Р Е Ш Е Н И Е

№ ....12....... 18.02.2016г. гр.Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският окръжен съд наказателна колегия

На осемнадесети януари две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове: 1. Светлин Стефанов

2. Румяна Райкова

Секретар : А.А.

Прокурор: Румен Рачев

Сложи за разглеждане докладваното от окръжния съдия Светлин Стефанов ВНОХД № 448 по описа за 2015г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.318 и сл. от НПК.

С Присъда № 57 от 14.10.2015г. постановена по НОХД № 741 по описа за 2015г. Шуменският районен съд:

- признал подсъдимата Е.И.И. ЕГН **********, за виновна в това, че на 03.04.2009г. в гр.Шумен, пред надлежен орган на властта – нотариус С.С., регистриран под № 024 в регистър на Нотариалната камара с район на действие Районен съд – Шумен, като свидетел по нотариалното дело за извършване на обстоятелствена проверка за констатиране право на собственост № 211/2009г. по описа на нотариус С.С., съзнателно, устно потвърдила неистина, като заявила, че знае имота на А...и след смъртта на мъжа й А., тя останала да живее в къщата и повече от 25 години.....сама си живее в имота, поради което и на основание чл.290, ал.1, предл.1 от НК във вр. с чл.54 от НК я осъдил на “лишаване от свобода” за срок от три месеца.

На основание чл.66, ал.1 от НК отложил изтърпяването на така наложеното наказание за срок от три години.

- признал подсъдимия М.М.И. ЕГН **********, за виновен в това, че на 03.04.2009г. в гр.Шумен, пред надлежен орган на властта – нотариус С.С., регистриран под № 024 в регистър на Нотариалната камара с район на действие Районен съд – Шумен, като свидетел по нотариалното дело за извършване на обстоятелствена проверка за констатиране право на собственост № 211/2009г. по описа на нотариус С.С., съзнателно, устно потвърдил неистина като заявил, че А.Ф. повече от 25 години живее само в имота след като мъжа й починал, поради което и на основание чл.290, ал.1, предл.1 от НК във вр. с чл.54 от НК го осъдил на “лишаване от свобода” за срок от три месеца.

На основание чл.66, ал.1 от НК отложил изтърпяването на така наложеното наказание за срок от три години.

- признал подсъдимия Р.Р.М. ЕГН **********, за виновен в това, че на 03.04.2009г. в гр.Шумен, пред надлежен орган на властта – нотариус С.С., регистриран под № 024 в регистър на Нотариалната камара с район на действие Районен съд – Шумен, като свидетел по нотариалното дело за извършване на обстоятелствена проверка за констатиране право на собственост № 211/2009г. по описа на нотариус С.С., съзнателно, устно потвърдил неистина като заявил, че молителя по делото – А.Е.Ф. от с.***** повече от 24 години живее сама в имота в с.***** , *****, поради което и на основание чл.290, ал.1, предл.1 от НК във вр. с чл.54 от НК го осъдил на “лишаване от свобода” за срок от три месеца.

На основание чл.66, ал.1 от НК отложил изтърпяването на така наложеното наказание за срок от три години.

На основание чл.189, ал.3 от НПК осъдил подсъдимите всеки от тях да заплати в полза на ОД на МВР гр.Шумен по 20.25лв, представляващи направени в досъдебното производство разноски, както и по 5лв. за издаване на изпълнителен лист.

Срещу така постановеният съдебен акт са депозирани жалби от защитниците на подсъдимите.

С жалбата си адв.Б. от ШАК, защитник на подс. Р.Р.М., намира присъдата за неправилна и незаконосъобразна. Моли за отмяна на съдебния акт и постановяване на нов, с който подзащитният и да бъде оправдан.

С жалбата си и допълнителното изложение към нея адв. М. от ШАК, защитник на подсъдимите Е.И.И. и М.М.И., счита постановеният от ШРС съдебен акт за неправилен и незаконосъобразен. Изразява становище, че изводите на районният съд относно осъществяването от обективна страна на състава на престъплението, за което са предадени на съд противоречи на нормите на гражданското законодателство. Намира тезата на първоинстанционният съд, застъпена в мотивите, че още приживе A.O.Ф. бил разделил притежаваното от него място, но без да състави нотариален акт за несъстоятелна. Акцентира върху твърдението, че нито един от заинтересованите свидетели не би могъл да се сдобие с документ за давностно владение, тъй като никой не владял имота достатъчно дълго време, съгласно изискванията на закона. Твърди, че единствено такова право е придобила А.Ф.. Заема позиция за липса на състав на престъпление относно извършеното като свидетели по обстоятелствената проверка от нейните подзащитни. Моля за оправдателна присъда.

