Р Е Ш Е Н И Е № 219

гр. Шумен 11.11.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд в открито заседание на осемнадесети октомври , две хиляди и шестнадесета година , в състав:

Председател: Азадухи Карагьозян

Членове:1. Ралица Хаджииванова

2. Мирослав Маринов

при секретаря С.М., като разгледа докладваното от съдия Азадухи Карагьозян В.гр.дело №388 по описа за 2016г. , за да се произнесе , взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №425/6.06.2016г. по гр.д.№120 по описа за 2016г. на ШРС , съдът е прекратил съдебното производство по иск с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД предявен от С.Г. Г. срещу К.Г.Б. за сключване на окончателен договор за прехвърляне на собствеността на 1/2 ид.част от недвижими имоти представляващи ниви в землището на с.В. обл.Ш. , имоти №013022 и №071018 като недопустимо , поради липса на правен интерес, обявил е за окончателен сключеният между Р.Я.Б. от една страна като продавач и от друга страна С.Г.Г. като купувач предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот , обективиран в НА№.. .... на нотариус А.А. рег.№019 на НК , с който продавачът прехвърля на ищцата следните свои собствени недвижими имоти : ½ ид.част от нива с площ от 15 дка ІІІ категория, местност „...” съставляваща имот №013022 по плана за земеразделяне в землището на с.В.в ,обл.Шумен ЕКАТТЕ 10464 при граници : имоти №013009, 000145,013010,013004, 013005,013018, а съгласно скица на поземлен имот №15-29790-22.01.2016г. на СГКК-Ш. поземлен имот с идентификатор 10464.13.22 в местността „...” при съседи имоти с идентификатор 10464.13.18, 10464.13.9, 10464.92.145,10464.13.4, 10464.13.5 и ½ ид.част от нива с площ от 15.003 дка ІІІ категория в местността „...” , съставляваща имот №071018 по плана за земеразделяне в землището на с.В. обл.Ш. , ЕКААТТЕ 10464 ,при граници имоти №№000047, 071005, 071008, 071006, а съгласно скица на поземлен имот №1529796-22.01.2016г. на СГКК-Ш. поземлен имот с идентификатор 10464.71.18 в местността „...” при съседи имоти с идентификатори 10464.71.8, 10464.71.6, 10464.70.47 и 10464.71.5 срещу продажна цена от 2150лв. ,която ищецът е заплатил при сключване на договора изцяло на продавача ,присъдил е на ищеца разноските по делото в размер на 361.68лв., осъдил е ищцата да заплати и дължимите данъци и такси върху имота .

Решението е обжалвано от К.Г.Б., действаща ,чрез пълномощника си адв.С.Б. от ШАК в частта му с която съдът е обявил за окончателен сключеният между Р.Я.Б. от една страна като продавач и от друга страна С.Г.Г. като купувач предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот , обективиран в НА№27 .... на нотариус А.А. рег.№019 на НК с който продавачът прехвърля на купувача 1/2 ид.част от процесните два недвижими имота подробно описани в решението като недопустимо , неправилно и незаконосъобразно по изложените в жалбата съображение . Жалбоподателят моли решението да бъде отменено в тази му част и вместо това, ако съдът приеме , че решението е недопустимо да върне делото за разглеждане от друг състав на ШРС , ако приеме ,че решението не е недопустимо да постанови решение с което искът да се отхвърли изцяло.

Въззиваемата С.Г.Г. , действаща ,чрез пълномощника си адв.С.С. от ШАК е депозирала отговор с който оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и моли съдът да остави в сила решението в обжалваната му част.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна при наличието на правен интерес и е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

