Р Е Ш Е Н И Е№94

гр. Шумен, 07.05.2014 г.

Шуменски окръжен съд, в публичното заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и четиринадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. Томова

ЧЛЕНОВЕ: 1. Т. Димитрова

2. мл.с. Д. Димитров

при секретаря С. М., като разгледа докладваното от съдията докладчик Т. Димитрова в.гр.д. № 187 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на „ Инжстройинженеринг „ ЕООД, гр. В., представлявано от управителя Б. Н. Н., срещу решение № 39/22.01.2014 г. по гр.д. № 2348/2013 г. по описа на ШРС, с което е признато за незаконно и отменено уволнението на Г.А.И., извършено със заповед № 83/17.06.2013 г. и работодателят е осъден да заплати на работника обезщетение по чл.225, ал.1, от КТ, за времето от 17.06.2013 г. до 17.11.2013 г., в размер на 3 827.05 лева, ведно със законната лихва за забава, считано от 16.08.2013 г. до окончателното изплащане на сумата и 200.00 лева – деловодни разноски, както и 263.08 лева – съдебни разноски, по сметка на ШРС.

Жалбоподателят намира решението за постановено в нарушение на материалния закон, поради което моли въззивният съд да го отмени изцяло и постанови друго, с което да отхвърли предявените срещу него искови претенции и му присъди извършените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемият Г.А.И., действащ чрез пълномощника адв. Д. Б. от ШАК, депозира отговор на жалбата, в който я оспорва като неоснователна и недоказана и моли за оставянето й без уважение, като му бъдат присъдени и извършените във въззивното производство разноски.

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, редовна и допустима.

Разгледана по същество, същата се явява частично основателна, поради следното:

Гр. д. № 2348/2013 г. по описа на ШРС е образувано по искова молба на въззиваемия срещу жалбоподателя, имаща за предмет обективно кумулативно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.3, вр. чл.225, ал.1 от КТ и предявен при условията на евентуалност иск по чл. 220 от КТ.

С решението си първоинстанционният съд е уважил изцяло предявените искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.3 от КТ, като е признал за незаконно и отменил уволнението на Г.А.И., извършено със заповед № 83/17.06.2013 г. и е осъдил работодателят да заплати на работника обезщетение по чл.225, ал.1, от КТ, за времето от 17.06.2013 г. до 17.11.2013 г., в размер на 3 827.05 лева, ведно със законната лихва за забава, считано от 16.08.2013 г. до окончателното изплащане на сумата и 200.00 лева – деловодни разноски, както и 263.08 лева – съдебни разноски, по сметка на ШРС. Решението се обжалва изцяло от ответника.

След извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

По същество, от събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното от фактическа страна: Между страните е съществувало трудово правоотношение, основано на трудов договор № 18/30.01.2013 г., съгласно който, считано от 01.02.2013 г. въззиваемият е заемал, при условията на чл.68, ал.1, т.2 от КТ, длъжността машинист ПСМ, за определен срок, а именно: до завършване на обект Лот 4 „ Рехабилитация на път ІІ-73 Шумен – Карнобат от км 0 + 000 до км 90 + 324 „. На 14.06.2013 г. на същия е било връчено предизвестие, а на 17.06.2013 г. и заповед № 83/17.06.2013 г. за прекратяване на трудовото му правоотношение, считано от 17.06.2013 г., на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ. Като причини за уволнението в заповедта са посочени „ При липса на качества на работника за ефективно изпълнение на работата „ и са упоменати докладна записка вх. № 525/30.05.2013 г. и разпореждане вх. № 565/13.06.2013 г.. В заповедта не са конкретизирани качествата, които работодателят е счел, че са в причинна връзка с неефективното изпълнение трудовите задължения на работника. Що се отнася до цитираните докладна записка и разпореждане, в тях се съдържат сведения за това, че трима работници, включая въззиваемия са допускали употреба на алкохол на работното си място, системно не са спазвали изискванията за носене на каски и предпазни елечета и са показали непознаване на машините и техническите правила за работа с асфалтобетони, което е станало причина за неприемане на обекта от контролните органи, съответно – че през времето от 10.06 до 13.06.2013 г. въпросните лица са присъствали на работното си място, въпреки че са отстранени, употребявали са алкохол и са създавали напрежение сред останалите работници.

