Р Е Ш Е Н И Е №146

гр. Ш. 20.06.2014 г.

Ш.ски окръжен съд, в публичното заседание на двадесети май през две хиляди и четиринадесета година, в състав

Председател: Л. Томова

Членове: 1. Т. Д.а

2. мл.с. Д. Д.

при секретаря Д. А., като разгледа докладваното от съдия Т. Д.а в.гр.д. № 63 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на С.К.Г. и М.К.Г., чрез пълномощника мл. адв. Р. А. от ШАК, срещу решение № 394/12.12.2013 г. по гр.д. № 512/2013 г. по описа на НпРС, с което са отхвърлени предявените от тях, срещу П.С.Д., искове по чл.30, ал.1 от ЗН, както и предявеният от П.С.Д., при условията на евентуалност, насрещен иск за делба на наследствения на страните недвижим имот, и С.К.Г. и М.К.Г. са осъдени да заплатят на П.С.Д. деловодни разноски в размер на 800.00 лева.

Жалбоподателките намират обжалваното решение за незаконосъобразно и неправилно, с оглед на което молят въззивният съд да го отмени изцяло, като, вместо него постанови друго, с което да уважи претенцията им за намаляване на разпореждането, извършено от наследодателя С. П. М. в полза на П.С.Д., с н.а. за дарение на недвижим имот № 114, т. ІІ, рег. № 1172, н.д. № 218/2013 г., вписан в СВ с вх. рег. № 741/14.02.2013 г., акт № 14, т. ІV, д. № 284/2013 г., общо с 1/3 ид.ч., и за възстановяване на по 1/6 ид.ч. от имота на С. К.Г. и М.К.Г., и им присъди направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемата П.С.Д. депозира отговор на въззивната жалба, в който я оспорва като неоснователна и моли за оставянето й без уважение, като й бъдат присъдени и извършените във въззивното производство разноски.

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирани лица, редовна и допустима.

Разгледана по същество, същата се явява частично основателна, поради следното:

Гр.д. № 512/2013 г. по описа на НпРС е образувано по искова молба на жалбоподателките С.К.Г. и М.К.Г., в която твърдят, че са наследници по заместване, на основание чл.10 от ЗН, на С. П. М., с последно местожителство ***, починал на 20.02.2013 г., като заместват майка си В. С. К. - Р., починала през 2002 г.. Другият наследник по закон на С. П. М. е ответницата П.С.Д., негова дъщеря. По силата на нотариален акт за дарение на недвижим имот № 114 от 14.02.2013 г., том ІІ, рег. № 1172, дело № 282/2013 г., общият на страните наследодател дарил на ответницата, няколко дни преди откриване на наследството, следните недвижими имоти: 1/ Жилище, второстепенна сграда и навес с оградни стени, ведно със застроено и незастроено дворно място от 1 425 кв.м., представляващо УПИ ХХІ – 108, в квартал 19 по плана на с. М., община К. област Ш. при граници по плана: улица, УПИ ХХ – 109, УПИ І – 108 и 2/ Празно дворно място от 1 530 кв.м., представляващо УПИ І – 108 в квартал 19 по плана на с.М., община К. област Ш. при граници по плана: УПИ ІІ – 109, УПИ ХХІ – 108. От друга страна, след смъртта на наследодателя им, те не са получавали от наследството му движими или недвижими вещи и не им известно в него да има включени някакви активи или пасиви. С оглед на изложеното и в качеството им на наследници по закон на С. П. М., считат, че имат право на по 1/6, т.е. общо на 1/3 запазена част от недвижимия имот, дарен от наследодателя на ответницата. Предвид горното, молят съдът да постанови решение, с което да уважи претенцията им за намаляване на разпореждането, извършено от наследодателя им С. П. М. в полза на ответницата П.С.Д. /негова дъщеря/ общо с 1/3 ид.ч. от гореописания имот и им присъди направените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответницата П.С.Д. е депозирала писмен отговор, в който признава, че ищците са наследници по закон, с право на запазена част на общия им наследодател и нейн баща С. П. М., че същият й е прехвърлил с нотариален акт за дарение процесните имоти, както и че няма други имоти в наследствената маса. Извършеното дарение било по изрично настояване на баща й С. П. М. и едно от съображенията му било, че през м. септември 2012 г. дал на втората ищца М.К.Г. сумата 2 500 лева, която да раздели със сестра си С.К.Г., като желанието му било с тази сума да „компенсира” ищците за дворното място с къщата, която изрично желаел да остави на нея. По този начин, от негова страна била извършена така наречената приживна делба, по смисъла на чл.77 от ЗН. Сумата от 2 500 лева М.К.Г. била депозирала на срочен влог в банка в гр.К. За дадената сума ответницата знаела както от нейния баща, така и от М. и от общи познати, с които била споделила. Преди Коледа на 2012 г. баща й се разболял от пневмония и тя го взела да го гледа в дома си за една седмица. След стабилизирането му, той се върнал в К. и изкарал Нова година при М.Г.. На 08.01.2013г. отново взела баща си при себе си, понеже здравословното му съС.ие се влошило и постъпил в болница. Три дни след изписването му, постъпил в хосписа в гр. Ш. на ул. „А. като всички разноски за престоя и лечението до смъртта му на 20.02.2013г. поела тя. Ответницата твърди още, че владее процесните имоти, по силата на направеното й дарение и е извършила множество подобрения по къщата, а в двете места, двамата със съпруга й са засадили и овощна градина, които обстоятелства би трябвало да бъдат взети предвид при определяне стойността на имотите към датата на откриване на наследство. При определяне на масата по чл.31 от ЗН би следвало да се добави сумата 2 500 лева, както и сумите от 1 000 лева – за нея и по 500 лева – за двете ищци, дадени им приживе от наследодателя, след продажбата на собствените му земеделски земи. Останалата обикновена покъщнина била нейна, по силата на чл.12 от ЗН.