Като обсъди основанията и доводите изложени от страните, както и събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна: Във въззивната жалба жалбоподателят твърди ,че постановеното от ШРС съдебно решение е недопустимо , тъй като съдът неправилно конституирал страните по делото. Процесната сделка била сключена от ищцата по време на брака й с Г.Г. , поради което същият се явявал необходим другар и следвало задължително да участва по делото по предявеният иск по чл.19 ал.3 от ЗЗД. На следващо место съдът бил излязъл извън предмета на искането с което бил сезиран и бил уважил непредявен иск , като бил прогласил за окончателен договор , по силата на който съпругът на ищцата придобивал по 1/4 ид.част от двата недвижими имота без той да е предявил иск и без да е конституиран като страна по делото. Съдът счита и двете възражения относно недопустимост на решението за неоснователни ,като счита постановеното решение за допустимо. Съпрузите са необходими другари по искове за собственост или други вещни права върху вещи ,придобити в съпружеска имуществена общност. Съпругът на приемателя/ в случая ищцата С.Г./ по предварителният договор обаче не е страна по договора и не е легитимиран да предяви иск по чл.19 ал.3 от ЗЗД от свое име т.е. той не е необходим другар , тъй като не разполага със свое право на иск. Процесуално легитимиран да предяви иск за обявяване на предварителният договор за окончателен са страните по договора –обещател и приемател. Сключеният по време на брака възмезден окончателен договор , ще породи права и за съпруга на приемателя , дори и той да не е страна нито по предварителният договор ,нито по окончателният договор , поради презумптивният му принос в съпружеската имуществена общност. Когато искът за обяваване на предварителният договор за окончателен е предявен от приемателя ,съпругът му е обвързан от решението ,макар и да не е участвал в делото , но не е легитимиран да иска отмяна по чл.304 от ГПК , тъй като няма собствено право на иск. В този смисъл е и съдебната практика –реш.№449/4.02.2014г. на ВКС по гр.д.№5784/2013г. на ІV г.о. ,ГК .

Видно от приложеното удостоверение за наследници изх.№161/20.01.2016г. издадено от общ.Ш. ищцата и ответницата са законни наследници на Р.Я.Б. ,починала на 20.01.2014г. Съгласно нотариален акт за покупко-продажба №27 .... на нотариус А.А. рег.№019 на НК приживе Р.Я.Б. е продала на ищцата С.Г.Г. собствените си недвижими имоти , както следва : нива с площ от 15 дка ІІІ категория, местност „...” съставляваща имот №013022 по плана за земеразделяне в землището на с.В.в ,обл.Ш. ЕКАТТЕ 10464 при граници : имоти №013009, 000145,013010, 013004, 013005, 013018, а съгласно скица на поземлен имот №15-29790-22.01.2016г. на СГКК-Ш.поземлен имот с идентификатор 10464.13.22 в местността „...” при съседи имоти с идентификатор 10464.13.18, 10464.13.9, 10464.92.145,10464.13.4, 10464.13.5 и нива с площ от 15.003 дка ІІІ категория в местността „...” , съставляваща имот №071018 по плана за земеразделяне в землището на с.В. обл.Ш. , ЕКААТТЕ 10464 , при граници имоти №№000047, 071005, 071008, 071006, а съгласно скица на поземлен имот №1529796-22.01.2016г. на СГКК-Ш. поземлен имот с идентификатор 10464.71.18 в местността „...” при съседи имоти с идентификатори 10464.71.8, 10464.71.6, 10464.70.47 и 10464.71.5 срещу продажна цена от 4 300лв. , която ищецът е заплатил при сключване на договора изцяло на продавача. С влязло в сила съдебно решение №263/23.11.2015г. по В.гр.д.№556/2015г. по описа на ШОС ,съдът е прогласил нищожността на сделката, обективирана в н.а. № .... на нотариус А. А., рег. № 019, съгласно която Р.Я.Б. продава на С.Г.Г. нива с площ от 15.000 дка, ІІІ категория, местност „ ... „, съставляваща имот № 013022 по плана за земеразделяне в землището на с. В., област Ш., ЕКАТТЕ 10464, при граници: имоти №№ 013009, 000145, 013010, 013004, 013005, 013018 и нива с площ от 15.003 дка, ІІІ категория, в местността „ ... „, съставляваща имот № 071018 по плана за земеразделяне в землището на с. В., област Ш., ЕКАТТЕ 10464, при граници: имоти №№ 000047, 071005, 071008, 071006, общо за сумата от 4 300.00 лева, поради нищожност на нотариалното удостоверяване на основание чл.576, вр. чл.579, ал.2, вр. чл.580, ал.1, т.6 от ГПК и липса на изискуемата от закона форма, на основание чл.26, ал.2, предл. ІІІ от ЗЗД.