Съгласно задължителната практика на ВКС, за да е законосъобразно прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ, работодателят следва да установи: 1/ че уволненият работник или служител не притежава посочените от него в заповедта за уволнение професионални качества, знания, умения и навици; 2/ че тези качества, знания, умения и навици са необходими за ефективното изпълнение на осъществяваната от работника или служителя трудова функция и 3/ защо е счел, че тези необходими качества, знания, умения и навици в случая липсват. Липсата им следва да е обективен факт и да отразява трайно състояние, поради което работодателят следва да посочи обстоятелствата, въз основа на които е направил изводите си за отсъствие на качества у работника за ефективно изпълнение на работата. Наличието на посочени обстоятелства дава възможност работникът да организира защитата си, а, от друга страна, осигурява възможност за съда да осъществи контрол на работодателската преценка при евентуално оспорване на уволнението. Посочването на релевантните обстоятелства може да стане по два начина. Първият е да бъдат изложена в заповедта за уволнение, а вторият – те да не се изброяват в заповедта, а в други документи, към които заповедта препраща и, които да са от естество, че да са станали достояние на работника или служителя. Независимо кой от двата начина работодателят ще предпочете, заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение се счита мотивирана. Изричното изброяване на отделните качества не е необходимо, ако е посочен начинът, по който работникът се справя с възложената работа и/или задълженията, които той не е в състояние да изпълни. Качествата на работника могат да бъдат телесни и психични, наличието или отсъствието им обаче не могат да бъдат измерени пряко. За тях може да се съди единствено по поведението на работника – неговите действия или бездействия и по получените резултати. Затова е безразлично дали качествата ще бъдат посочени чрез по-общото им или по-конкретно описание, или чрез описание на начина на работа и/или посочване на задълженията, които работникът не е в състояние да изпълни. Когато неизпълнението на трудовите задължения не се дължи на обективните възможности на работника, а на умишленото му или небрежно поведение, то е налице нарушение на трудовата дисциплина, което се санкционира по правилата за търсене на дисциплинарна отговорност – при спазване на специално уредена процедура и преклузивни срокове. Преценката за наличие на основание за уволнение по чл.328, ал.1, т.5 от КТ е винаги конкретна и се прави с оглед изискванията на определената трудова функция, възложена на работника по конкретното трудово правоотношение. В тежест на работодателя е да докаже липсата на претендираните качества у работника, като доказването се осъществява чрез доказване на положителните факти, които имат отношение към начина, по който работникът се справя с възложената работа и способността му да изпълнява определени свои задължения. Без правно значение е дали справянето с възложената работа или неизпълнението на определени задължения се дължи на недостатъчно познания, липса на конкретни умения, немарливост, неспособност за работа в екип, недисциплинираност или др. подобни причини. При оспорване на уволнението, съдът е длъжен да разгледа кои от изложените в уволнителната заповед обстоятелства сочат на липса на качества у работника и, с оглед съвкупната преценка на всички доказателства, да прецени в каква степен уволненото лице не притежава посочените качества и доколко тези качества действително са необходими за ефективно изпълнение на възложената му работа. В конкретната хипотеза, заповедта за уволнение препраща към докладна записка вх. № 525/30.05.2013 г. и разпореждане вх. № 565/13.06.2013 г.. В нито един от двата документа обаче не се съдържа индивидуализация на действията, респ. бездействията на всеки от упоменатите в него трима работници, нито е уточнено кой или кои от тях и, поради липсата на какви професионални качества е станал / са станали / причина за неточно изпълнение на възложената им работа. На следващо място, от показанията на втория свидетел и обясненията на законния представител на дружеството – работодател се установява, че въпросните документи не са били доведени до знанието на работника, нито са му били връчени ведно със заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение. С оглед на изложеното, настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че атакуваната заповед за уволнение е недостатъчно немотивирана, което препятства правото на защита на уволнения и възможността за осъществяване на съдебен контрол за законосъобразност на същата, тъй като при неяснота на качествата, няма възможност за преценка действително ли липсват у работника и как работодателят е стигал до заключение, че са налице основания за прекратяване на трудовото му правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ. От събраните по делото доказателства, включая гласни, също не става ясно какви точно качества са липсвали на въззиваемия, за да изпълнява ефективно възложените му трудови функции. Напротив, според свидетеля В. Памуков, същият е с дългогодишен стаж и притежава нужните знания и умения да се справя с работата. Според показанията на свидетеля Г. Г., причината за некачественото полагане на пътна настилка върху 3 – 4 км. от обекта е лошото изпълнение служебните задължения на работниците от бригадата, към която е работел въззиваемия, но свидетелят не сочи конкретни нарушения, който да са били допуснати от последния. Лично негови пропуски във връзка с работата, които да са довели до лошо изпълнение на трудовите му задължения, не се установяват и от приложените писмени доказателства. Безспорно се доказва некачествено изпълнение на част от работата, възложена на работната група, в която е бил включен въззиваемия, но не и, че този негативен резултат се дължи на липса на качества за справяне с работата у него, а не на колективната отговорност на работниците в бригадата, за чиято персонификация очевидно работодателят не е положил нужните усилия. Отсъствието на посочени и доказани в хода на процеса конкретни действия или бездействия на въззиваемия създава обективна невъзможност да се прецени какви точно качества у него работодателят е счел за водещи до невъзможност за справяне с възложената му работата и препятства извършването на проверка досежно тяхното наличие или липса. От събраните доказателства не се доказват и посочените в докладната и разпореждането употреба на алкохол на работното място от страната на работника и неспазването на правилата за безопасност на труда. С оглед на изложеното, въззивният съд намира за недоказано, че въззиваемият не притежава качествата, необходими за изпълнение на конкретно възложената му от жалбоподателя работа, поради което уволнението му на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ следва да се приеме за незаконно и да се отмени, а искът по чл.344, ал.1, т.1 от КТ да се уважи.