В срока за отговор ответницата е предявила, при условията на евентуалност, и насрещен иск за делба, като моли, ако бъде уважен предявеният от ищците иск по чл.30 от ЗН и им бъде възстановена претендираната 1/3 запазена част, чрез намаляване на горното дарение, съдът да постанови решение, с което да допусне съдебна делба на наследствените им имоти, при квоти: 2/3 ид.ч. за П.С.Д. и по 1/6 ид.ч. за С.К.Г. и М.К.Г..

В отговор на предявения насрещен иск, ищците са изразили становище, че е допустим и основателен, поради което следва да се уважи. Относно твърденията на ответницата в отговора на първоначалната искова молба, са заявили, че не оспорват, че М.Г. е получила от общия наследодател сумата от 2 500 лева през 2012 г., но тя й е била дадена за полаганите от нея грижи за наследодателя, закупуване на лекарства, медикаменти, храна и други текущи нужди, а не като компенсация за дарените на леля им недвижими имоти, в потвърждение на което е и обстоятелството, че сумата е била дадена само на едната, а не на двете ищци. На следващо място, давностното владение, въз основа на което наследодателят се легитимира като собственик на процесните имоти е било осъществявано съвместно с починалата му съпруга, поради което той не е могъл да се разпорежда еднолично с тях.

Първоинстанционният съд е квалифицирал главните искове по чл.30, ал.1 от ЗН, като с решението си е отхвърлил както тях, така и насрещния иск за делба и е осъдил ищците да заплатят на ответницата деловодни разноски в размер на 800.00 лева. Решението се обжалва изцяло от ищците.

След извършена проверка по чл.269 от ГПК, въззивният съд намери, че атакуваното решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

