Р Е Ш Е Н И Е № 89

гр.Шумен 21.04.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд в открито заседание на тридесет и първи март , две хиляди и шестнадесета година ,в състав:

Председател: Азадухи Карагьозян

Членове:1. Ралица Хаджииванова

2.Мирослав Маринов

при секретаря Г.С. и като разгледа докладваното от съдия Азадухи Карагьозян В.гр.д.№119 по описа за 2016г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №3/8.01.2016г. по гр.д.№254/2015г. по описа на НПРС , съдът е отхвърлил предявените на осн.чл.124 ал.1 от ГПК искове от М. Д.А. и С.К.А. *** против ответната страна общ. Н.К., обл. Ш., ЕИК ..., представлявана от Кмета Т.Ф.К., за признаване за установено спрямо ответната страна, че ищците са собственици на следните недвижими имоти, находящи се в с. К., обл. Ш., а именно: нива с площ от 4,017 дка, в местността „М. Я.“, трета категория, представляваща имота №101002 по плана за земеразделяне на селото, при граници: имоти №101001, №000236, №000320 и №101003 и нива с площ от 3,238 дка, в местността „М. Я.“, трета категория, представляваща имот №101003 по плана за земеразделяне на селото, при граници: имоти №101002, №000320, №101004, №101006 и №101001.

Решението е обжалвано от двамата ищци М. Д.А. и С.К.А. , действащи , чрез пълномощника си адв.Т.М. от ШАК като незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбата съображения. Жалбоподателите молят решението да бъде отменено и вместо това съдът да постанови ново с което уважи установителните искове за собственост и да им се присъдят разноските по делото.

Въззиваемата страна общ. Н.К., обл. Ш. е депозирала отговор на въззивната жалба , с който я оспорва като неоснователна и недоказана по изложените в отговора съображения , като моли съдът да я остави без уважение и да потвърди решението .

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК , от надлежни страни, при наличие на правен интерес и е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Като обсъди основанията и доводите изложени от страните ,както и събраните по делото доказателства ,съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна : Видно от представеното по делото удостоверение за наследници изх.№12/2.02.2015г. издадено от Кметство с.К. общ.Н.К. ищецът е законен наследник и син на Д. ХА. Х. починал на 18.12.2004г. , като законни наследници са и съпруга Н. М. Х. /починала на 18.06.2011 г./, А. Д.А. –син и Х. Д.А. – син. Съгласно удостоверение изх.№77060001../4.12.2015г. издадено от общ.Н.К. М.Д.А. е подал декларация по чл.14 от ЗМДТ, по силата на която е декларирал ,че е собственик на 1/8 ид.част от недвижим имот намиращ се в с.К. ... , кадастрален №254 от 1993г., кв.25 УПИ парцел 15 и на 1/8 ид.част от недвижим имот в с.К. ул.Б. кадастрален №4 от 1993г., квартал 14 УПИ парцел 4 ,одобрен през 1993г. От заключението на назначената от първоинстанционният съд СТЕ се установява ,че процесните имоти не са били никога в регулационните граници и са със статут на земеделска земя,не са били включвани в блокове на ТКЗС , ДЗС или др. селскостопанска организация , имотите се обработват и са засети със селскостопански култури . От заключението на повторната СТЕ, назначена от първоинстанционният съд се установява ,че процесните имоти №1011002 и №1011003 от КВС на с.К. са извън регулацията и по двата регулационни плана /стар и нов от 1993г./ . При изработването на плана за земеразделяне имотите са отразени като „земи във възстановими стари реални граници” , границите им били идентични с кад №2 и №3 по рег. план от 1993г. за частта им извън рагулация. Имотите са със статут „земеделска земя” като процесните имоти №1011002 и №1011003 от КВС на с.К./извън регулация/ и парцели І-2,ІІ-2 и ІІІ-3 в кв.14/ последните три парцела в регулация/ се обработват като един имот. Площа на имот с кад №2 е 10.352дка от които извън регулация 4.017дка и в регулация 6.330 дка /І-2 и ІІ-2, кв.14/ . Площа на имот с кад №3 е 6.008 дка –извън регулация 3.238 дка и в регулация 2.770 дка / ІІІ-3 кв.14/. Видно от договор за наем на земеделски земи от общинският поземлен фонд №66 от 10.08.2012г. ответникът общ.Н.К. в качеството на наемодател е отдала под наем на ищеца в качеството му на наемател ползването на процесната нива от 4, 017 дка, представляваща имот №101002. за срок от една стопанска година, като е договорен и наем, който ищецът е заплащал на общината, видно от представената по делото приходна квитанция от същата дата. Впоследствие с анекси от 02.09.2013 г. и 01.09.2014 г. /представени по делото/ договорът за наем е бил продължаван за по още една стопанска годна, като от страна на ищеца е бил заплатен и договореният наем, видно от приложените приходни квитанции. Видно от договор за наем на земеделски земи от общинският поземлен фонд №64 от 10.08.2012г. ответникът общ.Н.К. в качеството на наемодател е отдал под наем на А. Д.А. в качеството му на наемател ползването на другата процесна нива от 3, 238 дка, представляваща имот №101003 за срок отново от една стопанска година, като също е договорен наем, който братът на ищеца е заплащал на общината, видно от представената по делото приходна квитанция. Впоследствие отново с анекси от 02.09.2013 г. и 01.09.2014 г. /представени по делото/ и този договор за наем е бил продължаван за по още една стопанска годна, като от страна на брата на ищеца е бил заплатен и договорения наем съгласно приложените приходни квитанции.