В съдебно заседание представителят на Шуменска окръжна прокуратура намира жалбите за процесуално допустими, но неоснователни. Счита постановеният от ШРС съдебен акт за правилен и законосъобразен, а наложеното с него наказание за справедливо. Моли присъдата да бъде потвърдена.

Подсъдимият Р.Р.М., редовно призован, не се явява. За него се явява адв. Г.Б. от ШАК, редовно упълномощена. Защита подържа въззивната жалба е допълнителното изложение към нея. Моли подзащитният и да бъде признат за невиновен.

Подсъдимата Е.И.И., редовно призована, не явява.

Подсъдимият М.М.И., редовно призован, не се явява.

За тях се явява адв. С.М. от ШАК, редовно упълномощена. Защитникът на подсъдимите И. и И. намира първоинстанционният съдебен акт за неправилен и незаконосъобразен. Подържа жалбата и доводите изложени в нея. Моля за отмяна на присъдата на ШРС и постановяване на нова, с която подзащитните и да бъдат оправдани.

Въззивната инстанция при проверка на присъдата, обсъди изложените доводи и като провери същата изцяло съгласно изискванията на чл.313-314 от НПК установи наличие на обстоятелства по чл.337, ал.1, т.4 във вр. с чл.334, т.3 от НПК.

Съдът, намира за установено следното: За да постанови присъдата си, районният съд събрал множеството гласни и писмени доказателства- показанията на свидетелите Й.Й, С.М., В.А., Б. А.ов, Ю. А.ов, Т.Т., И.И., Т. М., Ф.Х., С.С. и Ф. М., заключението на назначената графическа експертиза, както и приетите и приобщени по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. След анализа им, съдът е приел от фактическа страна, че:

A.O.Ф.- починал през 1970г., притежавал голямо дворно място в с.*****, обл.Шумен. Приживе той разделил притежаваното от него място, като едно от тях получил и синът му А.А.И.. За таи подялба извършена далеч във времето не бил съставен никакъв нотариален акт за собственост. А.И. станал собственик на мястото представляващо ПИ с идентификатор 52132.205.393, находящо се на *****, като там била построена къща. В този имот останали да живеят А.И. и съпругата му А.Е.М., синът им А. А. А., неговата съпруга В.М. А. и техните деца – Ю. А. А. и Б. А. А.. В имота живяла докато се омъжи и Ф. А. М. – дъщеря на А.И. и А.М.. След смъртта на А.И. през 1989г. негови наследници останали съпругата му А.М., синът му А. А. и дъщеря му Ф. М.. В посоченият имот продължили да живеят А.Ф., синът и А. А. със семейството си- съпругата му В. и синовете им Б. и Ю.. През 2000г. Б. А.се оженил, като напуснал имота и се преместил да живее в с.****. На 28.11.2003г. починал А. А. А.. През 2004г. Ю. А.също напуснал имота и се преместил да живее на ул.”**** в същото село. През 2006г. В.А. също напуснала имота и се преместила да живее на ул.” **** в същото село. От този момент в имота останала да живее само А.Ф., но през 2007г. се преместила да живее при дъщеря си Ф. М., чийто съпруг бил починал, а и се разболяла и не можела да се грижи сама за себе си.

През 2009г. А.Ф. упълномощила дъщеря си Ф. М. да я представлява пред държавните и общинските органи, пред нотариус, както и да изисква и подава документи във връзка с извършване на обстоятелствена проверка и признаването и за собственик на недвижимия имот, находящ се на ***** в с.*****. Пълномощното било нотариално заверено при кмета на с.*****. На 26.03.2009г. А.Ф. подала до нотариус С.С. чрез кмета на община Шумен молба-декларация, с която декларирала, че притежава по давност ПИ с идентификатор 52132.205.393, находящ се на ***** в с.***** и поискала на основание чл.587, ал.2 и ал.3 от ГПК и чл.79 от ЗС да бъде извършена обстоятелствена проверка за признаване на правото на собственост и издаване на нотариален акт. В молбата били посочени три лица- подсъдимите, които да бъдат разпитани като свидетели при извършване на обстоятелствената проверка. Въз основа на молбата и представените документи /скица за поземлен имот, данъчна оценка, служебни бележки от община Шумен и областен управител на обл.Шумен/, било образувано нотариално дело № 211/2009г. на нотариус С.С. – регистриран под № 24 в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд гр.Шумен, а на 03.04.2009г. пред нотариуса се явили А.Ф., в качеството си на молител и тримата подсъдими, посочени от нея в качеството на свидетели.

