Решение по Гражданско дело 662/2013г.

Р Е Ш Е Н И Е № 4

гр.Шумен,9.І.2014г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд,в окрито съдебно заседание на седемнадесети декември 2013 г.,в състав:

Председател:Лидия Томова

Членове:1.Теодора Димитрова

2.Димитър Димитров

при участието на секретар П.П.,като разгледа докладваното от председателя В.гр.д.№ 662 /2013г.,за да се произнесе,взе предвид следното:

Производство по делото е образувано по въззивна жалба на И.Т.И.,ЕГН **********,***-13,кантора № 29,против Решение № 644/27.VІІ.13г.по гр.д. № 3926/2012г.на Шуменския районен съд,с което е ОТХВЪРЛЕН предявеният от Р.И.Х.,ЕГН**********,със съдебен адрес:***,кантора 32,срещу Л.П.Й.,ЕГН **********,***,ул.”===”№39, осъдителен иск, с правно основание чл.55, ал.1, предложение първо, вр. с чл.34 от ЗЗД за заплащане на сума от 10 000 лв. /десет хиляди лева/, представляваща част от претенция в общ размер от 50 000 лв., съставляваща получена от ответника, без основание, сума, като продажна цена на имот, по договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт за покупко- продажба №... от 2011 г. по описа на нотариус С.С., като неоснователен и недоказан и с което решение вторият ответник и жалбоподател в настоящото въззивно производство И.Т.И. се ОСЪЖДА да заплати на ищеца Р.И.Х. сумата от 10 000 лв. /десет хиляди лева/, представляваща част от претенция в общ размер от 50 000 лв., съставляваща получена от ответника сума без основание, като продажна цена на имот по договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт за покупко- продажба №... от 2011 г. по описа на нотариус С.С., с която сума ответникът неоснователно се е обогатил на основание чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД, вр. с чл.34 от ЗЗД, ведно с обезщетение за забава, в размер на законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 09.11.2012 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 2 263, 90 лв. /две хиляди двеста шестдесет и три лева и деветдесет стотинки/, представляваща направените по делото разноски от ищеца Р.Х. съразмерно с уважената част на иска му.

Със същото решение ищецът Р.И.Х. е ОСЪДЕН да заплати на първата ответница Л.П.Й. сумата от 1 901, 90 лв. / хиляда деветстотин и един лева и деветдесет стотинки/, представляваща направени по делото разноски съразмерно с отхвърлената част на този иск и е ОТМЕНЕНО определение от 05.06.2013 г., с което, на основание чл.193 от ГПК е открито производство за проверка на документ, представляващ нотариален акт за покупко- продажба №... от 2011 г. по описа на нотариус С.С., оспорен в частта му относно верността на отразеното в акта, че С.Б.С. е действала като пълномощник на Л.П., преупълномощена от И.Т.И., преупълномощен от М.Д.С..

С определение по чл.267 от ГПК,постановено на 27.ХІ.2013 година,въззивният съд е приел,че въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице- ответник в първоинстанционното производство,в срока по чл.259ал.І от ГПК, отговаря на изискванията по чл.260 и 261 от ГПК, явява се редовна,но е недопустима в частта,с която се обжалва първоинстанционното решение в отхвърлителната му част досежно ответницата Л.П.Й.,поради липса на правен интерес за втория ответник да обжалва решението в тази му част. Ето защо окръжният съд е намерил,че са налице условията по чл.267 от ГПК за внасяне на въззивната жалба за разглеждане и решаване в открито съдебно заседание,само в частта й против осъдителната част на обжалваното решение,с което жалбоподателят и ответник в първоинстанционното производство И.Т.И. е осъден да заплати на ищеца Р.И.Х. сумата от 10 000 лв. /десет хиляди лева/, представляваща част от претенция в общ размер от 50 000 лв., съставляваща получена от ответника, без основание, сума, като продажна цена на имот, по договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт за покупко- продажба №... от 2011 г. по описа на нотариус С.С., и с която сума ответникът неоснователно се е обогатил на основание чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД, вр. с чл.34 от ЗЗД, ведно с обезщетение за забава, в размер на законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 09.11.2012 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 2 263, 90 лв. /две хиляди двеста шестдесет и три лева и деветдесет стотинки/, представляваща направените по делото разноски съразмерно с уважената част от иска.

