Р Е Ш Е Н И Е№196

В името на народа

гр. Шумен, 11.08.2014г.

Шуменски окръжен съд, в открито заседание, на десети юли, две хиляди и четиринадесета година, в състав:

Председател: Константин Моллов

членове: 1. Йордан Димов

2. Димитър Димитров

при секретаря А.А., като разгледа докладваното от мл. съдия Д. Димитров ВГД № 335/2014г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Образувано по въззивна жалба вх. № 3244/12.06.2014г. по описа на ШОС подадена от адвокат М.М. от ШАК, процесуален представител на Х.Н. К. с ЕГН ********** и постоянен адрес *** и М.Д.Ш. с ЕГН *********** и постоянен адрес *** и двете със съдебен адрес гр. Шумен, ул. „Ц. О.” №, офис 7 – ответници по ГД № 948/2013г. по описа на НПРС, против решение № 149/07.05.2014г., постановено в прозводство по чл. 341 и сл. ГПК /първа фаза/, с което е допусната делба на два недвижими имота: 1/апартамент, находящ в гр. Н. п., ул."." № , вх. , ет. , ап. , с обща застроена площ от 69, 24 кв. м., заедно с припадащите избено помещение и съответните ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото и 2/жилищна сграда със застроена площ 34 кв. м., построена в Общинската част на дворно място, с площ от 350 кв. м., находящо се в гр. Н. п., ул."." № , при квоти от по 1/6 ид. ч. за въззиваемите Х.Т., родена на ***г. и близнаците - Е. Т. и Б. Т., родени на ***г. и тримата живущи в РТ., гр. И., кв."Ч.", ул. №., със съдебен адрес гр. Н. п., ул. Ц. О." № 22 и 3/6 ид. ч. за въззивницата Х.Н. К.. На основание чл. 537, ал. 2 ГПК, е отменен частично НА № 153, том VI, дело № 731/01.06.2010 г. на Нотариус с рег. № 346 на Нотариалната камара, в частта, в която се засягат правата на собственост върху по 1/6 ид. ч. за всеки един от въззиваемите поотделно, както и в частта, с която са признати права на въззивницата М.Ш. върху първия посочен по - горе недвижим имот.

С обжалваното решение, на основание чл. 194, ал. 3 ГПК е прието за недоказано оспорване, истинност на официални документи от РТ., както следва:

-дубликат от акт за граждански брак № 1166/06.07.1996г. на Р Т.,

-акт за смърт (смъртен акт) № 299/10.06.2009г. на Р Т.,

-извлечение от гражданския регистър № 2672/28.08.2013г. за Х.Т.,

-удостоверение за идентичност на имената на Б. Н. Ш., изд. на 24.10.2013 г. от К. Б., Р Т.,

-извлечение от гражданския регистър № 3439/24.10.2013г.,

-решение по дело № 2009/846 на Р Т.,

-решение на гражданския съд в Р Т., Б.

-извлечение от регистъра на гражданското състояние в Б. № 4283/12.03.2014г. Р Т..

Решението се обжалва изцяло. Процесуалният представител на въззивниците намира решението за неправилно и необосновано, поради недоказаност на исковите претенции. Иска се неговата отмяна и произнасяне по същество, както и присъждане на разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК другата страна, представлявана от адв. Г.К. ***, е подала писмен отговор, с който се иска решението на ШРС да бъде изцяло потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски пред въззивната инстанция.

Настоящият състав на ШОС намира въззивната жалбата за редовна и допустима - подадена, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването – ответниците по по ГД № 948/2013г. по описа на НПРС, против подлежащ на обжалване акт, чрез съда, който го е постаН.л, в законоустановения срок - отговаря на изискванията на чл. 259, 260, 261 и 262 ГПК.

От извършената служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК съдът констатира, че решение е валидно, а с оглед обхвата на обжалването - допустимо, като в хода на процеса и при постановяването на съдебния акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което жалбата следва да се разгледа по същество. След като се запозна с материалите по делото, доводите на страните и мотивите на първоинстанционния съд, преценени поотделно и в съвкупност, намира въззивната жалба за неоснователна, а решението на първоинстанционния съд за правилно, поради следното:

Фактическата обстановка по делото е изяснена обективно и съдът е изградил обосновани фактически констатации. Правните изводи относно основателността на исковата молба са правилни и са основани на установените по делото факти.

