Р Е Ш Е Н И Е№107

гр. Ш., 05.05.2011 г.

Ш.ският окръжен съд, гражданско отделение в открито заседание на двадесет и осми април две хиляди и единадесета година в състав:

Председател: Константин Моллов

Членове: Азадухи Карагьозян

Христина К.

при секретар Н. И., като разгледа докладваното от окръжния съдия Констан- тин Моллов в. г. д. № 770 по описа за 2010 г. и за да се произнесе взе предвид след- ното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 503 от 28.10.2010 г., постановено по г. д. № 963/2010 г. по описа на Ш.ския районен съд, първоинстанционният правораздавателен орган е отхвърлил предявения от “Й.” ООД гр. Н. п., ЕИК 127576128, представлявано от управителя А. Б. Г., ЕГН ********** положителен установителен иск да бъде установено по отношение на А.Б.Г., ЕГН ********** ***, че дру- жеството в качеството му на работодател е изплатило трудовото възнаграждение за периода от м. февруари 2009 г. до м. януари 2010 г. в общ размер на 3 326.05 лв., като неоснователен и недоказан. С решението са уважени предявените от А.Б.Г. обективно комулативно съединени искове, като “Й. ООД гр. Н. п. е осъдено да му заплати сумата от 4 994.13 лв., от които 4 244.13 лв., представляващи неизплатени трудови възнаграждения за периода от февруари 2009 г. до януари 2010 г., включително, сумата от 375.00 лв., представляваща обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ, както и сумата от 375.00 лв., представляваща обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ, ведно със законната лихва от датата на завеждане на насрещните искове до окончателното изплащане на дължимите главници и са от- хвърлени обективно съединените искове в останалата им част до пълния предявен размер от 5 085 лв., като неоснователни и недоказани. С решението е признато за установено, че трудовото правоотношение на А.Б.Г., ЕГН **** *** пазар, е било прекратено на 18.02.2010 г. на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, като осъжда дружеството на основание чл.344, ал.1, т.4 от КТ да впише това обстоятелство в трудовата книжка на лицето. Всяка от страните е била осъдена да заплати разноски съобразно уважената, респективно не- уважената част от исковите претенции, а търговското дружество е било осъдено да заплати държавна такса в размер на 419.77 лв.

Недоволен от така постановения съдебен акт остава ищецът по първоначалния иск - “Й.” ООД гр. Н. п., който счита, че решението в частта, с коя- то е отхвърлен предявения от него установителен иск и са уважени претенциите по насрещния иск за сумата от 4 994.13 лв. и за поправка на основанието за уволнение в трудовата книжка е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие на материалния закон. Според жалбоподателя първоинстанционният съд, не- правилно е приел, че са налице доказателства за получаване заявлението на работника за прекратяване на трудовото правоотношение от управителя на дружеството. Незаконосъобразен е според жалбоподателя и отказа на районния съд да разпита свидетели относно установяване на обстоятелството, че на работника са изплащани редовно парите за заплата, а той е заблуждавал управителя. В съдебно заседание жалбата на търговското дружество се поддържа от процесуалния му представител ад. Д. С. от ШАК.

Въззиваемата страна –А.Б.Г., чрез своя процесуален представител ад. С. К. от ШАК, в отговора по чл.263 от ГПК и в съдебно заседание, изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила решението на първоинстанционния съд, както и да му се присъдят направените разноски във въззивната инстанция.

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, посочен в чл.259, ал.1 от ГПК, от надлежна страна и отговаря на всички изисквания на чл.260 и посл. от ГПК и като такава се явява процесуално допустима.

Ш.ският окръжен съд след като обсъди оплакванията изложени в жалба- та, доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Предмет на настоящото въззивно производство е решението на ШРС, в част- та му, с която е отхвърлен предявения от “Й. ООД гр. Н. п. положите- лен установителен иск и са уважени предявените от А.Б.Г. обективно съединени насрещни искове за сума в общ размер на 4 994.13 лв. и за поправяне на основанието за уволнение, вписано в трудовата му книжка. В останалата му част решението на Ш.ския районен съд не е обжалвано и е влязло в сила.

