Мотиви към присъда по ВНОХД № 308 по описа за 2012г. на ШОС

Производство по чл.318 и сл. от НПК.

С присъда № 48/23.05.2012г. постановена по НОХД №663/2011г. Новопазарският районен съд: признал подсъдимия Ж.К.М. с ЕГН **********, за невиновен в това, че на 10.04.2009 г. в гр. Нови пазар, обл.Шумен, подбудил лицата М.И.К., А.Ю.М. и М.К. К., тримата от ****, пред надлежен орган на властта, нотариус П.А., с рег. № 346 на Нотариалната Камара и район на действие РС Нови пазар, като свидетели в производството по издаване на нотариален акт № 59, том VІ, рег. № 3562, дело № 521/ 10.04.2009 г. по описа на нотариус П.А., с рег. № 346 на Нотариалната Камара, устно и съзнателно да потвърдят неистина – престъпление по чл. 290, ал.1, вр. чл. 20, ал.3 от НК и го оправдал; признал подсъдимите М.К.К. с ЕГН **********, М.И.К. с ЕГН ********** и А.Ю.М. с ЕГН **********, за виновни в това, че всеки от тях на 10.04. 2009 г. в гр. Нови пазар, обл.Шумен, умишлено станал причина да се внесат неверни обстоятелства и изявления в официален документ, нотариален акт № 59, том VІ, рег. № 3562, дело № 521/ 10.04.2009 г. по описа на нотариус П.А., с рег. № 346 на Нотариалната Камара и район на действие РС Нови пазар, съставен съгласно установения ред въз основа на заявление на частно лице, като невярното обстоятелство е, че Ж.К.М. и съпругата му С.М.М. са владели в продължение на повече от 20 години, недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 500кв.м. и построените в него жилищна сграда, за който е отредено УПИ VІІ-694 от кв.76 по плана на ****, поради което и на основание чл.314 от НК и вр.чл. 78А от НК и вр. чл.2, ал.2 от НК, освободил всеки от тях от наказателна отговорност и му наложил административно наказание „Глоба” в размер на 1000 лв./хиляда лева/; признал подсъдимите М.К.К. с ЕГН **********, М.И.К. с ЕГН ********** и А.Ю.М. с ЕГН **********,за невиновни в това, че на 10.04. 2009 г. в гр. Нови пазар, обл.Шумен, в съучастие помежду им и с Ж.К.М. като подбудител, пред надлежен орган на властта - нотариус П.А., с рег. № 346 на Нотариалната Камара и район на действие РС Нови пазар, като свидетели в производството по издаване на нотариален акт № 59, том VІ, рег. № 3562, дело № 521/ 10.04.2009 г. по описа на нотариус П.А., с рег. № 346 на Нотариалната Камара, устно и съзнателно потвърдили неистина – престъпление по чл. 290, ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал.1 от НК и ги оправдал. Осъдил на основание чл.190, ал.1 от НПК всеки от подсъдимите М.К.К., М.И.К. и А.Ю.М. да заплати по сметка на ОД на МВР - Шумен направените по делото разноски в размер от по 57,40 лв и по сметка на РС Нови пазар, направените по делото разноски в размер от по 19,33лв..

Срещу присъдата в законоустановения срок е депозирана жалба от М.К., М.К. и А.М., които са признати за невиновни по обвинение по чл.290 ал.1 от НК и са освободени от наказателна отговорност за престъпление по чл.314 от НК, като са им наложени административни наказания. Считат така постановената присъда за неправилна, незаконосъобразна и противоречаща на събраните по делото доказателства, както и некореспондираща с принципите на наказателния процес. Смятат, че наложената присъда противоречи на материалния и процесуалния закон, че такова обвинение за което са осъдени не им е повдигано и доказателства в тази насока не са събирани. Молят да бъде отменена присъдата на НПРС като неправилна и незаконосъобразна, като бъде постановена нова присъда на основание чл.336 ал.1 т.3 , с която и тримата да бъдат оправдани.

