. Останалите подписи в полето «подпис на клиента» в оригинали на бланки на КЕШ ЕКСПРЕС СЪРВИС за преводи принадлежат на лицето С.Ф.Х..

Поради оспорване на първоначалната съдебно-графическа експертиза, относно авторството на подписите в оригиналните бланки на на ФК КЕШ ЕКСПРЕС СЪРВИС за преводи МТCN с номера: 994-309-7573/04.06.2009г.; 563-875-2765/12.06.2009г.; 245-794-6721/20.05.2009г. и 363-761-2258/26.06.2009г. по делото е била назначена тройна експертиза.

Видно от нейното заключение почеркът, с който са положени подписите в полето „подпис на клиента" в представените бланки МТСN: 994-309-7573/04.06.2009г.; 563-875-2765/12.06.2009г.; 245-794-6721/20.05.2009г. и 363-761-2258/26.06.2009г. и този, с който са положени подписите, представени като сравнителен материал от лицето С.Ф.Х., ЕГН-**********, принадлежи на едно и също лице.

2. почеркът, с който е положен подписа в полето „подпис на клиента" в представената бланка МТCN 143-279-3680/18.07.2009г. и този, с който са положени подписите, представени като сравнителен материал от лицето Р. С.Ф., ЕГН-********** /дъщеря на подсъдимия Х./, принадлежи на едно и също лице.

Т.е от съдебно графическите експертизи се установява, че подписите на бланките за получаване на средства от Western Union" /"Уестърн Юнион"/ са положени от подсъдимия С.Х. с изключение на една бланка - МТCN 143-279-3680/18.07.2009г. където положения подписи е на Р. С.Ф. - дъщеря на подсъдимия Х..

Системата Western Union" /"Уестърн Юнион"/ е международна система за експресни парични преводи, която обединява над 200 държави с повече от 370 000 бюра на „Агенти" и „Подагенти" предлагащи услугата. Основното предназначение на тази система било да обслужва трансфери на парични средства между физически лица. Чрез Western Union се извършвали преводи на суми от всеки град в България или от друга държава, където имало представителство на WU, като възможностите ѝ предназначението на системата били превода да се извърши максимум до 10 минути, след като е изпратен. На територията на страната сумите се изплащали в лева, евро /EUR/ и щатски долари /USD/, като преводите чрез Western Union се използвали основно от хора, които искали: да изпратят пари в брой при непредвидени ситуации; или да изпращат пари в къщи, на близките си от други държави.

Клиентите на WU сами избирали валутата, в която предпочитали да получават или изпратят своя паричен превод. Не било необходимо наличие или откриване на банкова сметка. ***а ѝ, в брой. Таксите за превода се заплащали от наредителите, като получателите не дължали никакви такси. Уникалността на всеки паричен трансфер се отчитала с десет цифрен Контролен номер на паричния трансфер - MTCN /Money Transfer Control Number/. Този номер се генерирал автоматично от системата при нареждане на превода и чрез него се следяло и отчитало движението на трансфера. Системата давала възможност, нареден паричен трансфер от чужбина да бъде получен от всеки регистриран агент на територията на Р.България. Не било възможно съществуването на два трансфера, с един и същ номер, за един и същи ден, с което се гарантирало уникалността на паричния превод.

Съгласно посочения ред на изпращане и получаване по системата на Western Union" /"Уестърн Юнион"/ изискваща съобщаването на десет цифрен код от получателя, който му е предоставен от изпращача, както и поради обстоятелството, че не се оспорва от подсъдимия, че сумата е била предназначена и получена от него, съдът приема, че независимо че подписа е на дъщерята на Х., то същият е положен в негово присъствие или най малко със негово знание и съгласие. Съдът приема, че сумата и по този трансфер с МТCN 143-279-3680/18.07.2009г. е получена от Х. и той дължи и за нея съответните данъци.