Видно от приложеното г. д. № 963/2010 г. по описа на ШРС същото е образувано въз основа на искова молба, депозирана на 19.03.2010 г. от “Й.” ООД гр. Н. п., с която е поискало да бъде прието за установено по отношение на ответника А.Б.Г., че дружеството в качеството му на работодател е изплатило трудово възнаграждение за периода от м. февруари 2009 г. до м. януари 2010 г., включително в общ размер на 3 326.05 лв. В исковата молба посочва, че счетоводството на дружеството се намирало в гр. Ш., а ответникът е работил в базата на дружеството, намираща се в гр. Н. п.. В дните когато ведо- мостите за заплати се носели в гр. Н. пазар, ответникът не е бил на работа и не се е подписвал във ведомостта. Дължимите на ответника заплати му били плащани от управителя на дружеството “на ръка”.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК, ответникът е представил отговор на искова- та молба, в който посочва, че предявения срещу него установителен иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Заедно с отговора ответникът предявява насрещен иск. В исковата си молба А.Б.Г. твърди, че на 29.01.2010 г. е подал заявление за прекратяване на трудовото си правоотношение с “Й. ООД гр. Н. п. на основание неизплащане на дължимото му трудово възнаграждение за периода от м. февруари 2009 г. до м. януари 2010 г., включиелно – чл.327, ал.1, т.2 от КТ. Поради отказ на служител от дружеството да бъде прието се наложило да го изпрати по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка. Писмото е получено от дружеството на 18.02.2010 г. Междувременно дружеството е наложило на ответника дисциплинарни наказания “забележка” и “предупреждение за уволнение”, със заповеди от 10.02.2010 г. и 15.02.2010 г. След получаване на уведомлението за прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е прекратил трудовото правоотношение с работника със заповед от 22.02. 2010 г. поради дисциплинарно уволнение. Моли съда да постанови решение, с което да осъди “Й.” ООД гр. Н. п. да поправи основанието за прекратяване на трудовото му правоотношение в трудовата му книжка, а също така да му заплати дължими- те трудови възнаграждения за периода от м. февруари 2009 г. до м. януари 2010 г. в общ размер на 4 335 лв., както и дължимата мораторна лихва за периода от падежа на всяко едно от тях до датата на депозирането на насрещния иск – 12.04.2010 г., ведно със законната лихва от тази дата до окончателното им заплащане. Моли също така дружеството да бъде осъдено да му заплати и обезщетение за неползван платен годишен отпуск по чл.224, ал.1 от КТ в размер на 375 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на насрещния иск до окончателно заплащане на дължимата главница и обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие по чл.221, ал.1 от КТ, ведно със законната лихва от датата на завеждане на насрещния иск до окончателно заплащане на дължимата главница

Между страните не се спори, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че А.Б.Г. е бил в трудово правоотношение с “Й.” ООД гр. Н. п. от 06.12.2006 г., по силата на сключен между тях трудов договор № 10 от 05.12.2006 г. Ответникът по първоначалния иск е бил назначен на длъжността “водач товарни и специализирани автомобили”. От м. февруари 2009 г. до м. януари 2010 г. ответникът не е получавал уговореното с договора трудово възнаграждение. Това обстоятелство е безспорно установено в хода на извършената от Дирекция “Инспекция по труда” гр. Ш. проверка за спазване на трудовото законодателство. Административното производство е финализирано с Протокол за извършена проверка от 18.02.2010 г. В него изрично е посочено, че на А.Б.Г. не е изплатено трудовото възнаграждение за периода м. февруари 2009 г. до м. декември 2009 г.. За отстраняване на констатираното нарушение на основание чл.404, ал.1, т.1 от КТ на “Й.” ООД гр. Н. п. е даде- но задължително предписание на А.Б.Г. да се изплати гарантираното трудово възнаграждение за посочения в протокола период. Работодателят е задължен писмено да уведоми инспекцията за изпълнението на дадените задължителни предписания. По делото не са представени доказателства за изпълнение на задължителното предписание дадено с протокола, както и за обжалването му по реда предвиден в чл.81 и посл. от АПК, в законоустановения четиринадесет дневен срок от датата на съобщаването му – 26.02.2010 г. Не са представени доказателства и за заплащане на дължимото на ответника трудово възнаграждение за за процесния период