При така установената фактическа обстановка ,съдът достигна до следните правни изводи : Основният спор е дали е налице писмен договор по смисъла на чл.19 ал.1 и ал.3 от ЗЗД ,когато нотариалният акт за покупко-продажба на недвижим имот ,чиято нищожност е прогласена по съдебен ред ,поради неспазване на форма на основание чл.26 ал.2 от ЗЗД вр. с чл.576 и чл.579 от ГПК е бил оформен пред нотариуса с положен отпечатък на десния палец от страна на продавача ,без последният да е бил в невъзможност да се подписва по смисъла на закона. С постановеното решение №263/23.11.2015г. по В.гр.д.№556/2015г. по описа на ШОС процесният договор обективирана в н.а. № .... на нотариус А. А., рег. № 019, е прогласен за нищожен, поради нищожност на нотариалното удостоверяване на основание чл.576, вр. чл.579, ал.2, вр. чл.580, ал.1, т.6 от ГПК и липса на изискуемата от закона форма, на основание чл.26, ал.2, предл. ІІІ от ЗЗД. С определение №814/26.06.3013г. на ВКС ІІІ г.о. по този въпрос ВКС е допуснал касационно разглеждане и е постановил решение №316/23.01.2014г. на ВКС по гр.д.№2371/2013г. ІІІ г.о. по реда на чл.290 от ГПК и е приел ,че формално опороченият договор за покупко-продажба се конвертира в предварителен договор с предмет същият имот ,при същите условия ,както са били уговорени , ако порокът ,както е и в настоящият случай се свежда до нарушаване на особените правила за форма на нотариалният акт , поради неправилна преценка на нотариуса за необходимост от прилагане на чл.579 ал.2 от ГПК. При тази конверсия не се касае за нов договор и не е необходимо и двете страни да изразяват допълнително съгласие за настъпването на ефекта. Достатъчно е при сключването страните да са имали съгласие и то да е било в обема права и задължения ,характеризиращи конвертираният договор , в случая предварителен по чл.19 ал.1 от ЗЗД. Постановеното решение по чл.290 от ГПК има характера на задължителна за съда практика и настоящият съдебен състав е длъжен да се съобрази с отговора на въпроса , който е по идентичен казус като настоящият такъв. Съдът счита ,че настоящият предварителен договор съдържа всички съществени елементи на окончателният договор –предмета е индивидуализиран и е налице изявление на продавача ,че цената е получена , поради което и същият следва да бъде обявен за окончателен до размера на 1/2 ид.част. В случая на основание наследяването ответникът е собственик на 1/2 от процесните ниви , които наследодателят е притежавал приживе на основание решение №16/15.01.1998г. на ПК –Ш. ,които след прогласяване нищожността на сделката за тяхната продажба са се върнали в патримониума на наследниците й ищцата и ответницата, като искът по отношение на другата 1/2 ид.част от процесните ниви ,наследена от ищцата е прекратен, поради липсата на правен интерес.

Ответницата във въззивната си жалба поддържа направеното с отговора възражение ,че в случая не били налице предпоставките на закона за полагането на пръстов отпечатък от страна на Р.Б.. По този въпрос е налице влязло в сила съдебно решение №263/23.11.2015г. по В.гр.д.№556/2015г. по описа на ШОС ,поради което този спорен между страните въпрос вече е разрешен и поради това не следва да се разглежда отново. Установено е по това дело ,че е налице положен от продавача пръстов отпечатък вместо подпис и следва да се приеме че е налице писмен договор и той да бъде третиран като подписан от страната документ, като в този смисъл е и решение №316/23.01.2014г. на ВКС по гр.д.№2371/2013г. ІІІ г.о .