От показанията на разпитаните по делото свидетели в първата инстанция , се установява , че бащата на ищеца , а после и двамата ищци от 1984-85г. обработвали ясак, като единият свидетел твърди ,че ясакът е в размер над 5 дка., а другият , че е 7-8 дка. Този ясак не бил включван в блоковете на ТКЗС.

При така установената фактическа обстановка ,съдът достигна до следните правни изводи : Ищците са предявили обективно съединени положителни установителни иска за собственост с правно основание по чл.124 ал.1 от ГПК за установяване правото им на собственост върху процесните два недвижими имота находящи се в с. К., обл. Ш. : нива с площ от 4, 017 дка, в местността „М. Я.“, трета категория, представляваща имота №101002 по плана за земеразделяне на селото, при граници: имоти №101001, №000236, №000320 и №101003 и нива с площ от 3, 238 дка, в местността „М. Я.“, трета категория, представляваща имот №101003 по плана за земеразделяне на селото, при граници: имоти №101002, №000320, №101004, №101006 и №101001.

Ищците се позовават на изтекла в тяхна полза придобивна давност по чл.79 от ЗС. Давностното владение било установено през 1971г. от бащата на ищеца , като от 1987г. ищецът и съпругата му започнали да владеят процесните недвижими имоти , след като присъединили владението на бащата на ищеца.

Общите правила на чл. 79 и сл. от ЗС регламентират давностното владение като основание за придобиване на правото на собственост върху всеки недвижим имот, доколкото изрична законова разпоредба не изключва този придобивен способ. Процесните имоти попадат в приложното поле на Закона за собствеността на гражданите (отм.) и давност върху тях не е могла да тече съгласно чл. 29, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 28, ал. 1 от същия до отмяната на тези текстове - ДВ, бр. 21 от 13.03.1990 г. След този момент е налице забрана за придобиване по давност на имоти, които са държавна или общинска собственост, а давностния срок за имоти, попадащи в приложното поле за възстановяване правото на собственост по ЗСПЗЗ започва да тече от влизане в сила на разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ - ДВ, бр. 107 от 18.11.1997 г. По делото липсват доказателства процесните имоти да попадат в хипотезите, изключващи придобиването по давност или незачитащи изтеклия след 1990 г. давностен срок, тъй като не е установено същите да са бил държавна или общинска собственост или да са подлежали на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Както се установи от заключенията на вещите лица по СТЕ имотите никога не са били включвани в блокове на ТКЗС , което се потвърди и от показанията на разпитаните по делото свидетели и съгласно разписните листи се водят на частни стопани. Когато земеделската земя не е била отнемана фактически и юридически ,запазила е частният си характер , тя не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и не е било налице основание по отношение на нея да се прилага чл.19 от ал.1 от ЗСПЗЗ. Възстановяването на собствеността се извършва по отношение на посочените в чл. 10 от ЗСПЗЗ имоти, като всички хипотези касаят случаи, в които или собствеността е била отнета (както е при одържавяването) или без да бъде отнета не е упражнявана в реални граници (както при включването на имотите в ТКЗС или други селскостопански организации, без значение дали реално са били обработвани от тях или не). Закона за трудовата поземлена собственост (отм.) - чл. 12, ал. 1 - регламентира възможност за реално запазване правото на собственост върху определен размер земеделска земя. Ако собственикът на такава земя не е бил член кооператор и е владял земята си в реални граници до момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ, то по отношение на този имот не се прилага реституционното производство, предвидено в този закон. По отношение на такива имоти, владени в реалните им граници, след отмяната на чл. 29 от ЗСГ през 1990 г. е отпаднала забраната да бъдат придобивани по давност. В гореизложеният смисъл е и трайната практика на ВКС.

