Р Е Ш Е Н И Е№252

гр. Ш., 03.11.2014 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ш.кият окръжен съд в публичното съдебно заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател:А.Карагьозян

Членове:1.Р.Хаджииванова

2.М.Маринов

при секретаря С.М. като разгледа докладваното от съдия Р.Хаджииванова в.гр.дело №427 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №499 от 24.06.2014г. по гр.д.№2330/2013г. Районен съд-гр.Ш. е отхвърлил изцяло предявения от П.А.И. срещу “М. м.” ООД-с.Н., Ш.ка обл., представлявано от управителя Ю. Т., иск с правно основание чл.258 от ЗЗД за сумата от 300лв., като неоснователен и недоказан. Присъдил е и следващите се разноски.

Решението е обжалвано изцяло от ищцата. Изложените в същото изводи били необективни и не отговаряли на истината, по подробно развити в жалбата съображения. Моли, решението да бъде отменено и вместо него постановено друго такова, с което предявения иск бъде уважен.

Въззиваемата страна моли решението на ШРС да бъде оставено в сила.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустима.

Ш.кият окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено следното: По делото е представен договор от 26.04.2013г., по силата на който, “М. м.”ООД, в качеството на възложител, възложило на П.А.И. извършването на преводи от немски език на български език, от български на немски език, предоставяне на информация относно преводи, приемане на телефонни обаждания от фирмения телефон, извършване на проучвания, свързани с рекламната дейност на фирмата, като за тези проучвания се използва личен компютър и личен мейл/чл.1/, срещу задължението да заплати възнаграждение в размер на 300лв. в срок до 05.06.2013г.. В договорът е отразено, че изпълнителят се задължавал да извърши посоченото в чл.1 в срок до 26.05.2013г, както и че приемането на резултата от извършената работа ще се извърши с приемо-предавателен протокол, неразделна част от договора. Под възложител в договора е вписано името Ю.А. Т., а под изпълнител-П.А.И.. По делото е представен и приемо-предавателен протокол от 27.05.2013г., отразяващ приемане без възражения на следните поръчки за периода 26.04.2013г.-26.05.2013г.:приемане на телефонни обаждания от фирмения телефон, предоставяне на информация относно извършването на преводи, извършени 4бр. преводи от немски на български език от 21.05.2013г., предоставяне на преводачески услуги от 17.05.2013г., извършване на поручвания, свързани с рекламната дейност на фирмата от 30.04.2013г., извършване на проучвания, свързани с рекламната дейност на фирмата от 14.05.2013г.. Под протокола отново липсват подписи на страните, като само са отразени трите имена на представляващия дружеството за приел и ищцата-за предала.

Съгласно заключението на назначената по делото съдебно-графична експертиза, прието от съда като обективно и компетентно дадено, неоспорено от страните, почеркът, с който са изпълнени ръкописни текстове върху представените граждански договор от 26.04.2013г. и приемо-предавателен протокол от 27.05.2013г. не принадлежи на представителя на ответното дружество - Ю.А. Т.. Предвид изложеното и сочените документи не могат да се ценят като удостоверяващи наличие на облигационни правоотношения между страните.

По делото са представени и копия от електронна кореспонденция с подател П.И., 4бр. преводи от немски на български език, 2бр. покани от ищцата до ответницата за представяне на екземпляр от гражданския й договор и заплащане на възнаграждение, разпечатка от разговор чрез Фейсбук между ищцата и трето лице-Акчер А., както и от СМС кореспонденция между нея и А. Р. А..

За прецизност следва да се отрази, че в законоустановения срок/чл.259 от ГПК/ ищцовата страна не е депозирала пред въззивната инстанция доказателствено искане за представяне на видеоматериал, а и първоинстанционният съд се е произнесъл по това искане отрицателно още с определението си по чл.140 от ГПК. Предвид това и твърдения от жалбоподателката в пледоарията видеоматериал не е предмет на кредитиране от настоящата инстанция.

При така установената по-горе фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи:

Предмет на настоящото производство е претенция с правно основание чл.266 от ЗЗД за заплащане на възнаграждение по договор за изработка. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищецът следва да докаже, че спорното право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните по възлагане извършването на преводи от и на немски език, предоставяне на информация за преводи, приемане на телефонни обаждания от фирмения телефон и извършване на проучвания, и съответно изпълнение на задълженията му по тях. Ответната страна следва да докаже наличието на плащане, съответно възраженията си във връзка с изпълнението на договорите.

Съгласно правната теория, договорът за изработка е двустранен, консенсуален, възмезден договор, като липсва законово изискване същият да е сключен в писмена форма. По силата на този договор, изпълнителят следва да изпълни възложения му трудов резултат от възложителя, а последният е длъжен да плати възнаграждение.