По същество, от събраните по делото доказателства се установява и не се спори, че страните са наследници по закон на С. П. М., ЕГН **********,***, починал на 21.02.2013 г., като въззиваемата е негова дъщеря, а жалбоподателките – негови внучки и деца на дъщеря му В. С. К. / Р. /, ЕГН **********, починалата преди наследодателя – на 20.04.2002 г., която заместват, на основание чл.10, ал.1 от ЗН. Приживе, с нотариален акт № 114 от 14.02.2013 г., том ІІ, рег. № 1172, дело № 282/2013 г. на нотариус рег. № 346, с район на действие НпРС, общият наследодател дарил на въззиваемата собствените си недвижими имоти – жилище, второстепенна сграда и навес с оградни стени, ведно със застроено и незастроено дворно място от 1 425 кв.м., представляващо УПИ ХХІ – 108, в квартал 19 по плана на с. М., община К. област Ш. при граници по плана: улица, УПИ ХХ – 109, УПИ І – 108, и празно дворно място от 1 530 кв.м., представляващо УПИ І – 108 в квартал 19 по плана на с.М., община К. област Ш. при граници по плана: УПИ ІІ – 109, УПИ ХХІ – 108. Дарителят се легитимира като едноличен собственик на процесните имоти по наследство и давност, по силата на н.а. № 248, т. ІІ, н.д. № 469/1970 г. на НпРС и н.а. № 113, т.ІІ, рег. № 1171, н.д. № 280/2013 г. на нотариус рег. № 346, с район на действие НпРС, издадени въз основа на обстоятелствена проверка, като в хода на процеса не са събрани доказателства, че те са придобити по давност съвместно със съпругата му или през време на брака им, както се твърди от въззиваемата.

От показанията на разпитаните по делото свидетели П. Г. К., М. Н. З., Г. Й. Г. / съпруг на жалбоподателката М.К.Г. /, А. П. К. и Г. Д. П., договор за здравна услуга от 16.01.2013 г., служебна бележка, издадена от “Милостивият самарянин “ ЕООД от 09.10.2013г., удостоверение на Община - К. от 02.12.2013 г., удостоверение с изх. № 226/02.12.2013 г., издадено от ДЦВХУ – с. К.а и лично дело на С. П. М. се установява, че преди да почине, за С. М. са се грижили както въззиваемата П.Д., така и жалбоподателката М.Г., лично или чрез трети лица, като грижите са се изразявали в осигуряване на храна, лекарства, поддържане на хигиената в дома на наследодателя, грижи по обслужването му. От показанията на свидетеля З. и заключението на вещото лице по допуснатата СИЕ, възприето като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се доказва също, че след дарението, въззиваемата и съпругът й са извършили ремонтни дейности в жилищната сграда в УПИ ХХІ-108, а именно: подменили дървената конструкция на покрива, подменили 640 керемиди и капаците, измазали и шпакловали две стаи и коридор, боядисали третата стая, подготвили една от стаите за баня/кухня, като прокарали мръсен канал и положили тръби за него, както и водопроводни тръби, подменили дограмата на прозорците. Според направените от експерта изчисления, общата стойност на тези подобрения възлиза на 5 750.00 лева. Свидетелят твърди още, че въззиваемата и съпругът й направили градина в двата имота, по настояване на съпругата на наследодателя. Същевременно, от изслушаните две СИЕ и САТЕ се изяснява, че в парцелите има засадени общо 76 овощни и 2 декоративни дървета, 9 асми и 8 лози, на обща стойност 5 500.89 лева, като всички са засети преди датата на смъртта на наследодателя. Вещите и покъщнината, оставени в наследство от общия наследодател са с нулева стойност и не увеличават наследствената маса. От показанията на свидетелите Г.и З. се установява, че малко преди да почине наследодателят С. П. М. е дал на жалбоподателката М.Г. сумата от 2 500 лева, представляваща част от продажната цена на земите на баща му, като първият свидетел / съпруг на жалбоподателката / твърди, че дядо й й дал сумата, за да има средства, когато той почине, а вторият свидетел – че наследодателят му споделил, че й я дава като компенсация за дела й от къщата. За продажба на земеделски земи, извършена на 29.08.2012 г., с продавач С. М. свидетелствува и представената по делото справка по лице, издадена от Служба по вписванията - гр. Н. п.. Отговаряйки на, зададени й по реда на чл.176 от ГПК въпроси, жалбоподателката не отрича, че е получила сумата и я е вложила в банка, но твърди, че й е била дадена от дядо й не като уравнение на дял, а за полаганите от нея грижи за него и за текущи разходи, свързани със закупуването на лекарства, храна и др.. Последната обаче не ангажира доказателства в подкрепа на възражението си, поради което съдът е склонен да приеме, че сумата от 2 500 лева е била дадена от общия наследодател на внучката му М. с цел да я надари. По делото остава недоказано твърдението на въззиваемата, че баща й е дал сумата от 2 500 лева на М.Г., възлагайки й да предаде половината от нея на сестра си С.Г.. От събраните гласни доказателства и приложените регистри за изплатена рента се изяснява, че наследодателят е разпределял част от получавана от него рента между дъщеря си и двете си внучки, без да се установява точния размер на сумите и времето, през което са били давани. От казаното от свидетелите Г., З., К. и П. обаче може да се заключи, че, давайки ги, наследодателят е имал намерение да подпомогне финансово нисходящите си, както и, че сумите са били от порядъка на 50-60 лева годишно, с оглед на което съдът приема, че тези дарения имат характер на обичайни по смисъла на чл.31 от ЗН и не следва да бъдат включвани в наследствената маса. Въззивамата твърди, че няколко месеца преди да почине баща й продал притежаваните от него земеделски земи и й дал 1 000 лева. В хода на процеса не са събрани доказателства в подкрепа твърдението на същата, че след продажбата на земеделските си земи, наследодателят е дал и по 500 лева на племенниците й, както и още 1 800 лева – на М.К.Г., за ремонт на жилището й.

