Р Е Ш Е Н И Е № 40

гр.Шумен, 23 Февруари 2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд, в публично съдебно заседание на четвърти февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: А. Карагьозян

Членове:1.Р. Хаджииванова

2.М. Маринов

при секретаря П. П. като разгледа докладваното от съдия Маринов В.гр.дело №454 по описа за 2015 год. на ШОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Производството по настоящото дело е образувано по депозирани в срок въззивни жалби рег. №..85 от ...06.2015 г. депозирана от Й.М.Й., и рег.№..01/...06.2015г. депозирана от М.Й.М., срещу Решение №206 от 10.06.2015г. постановено по гр.д.№44/2015г. по описа на НПРС. Предмет на първоинстанционното производство е била предявена искова претенция по чл.108 вр. чл.111, ал.1 вр. чл.56 от ЗС от М.Й.М. срещу Й.М.Й.. Ищецът сочи в исковата молба, че прехвърлил на ответника, негов син, с нотариален акт за дарение собствените си 5/6 ид.ч. от недвижим имот, находящ се в гр.Н.П. и представляващ поземлен имот с идентификатор 52009.502.286 с площ 375 кв.м., начин на трайно ползване ниско застрояване, при съседи: 52009.502.287, 52009.502.270, 52009.502.283, 52009.502.284 и 52009.502.285, заедно с построените в него сгради: СГРАДА с идентификатор 52009.502.286.1 със застроена площ от 68 кв.м., предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, два етажа; сграда с идентификатор 52009.502.286.2 със застроена площ от 16 кв.м. - селскостопанска сграда, 1 етаж. Ищецът си запазил правото на ползване върху процесните идеални части от имота до живот. От 2010 г. ответникът започнал да препятства ползването на имота от страна на ищеца в пълен обем, съгласно посочения нотариален акт. Ищецът първоначално твърди че живеел в постройката към имота, отделно от основната сграда, а в последствие /с молба от 13.02.2015г./ - че използвал от жилищната сграда - една стая, кухня и коридор от първия жилищен етаж, а от селскостопанската сграда - сервизно помещение и баня. Ответникът използвал втория жилищен етаж, две избени помещения, и килер от селскостопанската постройка, които помещения заключвал и по този начин възпрепятствал ищеца да осъществява своето право на ползване в необходимия обем. Моли съдът да постанови решение, с което да бъде установено правото му на ползване на 5/6 ид. части от дворното место, жилищната сграда и селскостопанската постройка, и да осъди ответника да му предаде владението на процесните идеални части от правото му на ползване.

Ответникът оспорва иска, като сочи че ищеца никога не бил възпрепятстван да ползва идеалните си части. Признава че, заедно с двете си непълнолетни дъщери ползвал втория жилищен етаж, в качеството си на едноличен собственик на имота и ползвател на останалата 1/6 ид.ч. от правото на ползване, още от 01.03.1996 г., със съгласието на ищеца в замяна на заплащане на всички разходи на имота за ток, вода, данъци, отопление, такси и други. Ищецът ползвал първия етаж на жилищната сграда, сервизното помещение и банята в стопанската сграда.

С Решение №206 от 10.06.2015г. постановено по гр.д.№44/2015г. по описа на НПРС, съдът е признал за установено спрямо Й.М.Й. с ЕГН ********** ***, че М.Й.М. с ЕГН ********** *** притежава ограничено вещно право на ползване върху 5/6 ид. ч. върху недвижим имот, находящ се в гр.Н.П. и представляващ поземлен имот с идентификатор 52009.502.286 с площ 375 кв.м., начин на трайно ползване ниско застрояване, при съседи: 52009.502.287, 52009.502.270, 52009.502.283, 52009.502.284 и 52009.502.285, заедно с построените в него сгради: СГРАДА с идентификатор 52009.502.286.1 със застроена площ от 68 кв.м., предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, два етажа; сграда с идентификатор 52009.502.286.2 със застроена площ от 16 кв.м. и селскостопанска сграда, един етаж, и е осъдил ответника да предаде на ищеца владението върху 1/6 ид. ч. от дворното място, както и 1/2 ид.ч. от построените в имота сгради. Иска в останалата му част е отхвърлен, а на ищеца са присъдени деловодни разноски в размер на 110 лева.

С Определение №566/09.12.2015г. по в.гр.д.№454/2015г. по описа на ШОС, съдът е оставил без движение исковата молба по гр.д.№44/2015г. по описа на НПРС, с указания в едноседмичен срок да отстрани констатирани нередовности в следния смисъл: Възможността на притежателят на ограниченото вещно право на ползуване върху недвижим имот да ревандикира идеални части от правото си на ползуване и срещу съпритежателя на останалите идеални части от правото на ползване, е допустима съобразно по - голямата част от задължителната съдебна практика. Защитата на вещното право в горната хипотеза е обусловено от цялостното лишаване от владение на притежателя му от друг съсобственик /съпритежател на вещно право/, както с оглед естеството на правоотношенията между съсобствениците /съпритежателите/ и възможността всеки от тях да си служи с общата вещ, така и предвид начина на изпълнение на подобно осъдително решение - съставяне на протокол от съдебния изпълнител за въвод във владение на идеална част с осигуряване достъп до имота /предаване на ключове и др.п./. В настоящия случай ищеца твърди, че владее и ползва част от вещта, която не отговаря на пълния обем на притежаваното от него право на ползуване, а ответника ползвал останалата част от имота. От една страна ищеца не излага твърдения за притежанието на останалата 1/6 ид.ч. от правото на ползване - дали тя е на ответника или на друго лице, а и не предявява иск за ревандикиране на цялата вещ от ответника /какъвто иск би бил допустим, ако той е трето на съпритежанието на правото на ползване лице, без значение правото му на собственост/. Заявеното от ищеца обстоятелство за осъществявана от него фактическа власт върху вещта е в противоречие с предявения петитум за предаване на владението на идеалните части от правото на ползване, доколкото владението реално не му е отнемано, и не би могъл да получи по - голяма защита на правото си чрез така предявения иск, поради което и няма интерес от търсената защита. Ако ответника действително притежава и останалата 1/6 ид.ч. от имота и владението се осъществява едновременно и от двете страни, то се налага извод за евентуален интерес от разпределение на ползването по реда на чл..., ал.2 от ЗС, а не от ревандикационен иск. На ищеца са дадени указания да отстрани горната нередовност на исковата молба, като изложи обстоятелства относно притежанието на оставащата 1/6 ид.ч. от правото на собственост и свързаното с него право на ползване, и да коригира петитума в съответствие с правния си интерес. Съобщението, ведно с определението са връчени на ищеца на 14.12.2015г., и в указания му срок нередовностите на исковата молба не са отстранени.

Предвид изложеното съдът намира, че първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено, като постановено по ненадлежно предявен иск, исковата молба върната, а производството прекратено. Деловодни разноски на ответната страна не следва да се присъждат, доколкото в първоинстанционното производство не са ангажирани доказателства за направата на такива, а във въззивното производство не се претендират.

Водим от горното, Шуменският окръжен съд

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА Решение №206 от 10.06.2015г. постановено по гр.д.№44/2015г. по описа на Районен съд гр.Нови Пазар.

ВРЪЩА исковата молба с вх.№..9/20.01.2015г., предявена от М.Й.М. с ЕГН ********** ***/2015г. по описа на Районен съд гр.Нови Пазар, и ПРЕКРАТЯВА производството по делото, образувано въз основа на нея.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.