Р Е Ш Е Н И Е№121

град Шумен, 23.05.2014 г.

Шуменския окръжен съд, в открито заседание на двадесет и девети април, две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател:А.Карагьозян

Членове:1.Р.Хаджииванова

2.М.Маринов

при секретаря П.П. като разгледа докладваното от съдия Р. Хаджииванова в.гр. д. №198 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на С. М.Р. срещу извършен на 23.01.2014г. опис на недвижим имот, находящ се в с.К. П., община В. обл.Шумен от ЧСИ с рег.№876 по изп.д.№20138760400134. Излага, че длъжникът Б.С.С. не бил собственик на процесните имоти, нито притежавал идеални части от тях. Същите били придобити от нея и покойния й съпруг по време на брака им, а синът им Б.С. се бил отказал от останалото от баща му наследство. Не било вярно и че длъжникът бил декларирал придобитото от починалия наследство, тъй като декларацията била подадена от жалбоподателката като наследница на съпруга си, а в нея посочила и останалите призовани да наследят лица. В случая не можела да намери приложение и разпоредбата на чл.452 от ГПК. Моли съдът да отмени обжалваното действие.

В срока по чл.436, ал.3 от ГПК взискателят е депозирал писмено възражение по допустимостта и основателността на жалбата. Излага, че описът не бил действие по принудително изпълнение и не подлежал на самостоятелно обжалване. Освен това, извършеният от длъжника отказ бил недействителен, тъй като преди това същият бил приел наследството на баща си.

Длъжникът не е депозирал писмено възражение в срока по чл.436, ал.3 от ГПК, като в съдебно заседание взема становище по основателността на жалбата. Излага, че никога не бил предприемал действия по приемане на наследството.

Съдебният изпълнител е изложил мотиви по обжалваното действие, съгласно чл.436, ал.3 от ГПК.

Жалбата е депозирана в срок.

Приложеното изп. дело №20138760400134 по описа на ЧСИ с рег.№876 е образувано по молба на взискателя Н.К.Н. срещу Б.С.С., въз основа на изпълнителен лист, издаден на 13.02.2013г. по НОХД№1137/2012г. на ШРС, по силата на който, С. е осъден да заплати на Н. сумата от 5000лв., ведно със законната лихва, считано от 28.02.2012г.. По искане на взискателя, съдебният изпълнител на 23.01.2014г. е описал следния недвижим имот: 1/парцел VІІ-139 в кв.21 по плана на с.К. П., община В. който урегулиран съдържа 520кв.м. с включено собствено място от 440кв.м., ведно с намиращите се в него жилищна сграда, насаждения и подобрения. В протокола за опис е отразено, че имотът се обитава от майката на длъжника- С.Р..

Видно от удостоверение за наследници №920/04.03.2008г., жалбоподателката е наследница по закон на С. С. Р.,***, поч.на 02.08.1997г.. Наследник на Р. се явява и Б.С.С.. Описаният недвижим имот, видно от приложения нотариален акт №192, т.VІ, д.№2877/95г. на нотариус при ШРС, бил придобити от наследодателя по време на

брака му с жалбоподателката. Видно от удостоверение от 24.07.2013г., издадено от ШРС, длъжникът С. се е отказал от наследството, останало след смъртта на баща му С. С. Р..

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи: В разпоредбата на чл.435 от ГПК са посочени кои точно действия на съдебния изпълнител могат да се обжалват, като ал.4 сочи, че трето лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител само когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ, се намират във владение на това лице. Жалбоподателката се явява трето лице на процесното изпълнително производство, като същата е била във владение на процесния имот/съгласно отразяването в протокола за опис/., поради което съдът приема, че същата има право на жалба.С оглед изложеното от взискателя възражение следва да се отбележи, че защитата по чл.435, ал.4 от ГПК е дадена на тези трети лица, които владеят обекта на изпълнение към момента на изпълнение и тъй като разпоредбата не уточнява какъв е характера на тези действия, то това са всички действия по насочване и извършване на принудително изпълнение, включително и описа.

В случая е налице отказ на длъжника от наследството на баща му, в което попада и идеална част от описания имот. Както приемането на наследството произвежда действие от момента на откриване на наследството, така и отказа от наследство, независимо от момента на вписването му в книгата за откази, произвежда действие от момента на откриване на наследството. Няма период, в който изгубилият право да приеме наследството да е бил наследник и след това поради неприемане на наследството да е престанал да бъде наследник. Отказалият се от наследство в нито един момент след откриването му не е имал право върху него. Т.е. в конкретния случай, независимо от вписването на отказа на 23.07.2013г., същият е произвел действие още към момента на смъртта на наследодателя/ТР №148/10.12.1986г. на ОСГК на ВКС на РБългария/. Предвид това и към момента на възбраната длъжникът не се явява собственик на идеална част от описания имот. По принцип, отказът би бил недействителен, ако се установи, че преди това длъжникът е приел наследството изрично или с конклудентни действия. В хода на настоящото производство не се представиха доказателства за изрично приемане на наследството от страна на длъжника/ по реда на чл.49 от ЗН/. Не се представиха и категорични доказателства за извършени конклудентни действия по приемането. Декларацията по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижими имоти не би могла да се приеме за такова действие, тъй като тя не е подадена от длъжника и не удостоверява негово отношения към декларираните имоти. Тя не са с характера и съдържанието на декларация по чл.32, ал.1 от ЗМДТ. Що се касае до събраните в хода на производството свидетелски показания, то същите не следва да се кредитират с оглед близката родствена връзка на свидетелите с взискателя по делото/негови родители/, а освен това същите не са непосредствени. Освен това, настоящата инстанция намира, че спорът за действителността или не на извършен отказ на наследник от наследството не може да се установява в настоящото производство по обжалване действията на съдебния изпълнител.

Що се касае до твърдението, че отказът бил недействителен спрямо взискателя, съгласно чл.452 от ГПК, тъй като бил извършен след вписването на възбрана върху имота, то съдът намира същото за неоснователно. Разпоредбата на чл.452 от ГПК визира случаите на разпоредителни действия, а не отказ от наследство, който съставлява отказ от права/решение №253/30.09.2011г. по в.гр.д.№304/2011г. на ВтАС/. Ако взискателят счита, че с отказа е накърнено правото му на удовлетворяване, то законът е предвидил ред за защита на това му право - чл.56 от ЗН.

Предвид изложеното и доколкото не се установи длъжникът да е собственик на идеална част от описания имот, то обжалваното действие - извършения на 23.01.2014г. опис на недвижим имот се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл.437 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА действието на ЧСИ с рег.№876 по изп.д. №20138760400134 – опис на недвижим имот - парцел VІІ-139 в кв.21 по плана на с.К. П., община В. който урегулиран съдържа 520кв.м. с включено собствено място от 440кв.м., ведно с намиращите се в него жилищна сграда, насаждения и подобрения.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.