Подсъдимият Х. е данъчно задължено местно лице, съгласно чл.6 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Същият има задължението да подаде данъчна декларация в срока по чл.53, ал.1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Такава декларация С.Х. е следвало да подаде, съгласно посочените текстове в ЗДДФЛ – чл. 53, ал.1, чл. 50, ал.1, за получения през 2009 година доход за периода 01.01.2010г. - 30.04.2010г. в ТД на НАП гр.Шумен. Дължимия Данък общ доход е в размер на 3425.54лв.

С неподаването на декларация в последния възможен законов срок – на 30.04.2010 година Х. е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в големи размери – на 3425.54лв., като по този начин е осъществил състав на престъпление по чл.255, ал.І от НК, поради следното:

Понятието "данък" не е изрично законодателно дефинирано, но е несъмнено, че данъкът представлява публично държавно вземане, установено на базата на задължителност, безвъзмездност и безвъзвратност, като неговото реализиране е гарантирано с държавна принуда. На това публично субективно право на държавата съответства задължението на гражданите, закрепено в чл. 60, ал. 1 от Конституцията на Република България, за заплащане на данъци и такси, установени със закон, съобразно своите доходи и имущество. Несъмнено, от друга страна, са различията между данък, акциз, мита, задължителни осигурителни вноски и такси. Затова следва да се приеме, че "укритите данъци", предмет на настоящото производство като престъпления, са именно и само данъците. Една от основните характеристики на данъците е тяхната законоустановеност по основание, размер и субекти. Законът е основен източник на данъчното право, което положение е конституционно закрепено в чл. 60, ал. 2 и чл. 84, т. 3 от КРБ. Законът урежда фактическите състави, които пораждат данъчните задължения, компетентните органи с правомощия по установяване на конкретния размер на данъка за конкретното данъчно задължено лице, както и другите задължения, свързани с основния данъчен дълг - за данъчна регистрация, за подаване на данъчна декларация, за оказване съдействие на данъчните органи. Задължението за плащане на данъци обаче възниква с настъпването на определения в конкретния данъчен закон падеж, без значение дали това задължение е определено с акт на данъчната администрация. У нас към момента липсва кодифициращ материалните данъчни задължения закон, а всеки вид данък е определен в отделен закон, който е източник на подробна регламентация за неговото основание, за данъчното събитие, данъчния период, данъчно задължените лица, задълженията за деклариране, плащане, сроковете за това и пр. Следва да се отбележи, че кръгът на данъчно задължените лица е по-широк от кръга на лицата, които могат да бъдат субекти на обсъжданите данъчни престъпления. Данъчно задължени лица са и юридическите лица и неперсонифицираните местни или чуждестранни дружества, а наказателното ни право не регламентира корпоративна наказателна отговорност. Освен това, субектът на данъчното задължение може и да не съвпада с данъчно задълженото лице, т.е. с платеца и вносителя на данъка и това е особено характерно при косвените данъци. Характерно за данъчното правоотношение е и това, че прилагането на данъчноправната норма се осъществява в някои случаи именно от данъчно задълженото лице, напр. - чрез подаване на данъчна декларация при облагането с корпоративен данък по ЗКПО (чл. 92 и сл.), с данък върху дохода по ЗДДФЛ (чл. 50 и сл.), чрез подаване на периодични справки- декларации при облагане с данък върху добавената стойност по ЗДДС (чл. 125 и сл.) и пр. Това е дейност на гражданите и съответните лица от търговските дружества, а не на данъчните органи. Последните упражняват контрол върху правилното прилагане на данъчноправната норма. Данъчните задължения възникват ex lege и стават изискуеми с настъпването на определения в конкретния данъчен закон падеж.