Съдът споделя изцяло доводите съдържащи се в мотивите на обжалваното решение, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.

По наведените в хода на въззивното дело твърдения и за пълнота на съдебното решение, следва да се подчертае следното:

Относно възражението на процесуаленият представител на въззивниците - адвокат М.М. от ШАК, че апостилът не удостоверява съдържанието на публичния документ, за който се отнася и в тази връзка твърдението за неправилно приложение от първоинстанционният съд разпоредбата на чл. 179, ал. 1 ГПК:

Една от процедурите за легализация на чуждестранни публични актове е предвидената в Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове /Хагската конвенция от 1961г./, ратифицирана от Р Б. със закон, приет от 38-то НС на 25.05.2000 г. - ДВ, бр. 47/9.06.2000г. Сред страните ратифицирали Конвенцията е и Р. Т.. Тази конвенция се прилага по отношение на публични актове, изготвени на територията на една от договарящите държави, които трябва да се представят на територията на друга договаряща държава. По смисъла на Конвенцията за публични актове се считат документите, издавани от орган или длъжностно лице, свързано с правораздавателната система на държавата, включително документите, издавани от прокурор, секретар на съд или призовкар, документи издавани от административни органи, както и официалните заверки, като записвания в регистър или удостоверяване на дата или подпис върху частен документ. Начинът на легализация се осъществява, като съответният публичен акт се снабди "Аpostille (Convention de La Haye du 5 octobre 1961)", което заглавие трябва да бъде на френски език. Притежаващите апостил документи се освобождават от всякаква допълнителна форма на легализация признават се и могат да произведат действие във всяка една от държавите-страни по Конвенцията. Тези публични актове, допуснати и приети като доказателства по дело, са официални документи, които се ползват както с формална, така и с материална доказателствена сила, т. е обвързват съда да приеме, че пасочените в тях факти са се осъществили от външна страна така, както са посочили техните издатели. – арг. чл. 179, ал. 1 ГПК. Тежестта за доказване неистинността на такива документи пада върху страната, която ги оспорва – арг. чл. 193, ал. 3 ГПК.

В настоящото дело, процесуаленият представител на въззивниците - адвокат М.М. от ШАК, от името на страната носеща доказателстваната тежест, е представил Удостоверение за наследници изх. № АУ 153777 ПЛ от 24.01.2014г., издадено от длъжностно лице от Район М. – В., в което като наследници на Б. Н. Ш. е посочена само майка му - М.Д.Ш. с ЕГН **********. В същото не са посочени, като наследници Х.Т., родена на ***г. и близнаците - Е. Т. и Б. Т., родени на ***г.. За съда е известно, че удостоверение за наследници се издава от община или кметство въз основа на молба - декларация от наследник, който иска да се снабди с документа, но неговите сведения може да са непълни - например поради незнание. Издателят на документа не възприема лично пред себе си фактите, на които се основава наследственото правоприемство, а само извършва проверка в регистрите на населението, където същите са отразени, поради което удостоверението за наследници няма задължителна доказателствена сила относно кръга на посочените в него наследници, поради което този кръг следва да се преценява от съда с оглед на всички обстоятелства по делото. Удостоверението има обвързваща доказателствена сила относно факта, мястото и датата на смъртта на наследодателя, защото съдържа позоваване на Акта за смърт, чието наличие длъжностното лице възприема лично и който, съгласно чл. 34, ал. 2 ЗГР, има доказателствена сила за тези факти до доказване на противното, както и относно факта, че удостоверението е издадено на посочената в него дата.

Предвид изложеното настоящият състав на ШОС счита за правилен извода на първоинстанционният съд, че направеното, по реда на чл. 193 ГПК, оспорване на истинността на представените от ищците в първоинстанционното производство документи легализирани с апостил, е недоказано от въззивниците.