По отношение на претенцията на работника за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ, се установи, че трудовото правоотношение между страните е било създадено за срок до „ завършване на обект Лот 4 „ Рехабилитация на път ІІ-73 Шумен – Карнобат от км 0 + 000 до км 90 + 324 „. От приложените по делото доказателства се установява, че за въпросния обект са издадени констативен акт за установяване годността за приемане на строежа от 13.11.2013 г. и разрешение за ползване от 21.12.2013 г., което и отсъствието на други доказателства, че същият е бил завършен преди 13.11.2013 г. налага извод, че срокът на трудовия договор на въззиваемия е изтекъл на посочената дата. От друга страна, от приложеното копие от трудова книжка на работника, се доказва, че от датата на незаконното му уволнение до 13.11.2013 г. той не е полагал труд при друг работодател. Предвид горното, съдът приема, че жалбоподателят дължи на въззиваемия обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за времето от 17.06.2013 г. до 13.11.2013 г., възлизащо, според изчисленията на вещото лице по допуснатата ССЕ, в размер на 3 535.49 лева, за която сума искът по чл.344, ал.1, т.3 от КТ се явява основателен и доказан и следва да се уважи. В останалата част, за разликата от 3 535.49 лева до 3 827.05 лева и за периода от 13.11.2013 г. до 30.11.2013 г., искът е неоснователен и недоказан и подлежи на отхвърляне.

В съответствие с изнесените фактически и правни доводи въззивният съд приема, че в частта, в която е уважен искът по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, в частта, в която работодателят е осъден да заплати на работника обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ в размер до 3 535.49 лева, ведно със законната лихва за забава върху главницата от 16.08.2013 г. до окончателното й плащане, както и в частта, в която ответникът е осъден да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 185.18 лева и държавни такси и разноски в размер до 243.59 лева първоинстанционното решение е законосъобразно и правилно и следва да се потвърди. В частта, в която работодателят е осъден да заплати на работника обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ в размер над 3 535.49 лева до 3 827.05 лева, ведно със законната лихва за забава върху главницата от 16.08.2013 г. до окончателното й плащане, както и в частта, в която ответникът е осъден да заплати на ищеца деловодни разноски в размер над 185.18 лева до 200.00 лева и държавни такси и разноски в размер над 243.59 лева до 263.08 лева решението е неправилно и следва да се отмени, като, вместо него бъде постановено друго, с което искът по чл.225, ал.1 от КТ за разликата от 3 535.49 лева до 3 827.05 лева и за периода 13.11.2013 г. – 30.11.2013 г. бъде отхвърлен като неоснователен. Що се касае до определянето на разноски в полза на ответника, съобразно отхвърлената част от исковете, констатира, че по делото липсват доказателства за извършването на такива, поради което приема, че не следва да се присъждат.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, въззиваемият следва да заплати на жалбоподателя деловодни разноски във въззивното производство в размер на 51.23 лева, съобразно уважената част от жалбата.

Претенцията на въззиваемия за присъждане на деловодни разноски във въззивното производство следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, поради липса на доказателства за извършването на такива.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 39/22.01.2014 г. по гр. № 2348/2013 г. по описа на ШРС в ЧАСТТА, в която е признато за незаконно и е отменено уволнението на Г.А.И., ЕГН **********,***, извършено със заповед № 83/17.06.2013 г. на управителя на “Инжстройинженеринг” ООД, ЕИК : ......... със седалище и адрес на управление – гр. В., ул. “А. Д.” № 31, в ЧАСТТА, в която работодателят е осъден да заплати на работника обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за времето от 17.06.2013 г. до 13.11.2013 г., в размер до 3 535.49 лева, ведно със законната лихва за забава върху главницата от 16.08.2013 г. до окончателното й плащане, и в ЧАСТТА, в която ответникът е осъден да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 185.18 лева и държавни такси и разноски в размер до 243.59 лева.

ОТМЕНЯ като неправилно решение № 39/22.01.2014 г. по гр. № 2348/2013 г. по описа на ШРС в ЧАСТТА, в която „ Инжстройнженеринг „ ООД, гр. В. е осъдено да заплати на Г.А.И. обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ в размер над 3 535.49 лева до 3 827.05 лева и за времето от 13.11.2013 г. до 30.11.2013 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от 16.08.2013 г. до окончателното й плащане, както и в ЧАСТТА, в която ответникът е осъден да заплати на ищеца деловодни разноски в размер над 185.18 лева до 200.00 лева и държавни такси и разноски в размер над 243.59 лева до 263.08 лева, като, вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска по чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 от КТ в останалата част, за разликата от 3 535.49 лева до 3 827.05 лева и за периода 13.11.2013 г. – 30.11.2013 г., като неоснователен.

ОСЪЖДА Г.А.И., ЕГН **********,*** да заплати на “Инжстройинженеринг” ООД, ЕИК : ......... със седалище и адрес на управление – гр. В., ул. “А. Д.” № 31 деловодни разноски във въззивното производство в размер на 51.23 лева.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС, при условията на чл.280 от ГПК, в едномесечен срок, считано от 08.05.2014 г..

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.