Основният състав на чл. 255, ал. 1 от НК (редакция ДВ, бр. 75/2006 година) предвижда няколко форми на изпълнителното деяние, изчерпателно посочени в т. 1 до т. 7 на нормата. Отделните действия/бездействия могат да бъдат осъществени самостоятелно или в различни комбинации помежду си. Някои от тях се изразяват в извършване на правно забранена дейност (по т. т. 2, 4, 5, 6, 7), а други - в пропускане да се извърши правно вменена дейност (по т. т. 1, 3). Във всички случаи обаче е необходимо настъпването на посочения в нормата определен престъпен резултат - избягване установяването или плащането на данъчни задължения в големи или особено големи размери, който резултат настъпва с изтичането на предвидения в съответния закон срок за внасяне на дължимия данък. Само тогава би имало довършено престъпление по тази норма на закона. Предвидените в закона форми на изпълнително деяние на основния състав на данъчното престъпление сочат несъмнено на усложнена престъпна дейност, като отделните престъпления могат да са типични двуактни (напр. по т. 1) или нетипични такива (напр. по т. 2). Характерно за всички тях обаче е, че правно регламентираното задължение за извършване на определени действия (подаване на данъчна декларация, при това с вярно съдържание) или правната забрана за извършване на такива действия (унищожаване, укриване и пр. на счетоводни документи, водене на счетоводство в нарушение на изискванията на счетоводното законодателство и т. н.), са дадени не в наказателния закон, а извън него. Отделните данъчни закони регламентират конкретни задължения за данъчните субекти, които се осъществяват по определен ред и в определени срокове. С изтичането на всеки отделен данъчен период данъчно задълженото лице дължи определено поведение, свързано, най - общо казано, със съобщаване на правно значими за съответния данъчен фактически състав обстоятелства и това става чрез подаване на декларация (справка-декларация по ЗДДС) с резултата за конкретния период - ежемесечно (по ЗДДС), ежегодно (по ЗДДФЛ, ЗКПО) или при настъпване на посочено в закона събитие (по Закона за акцизите и данъчните складове, по Закона за местните данъци и такси.

Този срок и този период е различен за различните видове данъци, в случая по ЗДДФЛ срока за подаване на годишната данъчна декларация е регламентиран в Чл. 53. (1) „Годишната данъчна декларация се подава до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода”. Когато дееца укрие данъчни задължения за даден данъчен период, той извършва едно престъпление, тъй като данъчните задължения са дължими и изискуеми за този конкретен данъчен период. Изискуемият се от данъчно задълженото лице данък се отнася за конкретния данъчен период и представлява фактически дължимото данъчно задължение. Обстоятелството, че материалноправното задължение на дееца за заплащане на данъка продължава да съществува и остава изискуемо до изтичане на погасителната давност, не изключва съставомерността и довършването на престъплението по чл. 255, ал.1 от НК. В случая закона не защитава въобще вземането на държавата по съответното данъчно задължение, а има за цел само да гарантира заплащането на това задължение в предвидените в закона срокове. Състава на престъплението по чл. 255, ал.1 от НК има за цел не да гарантира въобще изпълнението на данъчното задължение, а да гарантира това изпълнение в предвидените от закона срокове.

Съдът намира, че деянието по чл.255, ал.І от НК е съставомерно. Налице е квалификацията “големи размери” - чл. 93, т.14 ДВ бр. 21/2000 год., тъй като данъци в големи размери са тези, които надхвърлят три хиляди лева, а съгласно посочената по горе съдебно счетоводна експертиза те са в общ размер на 3425.54лева. Деянието е извършено чрез неподаване на декларация – чл.255, ал.1 от НК.

От субективна страна престъплението е осъществено с пряк умисъл, тъй като деецът е съзнавал общественоопасния характер на неговото деяние, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването им.

Както беше посочено по горе, декларация С.Х. е следвало да подаде, съгласно чл. 53, ал.1, чл. 50, ал.1 от ЗДДФЛ, за получения през 2009 година доход, през периода от 01.01.2010г. до 30.04.2010г. в ТД на НАП гр.Шумен. Т.е. началната дата, на която може да подаде декларацията е 01.01.2010 год., а крайната дата за деклариране – 30.04.2010 година. Поради което съдът прие, че деянието е несъставомерно за периода 01.01.2009 до 31.12.2009 година, тъй като това е данъчния период, за който е реализиран дохода и се дължи съответния данък, респк. през това време за данъчно задълженото лице още не е възникнало задължението да подаде декларация. Това задължение за него възниква едва на 01.01.2010 година. Поради което за този период от време съдът го оправда по възведеното обвинение.