Според заключението на СИЕ, стойността на жилището, описано в нотариалния акт дарение, към датата на откриване на наследството е 590 лева, без да се отчитат направените подобрения, изброени по-горе, и 6 340 лева, ако бъдат включени и подобренията. Стойността на амортизираната второстепенна сграда /плевня, обор, хамбар/ е 140 лева, на амортизирания навес - 120 лева, на общата площ от 2 955 кв.м. на двете граничещи дворни места - 3 546 лева, на овощните и декоративни дървета - 4 503.81 лева, а на лозовите насаждения - 997.08 лева. Оставените в наследство движими вещи – покъщнина са с нулева стойност. След проверка в данъчната служба в гр. К. са установени данъчни задължения на наследодателя С. П. М. в размер на 9.51 лева - местни данъци и такси по партидите на процесните имоти. Изложеното налага извод, че стойността на наследственото имущество, включващо описаните имоти, ведно с подобренията и насажденията, вещи и покъщнина, намалена с пасивите, възлиза на 15 637.38 лева.

С оглед на изнесените факти, настоящата инстанция приема за безспорно установено, че страните са наследници на закон на С. П. М., като, на основание чл.5 и чл.10 от ЗН, жалбоподателките се легитимират като правоимащи за по 1/4 ид.ч. от оставеното от общия наследодател наследство, а въззиваемата – за 1/2 ид.ч. от него. В съответствие с разпоредбите на чл.28 и чл.29 от ЗН, запазената част от наследството на С. П. М., с която той не би могъл да се разпорежда в ущърб на законните си наследници е 2/3 ид.ч., а разполагаемата част 1/3 ид.ч. Чл. 30, ал.1 от ЗН повелява, че наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част, поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера на неговата запазена част, като прихване направените в негова полза завети и дарения, с изключение на обичайните дарове. Съгласно чл.31 от ЗН, за да се определи разполагаемата част, както и размерът на запазената част на наследника, се образува една маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя към момента на смъртта му, като се извадят задълженията и увеличенията на наследството по чл.12, ал.2 от ЗН. След това се прибавят даренията, с изключение на обичайните такива, според стойността им по време на откриване на наследството – за недвижимите имоти и по време на подаряване – за движимите вещи. В случая, се установява, че наследствената маса се изчерпва с подарените на въззивамата недвижими имоти, ведно с намиращите се в жилищната и стопанските сгради движими вещи, които са с нулева стойност. От заключението на вещото лице се установява, че стойността на подарените имоти, включваща и извършените след дарението подобрения, се равнява на 15 646.89 лева. Съгласно чл.31 от ЗН, от тази сума следва да бъдат извадени стойността на направените след смъртта на наследодателя, от въззиваемата и съпруга й, подобрения в жилищната сграда, в размер на 5 750 лева, съобразно правилото, че стойността на наследствената маса се формира от цената на, включеното в нея имущество към деня на откриване на наследството; стойността на засадените от въззиваемата и съпруга й, приживе на наследодателя, 76 овощни и 2 декоративни дървета, 9 асми и 8 лози, в размер на 5 500.89 лева, съставляваща увеличение на наследството по чл.12, ал.2 от ЗН, както и данъчните задължения на наследодателя, в размер на 9.51 лева, като се прибавят сумите от 2 500 лева – дарена на жалбоподателката М.К.Г. и 1 000 лева – дарена на въззиваемата П.