В съдебно заседание представителят на Шуменска окръжна прокуратура намира жалбата за допустима, а участващия в последното съдебно заседание по делото прокурор намира жалбата по същество и за основателна. Счита присъдата на НПРС за неправилна и незаконосъобразна, смята, че правилно НПРП е внесла обвинителния акт за престъпление по чл.290 от НК, но в противоречие с материалния закон НПРС е признал подсъдимите К., К. и М. за виновни в извършването на престъпление по чл.314 от НК, защото актът с който завършва охранителното производство не може да бъде предмет на престъплението по чл.314 от НК. Сочи, че престъплението по чл.290 от НК е по-тежко от това по чл.314 от НК и поради липсата на протест от НПРП, ШОС е в невъзможност да се произнесе по повдигнатото с обвинителния акт обвинение. Смята присъдата за неправилна и счита, че ШОС следва да я отмени, като оправдае подсъдимите за извършено от тях престъпление по чл.314 от НК.

Защитникът на подсъдимите поддържа основанията посочени в жалбата, солидаризира се с пледоарията на представителя на обвинението и счита присъдата на НПРС за неправилна и незаконосъобразна, поради което моли да бъде отменена. Подсъдимите в защитната си реч изразяват съгласие с изложеното от защитника им. В последната си дума подс.М.К. не иска да коментира това което е било в Нови пазар, защото е несправедливо. В последната си дума подс.А.М. е съгласен с казаното от М.К. и няма какво да добави. В последната си дума подс.Ж.М. също е съгласен с М.К. и няма какво да добави.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като провери изцяло правилността на обжалваната присъда съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено следното:

За да постанови присъдата си, районният съд е събрал множество гласни и писмени доказателства – отговорите на въпросите на съда на подсъдимите К., К., М. и М., които по същество са отказали да дават обяснения, показанията на свидетелите – свид.В.Ш., свид.Р.С., свид.Р.Р., свид.Р.Р., свид.П.И., от заключението по назначените в хода на досъдебното производство съдебно-графическа експертиза и др., които е обсъдил обстойно. След анализа им, съдът е приел от фактическа страна, че:

Четиримата подсъдими живеят в **** и се познават. На 01.03.1988 г. подсъдимият Ж.К.М. закупил недвижим имот, находящ се в ****** и представляващ паянтова жилищна сграда и сайвант с двор. Този имот той придобил само с договор за покупко – продажба в писмена форма, без извършена нотариална заверка на подписите, а само удостоверен с подписите на един свидетел /л.76 от досъдебното производство/.

През 1995-1996 г. той си купил друг, по-голям имот – къща, в същото село, където се преместил да живее със семейството си и където живее и към момента.

След като подсъдимият М. се преместил да живее в новия си имот, през 1998г., свидетелят В.Ш. М., който е от същото село, го попитал дали ще продаде имота си на *****. Подсъдимият М. се съгласил да му я продаде за сумата от 200 000 неден.лв.. Свидетелят В.М. се съгласил, като предложил на продавача да заплати първоначално сумата от 70 000 неден.лв. и след около седмица, когато си продаде козите, ще му изплати останалата сума от 130 000 неден.лв. Продавачът М. се съгласил.

На 04.05.1998 г. продавачът Ж.К.М. и купувачът В.Ш. М. изготвили писмен договор за покупко – продажбата на имота, приложен на л.77 от ДП, който е подписан от двамата свидетели Г.Д.М. и И.К.К.. При изготвянето на този договор присъствала свидетелката П.А.И., която по това време работела в кметството на длъжността комплексно обслужване на населението на селото и която изготвила самия договор за покупко-продажба на недвижимия имот. Страните по сделката се запознали с договора, били съгласни с написаното в него и купувачът В.М. платил сумата от 70 000 лв., съгласно т. 1 от договора на продавача. Тази сума била преброена първо от свидетеля по сделката Г.Д.М., който след това ги предал на подсъдимия М., който също ги преброил. Страните по договора, Ж.М. и свидетеля В.М. подписали договора за покупко-продажба на недвижимия имот, както и свидетелите И.К. и Г.М., в присъствието на свид. П.И., кмета на селото и секретаря В.Н.. Договорът бил заверен и записан в нотариалната книга на кметство с. Т. Икономово, под № 54/04.05.1998 г..