Съвкупното тълкуване на горните факти, както и липсата на доказателства от ответната община за приложимост на нормата на чл. 19 от ЗСПЗЗ, обосновава извода, че процесните имоти не са били кооперирани или одържавявани, нито отнемани на друго основание, запазили са статута си на частна собственост и са владяни в реални граници, като след отпадане забраната за придобиване по давност на имоти-частна собственост, попадащи в приложното поле на ЗСГ (отм.) през 1990 г. до датата на завеждане на исковата молба не са били налице законови пречки за придобиването им по давност.

По предявените искове за собственост ищците следваше да установят по безспорен и категоричен начин , че наследодателят на ищеца и след това те общо са владели процесните имоти в продължение на поне 10г. и владението им е било постоянно ,непрекъснато ,спокойно ,явно и несъмнено . Това не се доказа от събраните по делото доказателства. По делото не са представени писмени доказателства установяващи правото им на собственост върху имотите , като не се установи те или преди това наследодателят на ищеца да са се позовали на изтекла в тяхна полза придобивна давност. В депозираната от ищеца декларация по чл.14 от ЗМДТ през 2006г. процесните имоти не фигурират . Ищецът на 10.08.2012г. е сключил с ответника общ.Н.К. договор за наем на земеделски земи от общинският поземлен фонд №66 относно процесният недвижим имот представляващ нива с площ от 4.017дка имот с №101002 г. , което опровергава неговото твърдение ,че владее и свои този имот. Със сключването на този договор за наем ищецът , даже и да е бил владелец на имота става негов държател и го държи като наемател в полза на ответника , който го свои и владее. С това действие се прекъсва евентуално изтеклата до този момент придобивна давност в полза на наследодателя и на ищците, и изтеклата до този момент давност се заличава и това е станало преди датата на завеждане на исковата молба. Ето защо за този имот не е налице изтекла в полза на ищците придобивна давност по силата на която те да са станали собственици на процесният имот с №1011002 от 4.017 дка. Също така от показанията на разпитаните по делото свидетели не се установи по категоричен и несъмнен начин ,че наследодателят на ищеца или те са владели точно процесните два имота и са станали собственици на именно тези имоти. Показанията на свидетелите не са ясни и конкретни и от тях не може да се установи къде точно в землището на с.К. се е намирал имота /ясак/, за който те свидетелстват и какви са били неговите съседни имоти и граници. Показанията на свидетелите се разминават и относно размера на имота за който те свидетелстват ,че се владее от ищците. Също така не се доказа твърдението на ищците в исковата им молба ,че процесните имоти и имот от 1260 дка съставляващ УПИ ІV-4 в кв.14 по плана на с.К. били преди един общ имот , от която едната част от 1 260кв.м. останала в регулация , а другата част била извън регулация. От заключението на двете СТЕ и от скиците към тях се установява ,че двата процесни имота винаги са били земеделски земи и те граничат с имоти - парцели І-2,ІІ-2 и ІІІ-3 в кв.14/ последните три парцела в регулация/ и не граничат и не са били част от УПИ ІV-4 в кв.14 по плана на с.К.. Отделно от това ищецът през 2006г. е декларирал ,че е собственик не на целият , а на 1/8 ид.част от УПИ ІV-4 в кв.14 по плана на с.К. .

Предвид гореизложеното съдът счита , че ищците не доказаха по делото , че са станали собственици на процесните имот на основание давностно владение продължило 10г. и предявените от тях положителни установителни искове за собственост с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК относно двата процесни недвижими имота са неоснователни и недоказани и следва да се отхвърлят.

Ето защо решението на НПРС е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди , а депозираната срещу него жалба е неоснователна.

Съобразно изхода от спора на жалбоподателите не се следват разноски по делото , а въззиваемата страна не претендира такива .

Водим от гореизложеното и на осн.чл.271 от ГПК ,съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №3/8.01.2016г. по гр.д.№254/2015г. по описа на НПРС.

Разноски не се присъждат.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС при условията на чл.280 ал.1 от ГПК.

Председател: Членове:1. 2.