От заключението на назначената от първоинстанционният съд съдебно-счетоводна експертиза е видно, че ответникът не е получил дължимите му трудови възнаграждения за периода от м. февруари 2009 г. до м. януари 2010 г., включително, чийто брутен размер е 4 244.13 лв. Размерът на мораторната лихва, считано от датата на падежа на всяко месечно възнаграждение до датата на предявяване на насрещния иск -12.04.2010 г. с натрупване е 242.35 лв. В счетоводството на търговското дружество не са отбелязани плащания на трудовото възнаграждение на ответника. Във ведомостите за заплати не са полагани подписи от страна на ответника за получаване на дължимо трудово възнаграждение. Вещото лице е установило, че за процесния период от страна на работодателя не са внасяни дължимите осигурителни вноски. Размерът на обезщетението по чл.221, ал.1 от КТ е в размер на 379.50 лв., а на това по чл.224 е в размер на 412.50 лв.

На 29.01.2010 г. А.Б.Г. е отправил до търговското дружество заявление за прекратяване на трудовия договор без предизвестие, поради неизплащане на трудовото му възнаграждение. Заявлението е получено от работодателя на 18.02.2010 г. Това обстоятелство се установява по безспорен начин не само от приложената по делото обратна разписка (л.29), но и от признанието на ищеца по първоначалния иск, съдържащо се на стр.2 от исковата му молба. В нея дословно е казано следното: “... на 18.02.2010 г. бе получено изпратено Заявление от ответника, подписано с дата 29.01.2010 г., с което желае да бъде “освободен от заеманата длъжност, поради неизплатени месечни възнаграждение по чл.327, т.2 от Кодекса на труда”.

Независимо от полученото заявление на работника, работодателят със Заповед № 9/22.02.2010 г., е прекратил трудовото правоотношение с налагане на дисциплинарно уволнение, поради неявяване на работа в течение на два последователни работни дни – чл.190, ал.1, т.2 от КТ. Посоченото основание е вписано и в трудовата книжка на ответника.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Предявения от “Й.” ООД гр. Н. п. положителен установителен иск е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК. Предявените от А.Б. Г. обективно, комулативно съединени искове са с правно основание чл.344, т.4, чл.128, т.2, чл. 221, ал.1 и чл.224, ал.1 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Предявеният от търговското дружество положителен установителен иск, в частта му касаеща периода от м.февруари 2009 г. до м. декември 2009 г., включително е недопустим поради следните съображения:

Издадения от Дирекция “Инспекция на труда” гр. Ш. протокол от 18.02. 2010 г., е индивидуален административен акт (ИАА), по смисъла на чл.21 от АПК. С него са признати съществуващото право на ответника да получи дължимите му трудови възнаграждение и респективно задължението на работодателя му да ги заплати – чл.21, ал.3 от АПК. С предявения положителен установителен иск, по чл.124, ал.1 от ГПК, търговското дружество всъщност атакува съдържанието на издадения, от административния орган, в рамките на неговата компетентност (чл.402 от КТ), административен акт. Оспорването на ИАА се осъществява по реда уреден в дял втори, глава шеста от АПК (оспорване по административен ред) и в дял трети от АПК (по съдебен ред). Следователно при наличие на специално пред- виден ред за оспорване на ИАА е недопустимо това да се осъществява посредством установителен иск по общия ред. Т.е. предявения от “Й.” ООД гр. Н. п. установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК отнасящ се до периода от .м. февруари 2009 г. до м. декември 2009 г. е недопустим. С оглед на това отхвърляйки предявения установителен иск, за този период, Ш.ският районен съд е постановил едно недопустимо решение, поради което то следва да се обезсили, а производството по делото да се прекрати, в тази му част.

Съгласно чл.327, ал.1, т.2 от КТ работникът може да прекрати трудовия до- говор писмено, без предизвестие, когато работодателят забави изплащането на трудовото възнаграждение. В конкретния случай работникът е упражнил правото си на едностранно прекратяване на трудовия договор, като е спазил изискуемата от закона форма – волеизявлението е направено писмено и е мотивирано. В него по ясен и категоричен начин е изразена волята за прекратяване на трудовия договор, като е посочена и причината за това – забавяне изплащането на трудовото възнаграждение. Следователно в момента на получаването му – 18.02.2010 г., трудовият договор е прекратил своето действие. С оглед на това към 22.02.2010 г. трудовото правоотношение между страните е прекратено, поради което ще следва в трудовата книжка на работника да се извърши поисканата от него поправка.