Малко по – късно, след около седмица след сключването на договора, свид. В.М., след като продал козите си събрал останалата сума за покупката на имота – 130 000 неден.лв., които пари дал на продавача – подс.М.. На гърба на договора, подсъдимият лично написал, че е получил сумата от 130 000 лв. и се подписал.

След сключване на договора, свид. М. започнал да ползва имота, като само той и неговите близки го стопанисвали – работил двора, гледал животните си в него и държал храната за животните там. Същият заплащал редовно данъка за имота, но на името на подсъдимия М., тъй като нямал издаден нотариален акт за него и в данъчната служба не е било възможно отразяване на промяната на собствеността.

Преди около 3 години подсъдимият М. казал на св. В.М., че парите, които платил за имота не са достатъчни и че ако не му плати допълнително, ще продаде имота на друг. Свидетелят В.М. не се съгласил, тъй като разполагал с договор, а и е платил сумата, която са били договорили.

Няколко дни преди 10.04.2009 г. подсъдимият Ж.К.М. срещнал своите съселяни, тримата подсъдими М.И.К., А.Ю.М. и М.К.К., като ги помолил да му станат свидетели при снабдяването с нотариален акт за собственост по давностно владение за процесния имот, който казал че е негова собственост. От тримата подсъдими само М.И.К., живеел близо до имота, но в друга махала, а останалите живеели далече от имота. Подсъдимият К. не знаел кога Ж. е живял в имота, но знаел, че владението е негово. Подсъдимият М.К. не си спомня точно кога Ж. е живял в имота, но това е било преди 1990г.. Третият подсъдим А.М. знае, че имота е бил на Ж.М. от 1985 г. нагоре, но докога не знае. Не знае кой е владял и ползвал имота към 2009 г. Въпреки липсата на лични възприятия за собственика на имота и кой го владее към 2009 г., тримата подсъдими се съгласили да свидетелстват пред Нотариуса в гр. Нови пазар за изповядване на сделката.

На 10.04.2009 г. четиримата подсъдими, пристигнали в гр. Нови пазар, отишли при адвокат, който изготвил проекта за нотариалният акт и пред Нотариус П.А. с рег. № 346 на Нотариалната Каманара, с район на действие в РС Нови пазар, тримата подсъдими, в качеството им на свидетели в производството по обстоятелствената проверка потвърдили записаното в протокола, л. 57 от досъдебното производство, че като съседи, познават имота, знаят, че той е купен преди повече от 20 години от наследничката на И.Г., но без нотариален акт и от тогава до момента, този имот се владее от молителите, които го владеят необезпокоявано, плащат си данъците за имота, без някой да има претенции за имота. Нотариусът след като възприел потвърдените от тримата подсъдими изявления, като непротиворечиви издал Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 59, том VІ, рег. № 3562, дело № 521 от 10.04.2009 г.. С този нотариален акт Ж.К.М. и съпругата му С.М.М., са признати за собственици по давностно владение на недвижим имот в ****, представляващ дворно място 500 кв.м., представляващ УПИ VІІ-694 от кв. 76 по регулационния план на с. Т. Икономово, обл. Шуменска, ведно с построена в имота жилищна сграда със застроена площ от 20 кв.м., именно имотът, находящ се на *****.

След изповядването на сделката, няколко месеца по – късно подсъдимият Ж.К.М. продал имота, за който се снабдил с констативен нотариален акт на Б.Ю.М.. Това е станало с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 58, том ХV, рег. № 10215, дело № 1862/07.10.2009 г.