Ответницата поддържа и възражението си , че договорът бил привиден и прикривал дарение или алеаторен договор за гледане и издръжка . Привидни са договорите, при които страните нямат воля да бъдат обвързани така, както постановява договора. В случая се твърди относителна симулация /страните са искали да бъдат обвързани по друг начин/, а именно процесния договор за покупко-продажба прикривал дарение или алеаторен договор за гледане и издръжка , като основния аргумент е ,че цената не била реално платена . Това не е установен в процеса, напротив в нотариалния акт съставен при сделката е отбелязано, че цената е получена от продавача, което обвързва съда и не е опровергано от ответната страна. Също така неплащането на цена по договор може да е основание за развалянето му, а не за нищожност. Аналогично е положението и с изразените намерения на продавачката за различни разпореждания със собствеността ù преди сключване на сделката – няма данни те да са съществували при сключване на процесния договор. За да се приеме ,че договорът е привиден следва да се установи ,че е налице една обща вола и на двете страни, да не бъдат обвързани така, както постановява договора , което също не е установено по делото. Не е установено че двете страни са постигнали съгласие да сключат прикритият договор и че не са желаели последиците на привидният договор и че истинската им воля е била да сключат договор за дарение или алеаторен договор. Свидетелката на ответната страна Д.С. свидетелства пред ШРС ,че наследодателката заявила ,че била решила да прехвърли или припише процесните ниви на ищцата , което не означава ,че същата не е имала намерение да сключва точно договорът за покупко-продажба или , че между страните не е било постигнато съгласие за извършването на тази продажба към датата на сключване на договора. Пред ШОС бе разпитан като свидетел и Л.И.Б. ,който е съпруг на ответницата и съдът ,поради това не кредитира показанията му, съобразно разпоредбата на чл.172 от ГПК. Също така той не е присъствал лично на твърдяният разговор между съпругата му и наследодателката и няма преки и непосредствени наблюдения относно съдържанието му. Също така показанията на свидетеля са и вътрешно противоречиви относно годините в които наследодателката е заявявала намеренията си пред него относно процесните ниви, като същият не е бил в близки отношения с Р.Б..

Предвид гореизложеното ,съдът счита ,че възражението на ответницата , че договорът бил привиден и прикривал дарение или алеаторен договор за гледане и издръжка е неоснователно.

Ответницата поддържа в жалбата си и възражението ,че договорът е нищожен ,поради накърняване на добрите нрави, тъй като вписаната в договора цена не кореспондирала с действителните пазарни цени за подобни имоти в този период. При накърняване на добрите нрави най-често се касае за нарушение на неписан правен принцип, а при възмездните сделки, по-конкретно на този за еквивалентност на престациите. Практиката въвежда обаче изискването те да са такива, или една от тях, че по същество да липсва престация, какъвто не е настоящият случая. В договора има уговорена цена , която макар и в пъти по-ниска от пазарната / сочена от заключението на вещото лице по ССЕ/ , не може да се определи като липсваща престация. Определянето на конкретна цена по сделка може да зависи както от особености на предмета, особености на страните, така и от особените отношения между тях. Именно те могат да са мотив за определяне цената на една вещ, за конкретен контрагент, в пъти по - ниска от пазарната за него момент, което не е противно на добрите нрави.

Предвид гореизложеното ,съдът счита възражението ,че договорът е нищожен ,поради накърняване на добрите нрави за неоснователно.

Ето защо решението на ШРС е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди в обжалваната му част с която съдът е обявил за окончателен сключеният между Р.Я.Б. от една страна като продавач и от друга страна С.Г.Г. като купувач предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот , обективиран в НА№27 .... на нотариус А.А. рег.№019 на НК с който продавачът прехвърля на купувача 1/2 ид.част от процесните два недвижими имота подробно описани в решението .

Решението в останалата му прекратителна част не е било обжалвано и е влязло в сила.

Съобразно изхода от спора на жалбоподателя не се следват разноски по делото, като той следва да заплати на въззиваемата С.Г. разноските й по делото за въззивната инстанция в размер на 380лв. за адвокатски хонорар.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение №425/6.06.2016г. по гр.д.№120 по описа за 2016г. на ШРС в обжалваната му част .

Решението в останалата му част е влязло в сила.

ОСЪЖДА К.Г.Б. с ЕГН ********** *** да заплати на С.Г.Г. с ЕГН ********** , действаща , чрез пълномощника си адв.С.С. *** разноски по делото в размер на 380лв. за адвокатски хонорар.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл.280 ал.2 т.1 от ГПК.

Председател : Членове: 1. 2.