В останалата част ,по отношение на първоинстанционното решение по иска срещу ответницата Л.П.Й.,образуваното производство по въззивната жалба е прекратено като недопустимо. Определението на въззивния съд от 27.ХІ.2013 година по чл.267 от ГПК,вкл. и за частично прекратяване на въззивното производство ,е връчено и получено от същата ответница на 28.ХІ.2013г., чрез процесуалния й представител адв.Р.Р.,от ищеца Р.Х.-на 5.ХІІ.2013г.,чрез процесуалния му представител адв.Б.Б. и от жалбоподателя И.Т.И.-на 9.ХІІ.2013 г. чрез процесуалния му представител адв.С.П..Не е обжалвано от страните и е влязло в сила.

Оплакванията по въззивната жалба са за необоснованост и незаконосъобразност на решението .Иска се съдът да отмени обжалваното първоинстанционно решение изцяло.

Няма нови доказателствени искания от жалбоподателя.

Постъпил е писмен отговор от въззиваемата страна Р.И.Х. по реда и в срока по чл.263ал.І от ГПК,с който оспорва въззивната жалба и моли да бъде оставена същата без уважение,по подробно изложени в отговора съображения,като бъде потвърдено първоинстанционното решение.Няма нови доказателствени искания.

Въззивният съд,като прецени направените в жалбата оплаквания и становището на насрещната страна,както и всички събрани по делото доказателства ,поотделно и в тяхната взаимовръзка,прие за установено следното:

Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице- ответник в първоинстанционното производство,в срока по чл.259ал.І от ГПК, отговарят на изискванията по чл.260 и 261 от ГПК,поради което се явява редовна и допустима,в съответната непрекратена част.

Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна и недоказана,поради следното:

Производството пред първата съдебна инстанция е образувано по предявени от ищеца Р.И.Х. субективно съединени при условията на евентуалност искове против ответниците Л.П.Й. и И.Т.И., с правно основание по чл.55ал.1 пр.първо от ЗЗД във вр.с чл.34 от с.з.,които искове са частични-в размер на сумата 10000 лева от обща претенция в размер на 50000 лева,явяваща се заплатена продажна цена на имот,представляващ: апартамент №3, с идентификатор №... по КККР на гр. Шумен, на етаж 1 в жилищен блок „Квартал ...”,в урбанизираната територия на град Шумен, със застроена площ от 89, 68 кв. м., заедно с принадлежащото му таванско помещение №8, със застроена площ от 19.85 кв. м., заедно с избено помещение №8 с полезна площ от 17, 23 кв. м., заедно с 11588/100000 идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж,по договор за покупко –продажба,обективиран в нотариален акт № ... от 11.ІІІ.2011г. на нотариус С.С.,с район на действие ШРС,който нотариален договор е признат за нищожен,т.е. претендираната искова сума е заплатена от ищеца-купувач и получена от първия или втория ответник при начална липса на основание.

Направеното във въззивната жалба оплакване,че при разглеждането и решаването на делото районният съд ”не е обърнал внимание”на показанията на св.В.Т., дадени в с.з.на 25.Х.2011г. по гр.д. № 314/201г. на ШОС,съдържащи признание ,че получил срещу разписка процесната сума в деня на сделката,...”но през цялото време се е съобразявал с решението на ШОС по с.дело”,е несъстоятелно.С решение № 33 от 14.ІІ.2012г. по гр.д. № 314/2011г.на ШОС са отхвърлени обективно съединените искове на Л.П.Й./първата ответница в настоящото съдебно производство/против Р.И.Х./ищец в настоящото производство/ ,по чл.108 от ЗС,за ревандикация на процесния жилищен недвижим имот,както и иска по чл.87 от ЗЗД-за разваляне сделката за покупко-продажба на същия имот,по нот.акт № ... от 2011г. на нотариус С.С.,с район на действие ШРС.,поради неплащане на договорената покупна цена.това решение на ШОС е отменено с решение от 3.VІІ.2012г. по в.гр.д. № 274/2012г. на Апелативен съд-Варна,като вместо него е постановено друго,с което на основание чл.108 от ЗС Р.И.Х. е осъден да предаде на Л.П.Й. процесния имот.Със същото въззивно отменително решение е прието,че с оглед уважаването на главния иск по чл.108 от ЗС,не подлежи на разглеждане искът по чл.87 ал.3 от ЗЗД,за разваляне на договора поради неплащане на продажната цена.Решението на АС-Варна по в.гр.д. № 274/2012г. е влязло в сила,поради което при разглеждането на спора по настоящото дело както районният съд,така и въззивният съд, съгласно разпоредбата на чл.297 от ГПК са длъжни да го зачетат.