По делото е назначена съдебно – графическа експертиза, която сочи, че подписите върху 17 бр. приходни квитанции за платен данък принадлежат на В.Ш. М., както и в договора за покупко-продажба на недвижим имот от 04.05.1998 г. подписът срещу „купувач” принадлежи на В.Ш. М., а подписът срещу „продавач” принадлежи на Ж.К.М.. Също така подписът, положен под изписания текст „Получих парите сто и тридесет хиляди лева” на гърба на същия договор, принадлежи на Ж.К.М..

Разпитани в съдебно заседание пред въззивния съд подс.М.К., подс.А.М. и подс.Ж.К., не установяват нови фактически положения извън възприетите от Районния съд – те не са знаели със сигурност кой е собственик на имота, кой го владее, кой и на какво основание обработва земята в имота.

При правилно установената фактическа обстановка, която се споделя изцяло от настоящия състав, районният съд е направил незаконосъобразни правни изводи. Приел от правна страна, че тримата подсъдими са извършили престъпление по чл. 314 от НК, съгласно който същите в качеството им на свидетели умишлено са станали причина да се внесат неверни обстоятелства в официален документ, съставен съгласно установения ред въз основа на заявление на частно лице, защото според НПРС издадения нотариален акт е официален документ, издаден по установения от закона ред, конкретно чл. 587 от ГПК и се основава на изявленията на частни лица, каквито са тримата свидетели по обстоятелствената проверка, а постановлението, с което се произнася Нотариуса е предпоставка за издаването на констативния нотариален акт. Според НПРС от субективна страна се установява пряк умисъл за престъпление по чл.314 от НК у свидетелите по обстоятелствената проверка, защото всъщност те не знаят дали Ж., а още по – малко жена му С.М., са вледели имота към 2009 г., някои от тези свидетели не са минавали изобщо покрай имота и поради това не знаят кой го е стопанисвал, а са проявили солидарност към съселянина си подс.Ж.М. без да отчитат последиците от действията си. Правилно НПРС е установил, че свидетеля В.М. е заплащал всички данъци през годините, добросъвестно, редовно, а не както е посочено в протокола от обстоятелствената проверка от подс. Ж.М.. По тези съображения, НПРС не приел тезата на представителя на обвинението, че е налице извършено от подсъдимите престъпление по чл. 290 от НК - лъжесвидетелстване пред орган на властта, оправдал ги за него и признал свидетелите по обстоятелствената проверка за виновни в извършването на деяние от чл.314 от НК, за което ги освободил от наказателна отговорност.

Според ШОС за да е съставомерно деянието по този текст е необходимо по указание на странично частно лице да се внесат неверни обстоятелства или заявления в официален документ, съставен от съответното длъжностно лице, което е заблудено от виновния и не знае, че удостоверява неистина. Следва да се касае за подвеждане на длъжностно лице от другиго, който съзнателно става причина да се внесе невярно съдържание в официален документ. Когато става въпрос за писмен акт, който се издава от съответното длъжностно лице при спазване на определен ред, след известни проверки и преценки, а не въз основа на декларация на граждани, тогава деянието не може да се разглежда на плоскостта на чл.314 от НК. Ако свидетел, разпитан като такъв по време на обстоятелствената проверка на нотариуса, потвърди неистина, отговаря за лъжесвидетелстване по чл.290 от НК, а не за някакво ставане причина да се внесат неверни обстоятелства в акта, с който завършва производството се и от тази гледна точка. В този смисъл и “Документните престъпления” Проф.д-р Иван Ненов, 1996г., Варна, стр.45. В този смисъл е и съдебната практика, според която деянието по чл.290 от НК е съставомерно и когато лъжесвидетелстването бъде осъществено пред нотариус – Р.461/2004г. по н.д.№27/2004г. на ІІн.о. и Р. №128/2009г. по н.д. №48/2009г. на ІІІ н.о.