Относно възражението, че неправилно първоинстанционният съд е приел като доказателство съдебно решение по гр. дело № 2009/846 на Граждански съд Варна - И., Р Т., спрямо което предварително е следвало да е била проведена процедура по признаване и допускане на изпълнението пред Софийски градски съд по предвидения в КМЧП ред:

Този съдебен акт е издаден по надлежния ред, от компетентен съдебен орган на територията на Р Т. и към същия е приложено удостоверение за апостил, като обявява наследниците на починалия на територията на Р Т. Б. Т. /с имена в Р Б. Б. Н. Ш./. Придружен е със заверен превод на български език, извършен от заклет преводач и легализация на този превод от консулския отдел на Министерството на външните работи.

Това съдебно решение е представено от ищците в първоинстанционното производство в изпълнение на указания дадени от първоинстанционния съд в първо съдебно заседание, съобразно разпределената от съда между страните доказателствана тежест. Признаването му представлява волеизявление на съда за зачитане правните последици на този съдебен акт. Първоинстанционният съд по реда на чл. 118 КМЧП е зачел представеното съдебно решение и доколкото не е на лице отказ за неговото признаване като доказателство, то не е на лице и необходимост от повдигане на съдебно производство по чл. 117 и сл. КМЧП – чрез предявяване на устаН.телен иск пред Софийски градски съд, който е единствено компетентен да разглежда такива дела, но само ако възникне спор относно условията за признаването му.

Приложното поле на чл. 118, ал. 2 и чл. 119, ал. 1 КМЧП - признаване на чуждестранни съдебни решение по реда на самостоятелно производство пред съда и инцидентното признаване на тези решения по чл. 118, ал. 1 КМЧП от органа, пред който се представят, са тези чуждестранни съдебни решения, за които липсва уредба за признаване и допускане на изпълнението на чуждестранни решения и други актове в общностното право, международен договор или друг закон. Между Р Б. и Р Т. е на лице сключен Договор за правна помощ по граждански и наказателни дела, който е Обн. - ДВ, бр. 16 от 23.02.1979 г.; в сила от 27.10.1978 г.; Ратифициран с Указ № 160 на Държавния съвет от 18.02.1976 г. - ДВ, бр. 20 от 9.03.1976 г.. В чл. 2, т. 3 от същия е постановено,че при решаване на молбата за допускане на изпълнението компетентният орган проверява само дали то е влязло в сила съгласно законодателството на страната, в която е било постановено решението. Предвид което възражението се явява неоснователно.

Относно възраженията, че наследодателят на ищците в първоинстанционното производство Б. Н. Ш. не е имал валидно сключен граждански брак, че не е изяснен въпроса дали същия е биологичен баща на малолетните Е. и Б., както и че не е доказано дали той, в качество на законен наследник - син на общия наследодател Назми Шабан Шабан, е приел наследството.

Съгласно разпоредбата на чл. 266 ГПК - Н. факти и доказателства във въззивното производство, страните могат да твърдят, сочат и представят само, ако не са могли да го сторят в първоинстанционното производство. Тези възражения са направени след срока за отговор на ответниците по чл. 131 ГПК, както и след приключване на съдебното дирене пред първоинстанционния съд и правата за това са преклудирени, предвид което възраженията в тази насока се явяват неоснователни.

По разноските

Въззиваемата страна претендира разноски пред настоящата инстанция. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, въззивникът следва да бъде осъден да заплати сумата 500.00 лева - направените разноски по делото пред настоящата инстанция, съгласно списък по чл. 80 ГПК.

Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1, предложение 1 ГПК, Шуменският окръжен съд.

Р Е Ш И:

Потвърждава изцяло решение № 149/07.05.2014г., постановено в прозводство по чл. 341 и сл. ГПК /първа фаза/ по ГД № 948/2013г. по описа на НПРС, като правилно и законосъобразно.

Осъжда Х.Н. К. с ЕГН ********** и постоянен адрес *** и М.Д.Ш. с ЕГН *********** и постоянен адрес ***, да заплатят в полза на Х.Т., родена на ***г. и близнаците - Е. Т. и Б. Т., родени на ***г. и тримата живущи в РТ., гр. И., кв."Ч.", ул. № 8, ., със съдебен адрес гр. Н. п., ул. Ц. О." № , сумата 500.00 лева - направените разноски по делото пред настоящата инстанция, съгласно списък по чл. 80 ГПК, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок..

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.