Събраните в хода на процеса доказателства дават основание на въззивният съд да приеме, че работодателят не е изпълнил задълженията си произтичащи от чл.128, т.2, чл.221, ал.1 и чл.224, ал.4 от КТ, поради което същият ще следва да заплати дължимите на работника заплати и обезщетения. Първоинстанционният съд не е допуснал процесуално нарушение с отказа си да разпита свидетели относно установяване на обстоятелството, че на работника са изплащани редовно парите за заплата, предвид императивно установения ред за заплащането му с разпоредбата на чл.270 от КТ. Изложените от районния съд фактически и правни изводи, настоящия състав на въззивния съд намира за правилни и законосъобразни и ги споделя изцяло. Изложените от районния съд мотиви са подробни, обосновани и се основават на събраните по делото доказателства.. Те напълно съответстват на буквата и духа на закона.

С оглед на изложеното и съгласно разпоредбата на чл.272 от ГПК, Ш.- ският окръжен съд, в настоящия си състав, счита решението на ШРС в частта му, к която е отхвърлен предявения положителен установителен иск че трудовото възнаграждение на ответника за м. януари 2010 г. е заплатено, както и уважаване на предявените насрещни искове за сумата от 4 994.13 лв. и поправка на основанието за уволнение за правилно и споделяйки напълно мотивите му, намира, че то следва да бъде потвърдено в тази му част, като препраща към неговите мотиви, а въззивната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК и във връзка с направеното искане на А.Б.Г. трябва да му се присъдят направените по делото разноски във въззивната инстанция в размер на 460.00 лева.

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

Обезсилва Решение № 503 от 28.10.2010 г., постановено по г. д. № 963/2010 г. , в частта му, с която е отхвърлил предявения от “Й.” ООД гр. Н. п., ЕИК 127576128, представлявано от управителя А. Б. Г., ЕГН ********** положителен установителен иск да бъде установено по отношение на А.Б.Г., ЕГН ********** ***, че дружеството в качеството му на работодател е изплатило трудовото възнаграждение за периода от м. февруари 2009 г. до м. декември 2009 г. и прекратява производството по делото в тази му част.

Потвърждава Решение № 503 от 28.10.2010 г., постановено по г. д. № 963/2010 г. , в частта му, с която е отхвърлил предявения от “Й.” ООД гр. Но- ви пазар, ЕИК 127576128, представлявано от управителя А. Б. Г., ЕГН ********** положителен установителен иск да бъде установено по отношение на А.Б.Г., ЕГН ********** ***, че дружеството в качеството му на работодател е изплатило трудовото възнаграждение за м. януари 2010 г. и са уважени предявените от А.Б.Г. обективно комулативно съединени искове, като “Й. ООД гр. Н. п. е осъдено да му заплати сумата от 4 994.13 лв., от които 4 244.13 лв., представляващи неизплатени трудови възнаграждения за периода от февруари 2009 г. до януари 2010 г., включително, сумата от 375.00 лв., представляваща обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ, както и сумата от 375.00 лв., представляваща обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ, ведно със законната лихва от датата на завеждане на насрещните искове до окончателното изплащане на дължимите главници и е признато за установено, че трудовото правоотношение на А.Б.Г., ЕГН ********** *** пазар, е било прекратено на 18.02.2010 г. на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, като осъжда дружеството на основание чл.344, ал.1, т.4 от КТ да впише това обстоятелство в трудовата книжка на лицето.

Решението, в частта му, с която са отхвърлени обективно съединените искове за разликата от 4 994.13 лв. до пълния предявен размер от 5 085 лв., като не- обжалвано е влязло в сила.

Осъжда “Й.” ООД гр. Н. п., ЕИК 127576128, представлявано от управителя А. Б. Г., ЕГН ********** да заплати на А.Б.Г., ЕГН ********** *** сумата от 460.00 (четиристотин и шестдесет) лева, представляваща направените по делото разноски във въззивната инстанция

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едно- месечен срок от датата на обявяването на решението – 12.05.2011 г.

Председател: Членове: 1.

2.