НПРС посочил, че не възприема практиката на ВКС материализирана в тези решения и приел, че съгласно чл. 93, т. 2 от НК, нотариусът не е сред изброените. Настоящият въззивен състав обаче изцяло споделя развитите в посочените решения съображения и изводи. Свидетелите са затаили неистина пред нотариуса, като преди това са били изрично предупредени за наказателната отговорност по чл.290 от НК и от разпита им като свидетели нотариусът извършва проверка на обстоятелствата и съставя протокол за установените от разпита им обстоятелства по смисъла на чл.587 ал.2 от ГПК. Въз основа на този протокол нотариусът се е произнесъл с мотивирано постановление по чл.587 ал.3 от ГПК, с което е признал правото на собственост и поради това е издал на молителя подс.Ж.К. нотариален акт за собствеността на имота. Според настоящия състав на ШОС, деянието е несъставомерно по чл. 314 НК, защото негов обект е такъв писмен акт, който се издава по ред, включващ извършване на проверки и преценки от длъжностното лице, натоварено с неговото издаване. Охранителното производство е вид съдебно производство, което завършва с постановяване на съдебен акт - решение, което не може да бъде предмет на посредствено лъжливо документиране по смисъла на чл. 314 НК. В този смисъл и решение № 488 от 7.11.2002 г. на ВКС по н. д. № 381/2002 г., II н. о.

Според ШОС изводите на районния съд от материалноправна страна са неправилни и поради това НПРС неправилно е приложил материалния закон и е осъдил подсъдимите за престъпление, което те не са извършили, а ги е оправдал за извършеното от тях престъпление по чл.290 от НК, за което е бил внесен и обвинителния акт.

Поради това ШОС прецени, че протестираната присъда № 48/23.05.2012г. постановена по НОХД №663/2011г. на Новопазарският районен съд, в наказателно-осъдителната и част, с която подсъдимите К., К. и М. са признати за виновни и са осъдени за деяние по чл. 314 ал.1 от НК, следва да бъде отменена на основание чл. 336, ал.1, т. 3 от НПК вр. чл. 334, т. 2 от НПК, като вместо това бъде постановена нова, с която бъдат признати подсъдимите К., К. и М. за невиновни, за това, че на 10.04.2009 г. в гр. Нови пазар, обл.Шумен, умишлено станали причина да се внесат неверни обстоятелства и изявления в официален документ, нотариален акт № 59, том VІ, рег. № 3562, дело № 521/ 10.04.2009 г. по описа на нотариус П.А., с рег. № 346 на Нотариалната Камара и район на действие РС Нови пазар, съставен съгласно установения ред въз основа на заявление на частно лице, като невярното обстоятелство е, че Ж.К.М. и съпругата му С.М.М. са владели в продължение на повече от 20 години, недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 500кв.м. и построените в него жилищна сграда, за който е отредено УПИ VІІ-694 от кв.76 по плана на **** и на основание чл.304 от НПК бъдат оправдани за извършено от всеки от тях престъпление по чл.314 от НК.

ШОС констатира, че от събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, безспорно се установява престъпното деяние на четиримата подсъдими в посоченото в обвинителния акт престъпно деяние по отношение на всеки от тях. Поради липсата на протест от страна на Районна прокуратура – Нови пазар и по аргумент на чл.336 ал.2 от НПК, настоящата инстанция е в невъзможност да отстрани допуснатото нарушение на материалния закон от страна на НПРС и да отмени присъдата му и в оправдателната и част, като постанови осъдителна съобразно обвиненията по внесения в съда обвинителен акт. Ето защо ШОС в присъдата си потвърди присъдата в неатакуваната и част. Като цяло присъдата следва да бъде изменена по реда на чл. 336, ал.1, т. 3 от НПК вр. чл. 334, т. 2 и 3 от НПК. Предвид постановяването на оправдателна присъда, на основание чл.190 ал.1 от НПК присъдата на НПРС следва да бъде отменена и в частта и относно направените по делото разноски, като бъде постановено, да останат за сметка на държавата.

Водим от горното Шуменският окръжен съд постанови присъдата си.

Председател : Членове : 1.

2.