В настоящия случай се установи, а и не е спорно между страните, че ответното дружество има широк предмет на дейност, включващ и преводи от български на чужди езици и от чужди езици на български - преводаческа дейност, информационна дейност, предоставяне на компютърни, интернет услуги, машинописни и други услуги. Ищцата, съгласно представената диплома за завършено висше образование е магистър по специалността “Немска филология”, а съгласно удостоверение №205/19998г. е завършила успешно и курс по компютърна грамотност-продукти Windows, Word, Exсel . Установи се и че през процесния период ответната страна е възлагала на ищцата извършването на преводи от немски език на български и от български на немски език, съответно услуги по набиране на информация, последната е извършила такива и работата й е приета. В подкрепа на този извод е направеното признание от ответната страна с отговора на исковата молба и в пледоарията по същество , както и имейли, удостоверяващи изпратени преводи и набрана информация. Предвид това и съдът намира, че между страните е бил налице устен договор за изработка, по който ищцата е изпълнил задължението си и е извършил преводи и услуги по набиране на информация. Не се установи ответното дружество да е заплатило следващо се възнаграждение. В настоящия случай, действително, обемът на дължимата от ответника парична престация не е конкретно фиксиран, но е напълно определяем. Нейното точно съдържание може да бъде установено по пътя на тълкуването на действителната обща воля на страните по правилата на чл.20 от ЗЗД предвид наличните обективни признаци, установени от страните като ориентир за дължимото от ответника. В конкретния случая, отчитайки целта на договора, изпълненото по него /извършването на четири превода от български на немски език и набиране на информация/смисъла, който произтича от клаузите му и от добросъвестността, съдът приема, че ищцата се следва възнаграждение в размер на 200лв..

Съдът не споделя възражението на ответната страна, че на ищцата не се следвало възнаграждение, той като изпълненото от нея било само един вид да се преценят качествата й , както и че със същата не бил сключен впоследствие договор, тъй като не показала нужните умения.

В чл.264, ал.1 ЗЗД е предвидено, че поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа. Т.е. приемането на извършената работа е не само право, но и задължение на възложителя. Приемането на работата обхваща както едно фактическо действие – реалното получаване на фактическата власт върху изработеното, така и правно действие – одобрение на изработеното , т.е. признание, че то действително съответства на възложеното с договора. Ако възложителят има възражение за неправилно изпълнение, то той следва да го заяви при приемането, съгласно разпоредбата на 264, ал.2 от ЗЗД/р-е №5 от 15.03.2010г. по т.д.№390/2009г., І т.о./. В настоящия случай се установи, че изпълнението е било прието без възражения от възложителя, поради което и фактическото му приемане се приравнява на одобрение – признание, че изработеното съответства на договора. Видно от депозираната кореспонденция, възложителят е получил изработеното на 21.05.2013г., съответно не е депозирал своевременно възражение за несъответствие на качеството на изпълненото с договореното. Предвид това и следва да се приеме, че ищцата е изпълнила задълженията си в съответствие с договора. Сама представителката на ответното дружество заявява, че е предложила на ищцата сключването на писмен договор, но от следваща дата, а ако същата не е била доволна от предоставените й услуги нямаше да стори това. Не може да се приеме и тезата на ответната страна, че ищцовата се нуждаела от обучение и в процесния период й било предоставяно такова. Видно от представените свидетелства, същата има необходимата квалификация както за извършване на преводи от и на немски език, така и от съответната компютърна грамотност. Престиран трудов резултат дори в изпитателен срок подлежи на заплащане.

Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която заявената претенция е отхвърлена в размера до 200лв., като вместо това постанови друго, с което сочената претенция бъде уважена за сумата 200лв..В останалата част като правилно и законосъобрзано, решението следва да бъде потвърдено.

Решението следва да бъде коригирано и в частта, касателно присъдените пред първа инстанция разноски.

Водим от горното и на основание чл.271 от ГПК, Ш.кият окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение №499 от 24.06.2014г. по гр.д.№2330/2013г. на ШРС в частта, с която е отхвърлен предявения от П.А.И. срещу “М. м.” ООД-с.Н., Ш.ка обл., представлявано от управителя Ю. Т., иск с правно основание чл.258 от ЗЗД до размера от 200лв. и И. е осъдена да заплати на ответното дружество разноски в размера над 20лв. до 60лв., като вместо това постановява:

ОСЪЖДА “М. м.” ООД, с ЕИК 201006111, със седалище и адрес на управление: с.Н., обл.Ш., ул.”Х. Б.” № 8, представлявано от управителя Ю.А. Т. да заплати на П.А.И. с ЕГН ********** ***, на основание чл.258 вр. с чл.266 от ЗЗД, възнаграждение в размер на 200лв..

Потвърждава решението в останалата част.

На основание чл.280, ал.2 от ГПК, решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.