По изложените съображение съдът прие, че са налице субективните и обективните признаци на престъплението по чл. 255, ал.1,т.1 от НК за периода от 01.01.2010 – 30.04.2010 година.

Субект на престъплението е всяко наказателно отговорно лице, което по закон дължи данъци. В разглеждания казус подсъдимият С.Х. е наказателно отговорно лице – пълнолетно, вменяемо. Не се събраха доказателства подлагащи на съмнение възможността му да носи наказателна отговорност. Същият е данъчно задължено лице по смисъла на ЗДДФЛ. От субективна страна посегателството е осъществено с пряк умисъл, тъй като деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването им.

Причините за извършване на престъплението се свеждат до незачитане от страна на подсъдимия на основни норми гарантиращи нормалното функциониране на финансовата, данъчната и осигурителната системи, както и до желание за бързо облагодетелстване.

По индивидуализацията на наказанието: За престъплението по чл. 255, ал.1, т.1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода от една до шест години и глоба до две хиляди лева.

До приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд необявеното и неплатено данъчно задължение е внесено в бюджета от подсъдимия С.Х., ведно с дължимите лихви. Поради което и съдът преквалифицира деянието в такова по чл. 255, ал.4 вр. чл.255, ал.1, т.1 от НК. Предвиденото наказание по този текст е лишаване от свобода до две години и глоба до петстотин лева.

Съгласно чл. 78-а от НК пълнолетно лице се освобождава от наказателна отговорност и му се налага административно наказание глоба от 1000 до 5000 лева при следните условия:

1/ за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до 3 години или друго по леко наказание, ако е умишлено или лишаване от свобода до 5 години или друго по леко наказание, ако е непредпазливо; 2/ ако дееца не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по този ред; 3/ причинените от престъплението имуществени вреди са възстановени.

Налице са предвидените в чл. 78-а от НК предпоставки за освобождаване на обвиняемия С.Ф.Х. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, а именно:

1/ Извършеното деяние от Х. покрива признаците на престъплението по чл. 255, ал.4 вр. чл. 255, ал.1, т.1 от НК. За престъплението по този текст закона предвижда наказание лишаване от свобода до 2 години и глоба до 500 лева и се касае за деяние извършено с пряк умисъл, т.е. умишлено.

2/ С.Х. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78-а от НК. Подсъдимият е пълнолетен.

3/ С деянието са причинени имуществени вреди, които са възстановени с лихвите.

Горното обосновава извода, че наказателното производство по отношение на С.ф.Х. за престъплението по чл. 255, ал.4 вр. чл. 255, ал.1, т.1 от НК следва да бъде приключено с освобождаването на същия от наказателна отговорност и налагане на административно наказание.

При определяне размера на наказанието съдът отчете процесуалното му поведение за своевременното приключване на съдебното производство и направеното самопризнание. Отчете чистото му съдебно минало /към момента на извършване на деянието/ и затруднено семейно и имотно състояние. Като отегчаващи отговорността обстоятелства съобрази обществената опасност на деянието. Прецени, че причинените вреди са не са много над критерия за големи размери. Съдът отчете и неговата възраст. Взе предвид и обстоятелството, че е безработен. С оглед на това прецени, че следва да се наложи наказание на минимума на предвиденото, а именно – глоба в размер на 1000 - хиляда лева, с което ще бъдат изпълнени целите му.

На основание чл. 189 от НПК съдът осъди подсъдимия С.Х. да заплати по сметка на ОД на МВР гр. Шумен сумата от 564.47 – петстотин шестдесет и четири лева и четиридесет и седем стотинки като разноски направени в досъдебното производство.

По делото няма предявен граждански иск.

Веществените доказателства няма.

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

Председател:

/ Н. Батанова /