Районният съд,освен ,че правилно се е съобразил с влязлото в сила съдебно решение,имащо значение за изясняване на спора по настоящото дело,е събрал всички допустими,необходими и относими доказателства по делото,представени от страните.Правилно е отделил спорното от безспорното и разпределил доказателствената тежест между страните.Внимателният,подробен и задълбочен анализ на събрания доказателствен материал от първоинстанционния съд е довел до пълно, всестранно и точно изясняване на фактическата обстановка по делото.От събраните факти по делото може да се направи категоричния извод,че вторият ответник И.Т. Й. е получил от ищеца Р.И.Х. сумата 50000 лева,като продажна цена за процесния имот,което е видно от представените по делото нотариален акт за покупко-продажба № 184,т.1,нот.дело № 121 от 11.ІІІ.2011г. на нот.С.С.,с район на действие ШРС , предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 11.І.2011г.и от признанията на самия ответник И.Т.И..Действал е при изповядването на процесната сделка като пълномощник,като впоследствие упълномощителните сделки са били признати за нищожни.Това обаче не променя факта на получаването на процесната сума от втория ответник,като ирелевантно за спора ,в ч.за приемането на посочения факт е дали така получената от втория ответник сума впоследствие е била предадена от него на трето лице.Всички фактическите изводи на районния съд са обосновани и се споделят напълно от въззивната инстанция,поради което и на основание чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на районния съд в установителната част на решението му.

При направените обосновани и правилни фактически изводи районният съд правилно е приложил и материалния закон.Законосъобразно е прието от същия съд,че по силата на чл.55ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.34 от с.з.,при прогласяване нищожността на упълномощителната сделка и на договора,при сключването на който е действал пълномощникът по същата едностранна сделка, всяка от страните трябва да върне на другата всичко,получено по нищожната двустрана сделка.В процесния случай безспорно е установено,че в изпълнение на влязлото в сила съдебно решение в.гр.д. № 274/2012г. на Апелативен съд-Варна,с което на основание чл.108 от ЗС Р.И.Х. е осъден да предаде на Л.П.Й. процесния имот,той предал на последната владението върху същия имот.Ето защо ответникът И.Т.И. следва да върне ищеца Р.И.Х. сумата,която последният му заплатил като продажна цена за същия имот,по прогласената за нищожна покупко-продажба на имота,поради липса на основание за получаването й.

С оглед и във връзка с всичко изложено по-горе,въззивният съд намира,че като е уважил като основателен и доказан предявения иск срещу втория ответник, районният съд е постановил правилно решение-обосновано и законосъобразно.Не са допуснати от районния съд нарушения на процесуалния или материалния закон,даващи основание за отмяна на обжалваното решение.Ето защо въззивната жалба против същото решение е неоснователна и недоказана.Поради това обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора ,жалбоподателят И.Т.И. следва да заплати на въззиваемия Р.И.Х. направените от последния деловодни разноски за въззивната инстанция,възлизащи на 1176/хиляда сто седемдесет и шест/ лева -заплатен адвокатски хонорар на адв.Б.Б..

Водим от горното,Шуменският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 644 от 27.VІІ.2013г. по гр.д. № 3926/2012г. на Шуменския районен съд.

ОСЪЖДА жалбоподателя И.Т.И., ЕГН **********,***-13,кантора № 29,адв.С.П.,да заплати на въззиваемия Р.И.Х.,ЕГН**********,със съдебен адрес:***,кантора 32,адв.Б.Б.,направените деловодни разноски за въззивната съдебна инстанция,възлизащи на 1176/хиляда сто седемдесет и шест/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател:

Членове :1. 2.