С.Д., доколкото тези дарения не могат да се приемат за обичайни, с оглед на повода, по който са направени и техния размер. От изложеното следва, че масата, въз основа на която следва да се определят запазената и разполагаема част от наследството се равнява на 7 886.49 лева, като размерът на запазената част е 5 257.66 лева, а на разполагаемата 2 628.83 лева. От запазената част от наследството, всяка от страните има право да претендира част, равна на дела й от наследството, от което следва, че тя се поделя помежду им, както следва: 1/2 за въззиваемата, възлизаща в размер на 2 628.83 лева и по 1/4 за всяка от жалбоподателките, на стойност от по 1 314.41 лева. От горното следва, че, за да не накърни запазената част на жалбоподателките, наследодателят е могъл да се разпореди безвъзмездно с част от имуществото си в полза въззиваемата, равна на сбора от разполагаемата част и нейната запазена част от наследството, или на 5 257.66 лева. В случая, стойността на дарения имот, след приспадане тази на подобренията и насажденията е 4 386.49 лева. Към тази сума следва да се прибави и сумата от 1 000 лева, получена като дарение от въззиваемата, като общият размер на подареното й от наследодателя имущество е 5 386.49 лева, или със 128.83 лева в повече от сбора на разполагаемата и нейната запазена част. От друга страна, се установи, че всяка от ищците има право да получи дял от наследството не по-малък от 1 314.41 лева. М.К.Г. обаче е била надарена от наследодателя със сумата от 2 500 лева, или е получила 1 185.59 лева повече от запазената й част, което налага извод, че тя не е нарушена. Извършените в полза на въззиваемата и жалбподателката М.К.Г. дарения нарушават запазената част на наследника С.К.Г., като дарението на недвижимите имоти я засяга за сумата от 128.83 лева, за която следва да се намали, съобразно правилото на чл.33 от ЗН.

В съответствие с изнесените фактически и правни доводи и, че жалбоподателките претендират нарушаване на запазената им част от извършеното в полза на въззиваемата дарение, настоящата инстанция заключава, че предявеният от М.К.Г. иск по чл.30, ал.1 от ЗН е изцяло неоснователен и недоказан, а искът на С.К.Г. – частично основателен и доказан за сумата от 128.83 лева, за която следва да се уважи. Предвид изложеното, съдът намира, че с оглед доказаното накърняване запазена част на наследника С.К.Г. от направеното в полза на въззиваемата дарение, следва да намери приложение правилото на чл.36 от ЗН. Съгласно чл.36, ал.2 от ЗН, когато надареният е наследник със запазена част, той може да задържи целия имот само, ако стойността му не надвишава разполагаемата част и неговата запазена част, взети заедно. В конкретната хипотеза се установи, че стойността на дарения имот е 4 386.49 лева, а сборът от разполагаемата част и запазената част на въззиваемата е 5 257.66 лева, от което следва, че тя има право да го задържи, като заплати на жалбоподателката С.К.Г. стойността на накърнената й запазена част, в размер на 128.83 лева.

Що се касае до насрещния иск, доколкото се установи, че не са налице основания за връщане на имотите в наследството и въззиваемата е техен едноличен собственик, по силата на извършеното в нейна полза дарствено разпореждане, приема, че се явява неоснователен и следва да се отхвърли, поради липса на съсобственост между страните върху спорния имот, предпоставяща отсъствие на основание за допускането му до делба.