Нотариуса преди да пристъпи към разпита им, напомнил за отговорността която носят при лъжесвидетелстване. Въпреки това, при разпита им пред нотариуса подсъдимата Е.И. посочила, че “знае имота на A.”. Посочила и че, “след смъртта на мъжа си А., тя останала да живее сама в къщата, и вече повече от 25 години сама си живее в имота”. Подсъдимата като живуща в съседство с процесния имот имала преки възприятия относно това кои хора са обитавали имота. Същата е знаела, че в имота са живеели още синът на A. и неговото семейство.

При разпита на подсъдимия М.И. същият посочил, че живее в съседния имот. Свидетелствал също, че “А.Ф. повече от 25 години сама живее в имота”. Заявеното от подсъдимия обстоятелство и по точно посочения 25 годишен период не отговаряло на истината. Същият като живущ в съседство на посочения имот имал преки възприятия относно това кои хора са обитавали имота. Същият знаел, че в имота са живеели синът на A. и неговото семейство.

При разпита си подсъдимия Р.М. заявил, че познава молителя и имота за който се иска документ за собственост. Свидетелствал, че молителя има имота след смъртта на мъжа си и повече от 24 години сама живеела в него, ползвала го, стопанисвала го. Заявеното от подс. М., че молителя Ф. “ повече от 24 години сама живее в имота” и по точно в посоченият срок -24 години не отговаряло на истината. Подсъдимият М. като живущ в съседство на посоченият имот имал преки възприятия относно това кои хора са обитавали имота. Същият е зет на св Ф. М.- дъщерята на молителката А.Ф. и със сигурност знаел, кои хора са живели в имота и през кой период от време, братовчеди на неговата съпруга. По делото съдът не е събрал данни за съществуваща вражда между тези роднини.

На 03.04.2009г. въз основа на постановление издадено на основание извършена обстоятелствена проверка, Ю.С. – пом. Нотариус по заместване при С.С. - регистриран под № 24 в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд гр.Шумен, издала нотариален акт № 69, том ІІ, рег. № 3555, дело № 211 от 2009г., с който признала на А.Е.Ф. правото на собственост придобит по давност върху недвижим имот – ПИ с идентификатор 52132.205.393, находящ се на ***** в с.*****, обл.Шумен.

От заключението на приетата от съда графическа експертиза се установява, че подписите положени под свидетелските показания на тримата подсъдими в протокола от извършена обстоятелствена проверка са положени от тях.

При правилно установената фактическа обстановка, която се споделя изцяло от настоящия състав, районният съд е направил правилният извод, че извършеното от тримата подсъдими, съставлява престъпление. Неправилно обаче е квалифицирал същото като такова по чл.290, ал.1 предл.1 от НК. За да е налице престъпление по чл.290, ал.1 от НК са необходими две обективни предпоставки: наличие на съответно производство и лице депозирало свидетелските си показания в това производство. В настоящия казус е налице производство по чл.587 от ГПК, както и дадени в хода на това производство свидетелски показания от страна на подсъдимите. Законодателят изисква установяването и на обстоятелства, свързани с органа пред когото са депозирани свидетелските показания. Законово императивно изискване е това да бъде орган на власт. Отговора на въпроса кои са органите на власт са изрично изброени в нормата на чл.93, т.2 от НК. В разглеждания случай свидетелските показания са депозирани пред нотариус. Следва логичния въпрос е ли е нотариуса орган на власт съгласно цитираната разпоредба на чл.93, т.2 от НК. Настоящият състав счита, че отговора е “не”. Съдът е запознат със съдебната практика и общото наложило се мнение по този въпрос, но намира, че доколкото нотариуса не фигурира изрично в разпоредбата на чл.93, т.2 от НК, същият не е орган на власт. Намира също така, че тази разпоредба не следва да се тълкува разширително, което всъщност се прави, за да се изведе извод в обратната посока. В същото време обаче няма спор, че нотариуса попада в обхвата на определението за “длъжностно лице” уредено законово в нормата на чл.93, т.1, б.”б” от НК. Водим от горното, съдът намира, че извършеното от подсъдимите престъпление не следва да се квалифицира като такова по чл.290, ал.1 от НК.