Позовавайки се на изложеното, настоящата инстанция намира, че в частта, в която е отхвърлен предявеният от С.К.Г. иск по чл.30, ал.1 от ЗН за сумата до 128.83 лева, решението на първоинстанционния съд е неправилно и следва да се отмени, като, вместо него се постанови друго, с което да бъде възстановена запазената част на ищцата от наследството на С. П. М., починал на 20.02.2013 г., чрез намаляване на извършеното от него, в полза на ответницата, дарение на недвижими имоти по н.а. 114, т. ІІ, рег. № 1172, н.д. № 281 от 14.02.2013 г. на нотариус П. А., с район на действие НпРС, със сумата от 128.83 лева, като ответницата бъде осъдена да заплати на ищцата, на основание чл.36, ал.2 от ЗН, посочената по-горе сума. С оглед частичното уважаване на иска, първоинстанционното решение следва да се отмени и в частта за разноските, като ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищцата С.К.Г. деловодни разноски в размер на 15.72 лева, ищцата С.К.Г. – да заплати на ответницата деловодни разноски в размер на 360.79 лева, а ищцата М.К.Г. – да заплати на ответницата деловодни разноски в размер на 400.00 лева. В останалата част, първоинстанцинното решение е правилно и следва да се потвърди.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК въззиваемата следва да заплати на жалбоподателката С.К.Г. деловодни разноски във въззивното производство, съобразно уважената част от жалбата, в размер на 6.88 лева.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК, жалбоподателката М.К.Г. следва да заплети на въззиваемата деловодни разноски във въззивното производство в размер на 382.75 лева, а жалбоподателката С.К.Г. – да заплати на въззиваемата деловодни разноски в размер на 345.23 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 394/12.12.2013 г. по гр.д. № 512/2013 г. по описа на Районен съд – Н. п., В ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявеният от С.К.Г., ЕГН **********, срещу П.С.Д., ЕГН **********, иск по чл.30, ал.1 от ЗН, за сумата до 128.83 лева, както и В ЧАСТТА за разноските, като, вместо него постановява:

ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл.30, ал.1 от ЗН, запазената част на С.К.Г., ЕГН **********, от наследството на С. П. М., ЕГН **********, починал на 20.02.2013 г., и НАМАЛЯВА извършеното от наследодателя, в полза на П.С.Д., ЕГН **********, дарение на недвижими имоти по н.а. 114, т. ІІ, рег. № 1172, н.д. № 281 от 14.02.2013 г. на нотариус П. А., с район на действие НпРС, със сумата от 128.83 лева, необходима за попълване запазената част от наследството на С.К.Г., като надарената запазва собствеността върху описаните в нотариалния акт имоти.

ОСЪЖДА П.С.Д., ЕГН **********,*** да заплати на С.К.Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Ш. пл. О. № 12, ет.3, офис 4, на основание чл.36, ал.2 от ЗН, за възстановяване на запазената й част от наследството на С. П. М., ЕГН **********, сумата от 128.83 лева, ведно със законната лихва за забава от датата на влизане на решението в сила, до окончателното й плащане.

ОСЪЖДА П.С.Д., ЕГН **********,*** да заплати на С.К.Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Ш. пл. О. № 12, ет.3, офис 4, деловодни разноски съобразно уважената част от иска, в размер на 15.72 лева.

ОСЪЖДА С.К.Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Ш. пл. О. № 12, ет.3, офис 4 да заплати на П.С.Д., ЕГН **********,***, деловодни разноски съобразно отхвърлената част от иска, в размер на 360.79 лева.

ОСЪЖДА М.К.Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Ш. пл. О. № 12, ет.3, офис 4 да заплати на П.С.Д., ЕГН **********,***, деловодни разноски за първа инстанция в размер на 400.00 лева.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 394/12.12.2013 г. по гр.д. № 512/2013 г. по описа на НпРС в останалата част.

ОСЪЖДА П.С.Д. да заплати на С.К.Г. деловодни разноски във въззивното производство в размер на 6.88 лева.

ОСЪЖДА С.К.Г. да заплати на П.С.Д. деловодни разноски във въззивното производство в размер на 345.23 лева.

ОСЪЖДА М.К.Г. да заплати на П.С.Д. деловодни разноски във въззивното производство в размер на 382.75 лева.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС, в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.