Настоящата инстанция приема изцяло доводите на първоинстанционният съд, че свидетелските показания на подсъдимите, в тази им части, са направени изявления за неверни обстоятелства. Същите са депозирани пред Нотариус, който безспорно е длъжностно лице и са дадени за съставяне на документ, който се съставя съгласно установен ред, какъвто е протокола за извършване на обстоятелствена проверка в хода на производство по чл.587 от ГПК. В това производство нотариуса съставя документа въз основа на изявленията за факти на частни лица, без да има задължението да извършва проверка за истинността им.

Ето защо и след анализ на доказателствата по делото, съдът намира, че осъщественото от подсъдимите деяние съставлява престъпление по чл.314 от НК, извършено с пряк умисъл. Това иначе рядко срещано в съдебната практика престъпление се характеризира с това, че изявлението на частното лице предхожда документа, още повече същото изявление служи и за заблуда на длъжностното лице което го съставя. Поради това се нарича още и лъжливо документиране. В случая предмет на разглеждане пред настоящата инстанция са именно показанията на подсъдимите, депозирани пред нотариус, с чиято си неистинност са послужили за изготвяне на протокол за извършена обстоятелствена проверка, който от своя страна е основанието за съставяне на нотариален акт, с който е признато правото на собственост на молителката Ф. върху имот придобит по давност.

Настоящата инстанция намира доводите изложени от защитата за неоснователни. Счита, че неистинността на фактите, така както са депозирани в показанията на подсъдимите сами по себе си са достатъчни за да се обоснове извод за извършено престъпление и то такова по чл.314 от НК. Самият факт, че на практика молителката Ф. е живяла и ползвала сама само година време, а не както се твърди в показанията повече от 25 години е показателен за гореизложеното. В случая е ирелевантен въпроса дали тя и без тези показания би била единствения възможен ползвател, който би имал правото да придобие имота по давност. Твърдяното от защитата, че думите на подсъдимите, с които реално са осъществили деянието са извадени от контекста на цялото им изказване, също е безпочвено. То не намира основа в доказателствата по делото, видно от изготвения протокол за обстоятелствена проверка.

По отношение на наказанието: За престъпление по чл.314 от НК законодателят е предвидил наказание “лишаване от свобода“ до две години или пробация. Видно от свидетелствата за съдимост подсъдимите са чисто съдебно минало, няма данни на същите да са били налагани административни наказания по чл.78а от НК. От деянието не са настъпили имуществени вреди. Налице са основанията за приложението на института на чл.78а от НК. Съдът намира, че размера на санкцията, следва да се определи при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства – възрастта на подсъдимите, чистото съдебно минало, голямата отдалеченост на деянието във времето. Поради изложеното съдът намира, че предвидената административна санкция “глоба” в минимален размер би изпълнила целите на генералната и лична превенция и подходящ да повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на подсъдимите. Определеният размер на това административно наказание, съдът намира за справедлив и съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението. Ето защо настоящата инстанция намира, че наложеното наказание ще следва да се отмени, а подсъдимите ще следва да бъдат освободени от наказателна отговорност, като им бъде наложено административно наказание “глоба” в размер на 1000.00 лева.

Предвид гореизложеното, ШОС приема, че присъдата на ШРС ще следва да бъде изменена.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ Присъда № 57 от 14.10.2015г. постановена по НОХД №741 по описа за 2015г. Шуменският районен съд в наказателно осъдителната и част, по отношение на тримата подсъдими: Е.И.И. ЕГН**********, М.М.И. ЕГН********** и Р.Р.М. ЕГН**********, като ПРИЕМА, че тримата са извършили деяние по чл.314 от НК и

ОТМЕНЯ наложените им наказания “лишаване от свобода”, като на основание чл.78а, ал.1 от НК ги освобождава от наказателна отговорност и налага на всеки един от тях административно наказание “глоба” в размер на 1000.00 /хиляда/ лева.

Решението е окончателно.

На основание чл.340 ал.2 от НПК на страните да се изпрати писмено съобщение, че решението е изготвено.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.